Мълчалива Любов

Години минават

А тази любов

Е все така мълчалива

 И остана неизживяна

Нима това е истината?

За отношенията в живота?

Когато се срещне любовта?

Онази, истинската, изпълваща

Душата, която в своя захват

Я души, за да не приеме,

Че може да има друг човек

От който да зависи мнимата свобода.

Не вярвах, но и вече не страдам

Защото всеки избира

Дали да се бори за любовта

Или да остане в комфорта

На вечно очакване,

Че някой отвън ще дойде

Да разбие на пух и прах

Познатото

Не става така, нужни са сили

И живец за борба

Срещу масовото възприятие

"Комфорта е важен

Там ще дойде леко любовта"

В Мълчания.

Уви, не става така

Веднъж се срещат душите,

Които се разпознават една друга

И бягат далече

Така, както от вълк бяга козле

Защото на страха очите са големи

Това и принуждава обвивката

Да се превърне в "Супер жена"

За себе си, защото е отхвърлена

В абстракцията на думите,

Които се различават от дела.

Ах, мъжете ли?

Ех, как ги обичам

В тяхното постоянно бездействие

И тишина, защото се страхуват

Да не бъдат наранени.

Затова  в мълчанието си 

Убиват любовта,

Колкото и да е дълбока и истинска

Но всъщност това е валидно и за жените

Масов факт е личното благополучие.

Любовта в никой случай не е лесна

Но с мълчание може бързо да се погребе.

Сред сериозни диалози

И нескрити очаквания

Вечността от влюбена става ад

И дава място на празнотага

"А можеше... щеше" 

Тук  и точно сега

Има само мълчание

В една последна сълза.

"Как исках да съм с него

И щеше да е моят земен рай!"

Уви, любовта остава мълчалива

Независимо от многото действия,

Които са криворазбрани или непоискани

Или просто може би форма на добрина,

Граничеща с нараняващо съжаление.

Мълчалива любов

Тя е вечна и истинска

Но е красива само в книгите.