Публикации

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Джулай Морнинг – история, символика и магията на първия юлски изгрев

Изображение
Джулай Морнинг – когато изгревът се превръща в обещание Писмо до читателя Скъпи читателю, има изгреви, които просто отбелязват началото на деня. И има изгреви, които отбелязват началото на нов човек. За мен Джулай Морнинг никога не е бил просто рок песен или традиция. Той е напомняне, че колкото и дълга да е нощта, слънцето винаги намира начин да се появи. Може би точно затова толкова много хора продължават да посрещат първото юлско утро край морето. Как се ражда една необикновена българска традиция Интересното е, че Джулай Морнинг почти не съществува никъде другаде по света. Да, песента "July Morning" на британската група Uriah Heep е известна навсякъде, но превръщането ѝ в празник се случва именно в България. ( en.wikipedia.org ) В началото на 80-те години млади хора започват да се събират по Черноморието, за да чакат първия юлски изгрев. Няма организатор. Няма официална програма. Няма правила. Само море, китари, огън и надежда. За мнозина това е било тих начин да изразят...

Енергийна умора при четене на Таро – кога е време за пауза

Изображение
🔮 Пост 23: Енергийна умора при четене на Таро – кога картите започват да тежат ✨  Понякога не картите са трудни. Трудно е нашето вътрешно състояние. Има моменти, в които едно Таро четене не носи яснота, а напрежение. Усещаме умора, объркване, тежест или нужда да оставим тестето настрана. Това не означава, че картите „не работят“. Понякога просто ние самите имаме нужда от пауза. В света на Таро често се говори за символи, значения и подредби. По-рядко се говори за човека зад картите и за това колко важно е неговото състояние. 🌙 Какво е енергийна умора при Таро Енергийната умора е състояние, в което човек се чувства претоварен след работа с карти. Тя може да се появи, когато: гледаме твърде често; задаваме един и същ въпрос многократно; четем в силно емоционално състояние; поемаме чужди тревоги и страхове; не поставяме лични граници; опитваме се да намерим отговор на всяка житейска ситуация чрез картите. Особено често това се случва при хора, които гледат не само на себе си, но и н...

Дионис и култът към виното – митология, символика и наследство

Изображение
  Дионис и култът към виното – богът, който превърна радостта в изкуство Когато чуем думата „вино“, често си представяме лозя, бъчви и красиви чаши. Но много преди съвременното винопроизводство хората свързвали виното с нещо много по-голямо. Със свобода. С празник. С радостта да бъдеш жив. Именно затова в древногръцката митология се появява една от най-интересните фигури – Дионис, богът на виното, веселието, плодородието и човешката жизненост. Кой е Дионис? В древногръцката митология Дионис е син на Зевс и смъртната Семела. За разлика от много други богове, той не е свързан с войната, властта или наказанието. Неговото царство е радостта от живота. Дионис покровителства лозята, виното, музиката, танците, театъра и празненствата. Според легендите той обикалял света, учейки хората как да отглеждат лозя и как да правят вино. Така постепенно се превърнал в един от най-почитаните богове в древния свят. Виното като символ За древните гърци виното не било просто напитка. То символизирало в...

Когато надеждата боли повече от истината

Изображение
  Когато любовта се превърне в чакане Има болки, които идват внезапно. Има и други. Онези, които се натрупват бавно. От неизпратени съобщения. От мълчание. От надежда. От години чакане. От хора, които не искат същото като нас, а ние отказваме да го приемем. Това е история за една такава болка. Но още повече – това е история за пътя обратно към себе си. **** Мислех си, че съм научила урока си с мъжете от предходните ми отношения. Уви, не бях. Урокът се повтаряше отново и отново, само с различни лица. Сякаш животът упорито ми показваше едно и също, докато най-накрая не се науча да го виждам. Минах през изневери, лъжи, празни обещания и отношения, които съществуваха само когато бяха удобни за другия човек. Била съм преследвач. Била съм удобен вариант. Била съм приятелка с ползи. Всичко това идваше от едно и също място – ниската ми самооценка и отчаяното желание да бъда обичана. Тогава смятах, че любовта означава да останеш. Да чакаш. Да търпиш. Да се бориш. Да даваш още малко от себе ...

Пътят на Коприната – Част 14: Бухара – градът, който пазеше знанието

Изображение
  Пътят на коприната – Част 14 Бухара – градът, който пазеше знанието Някои хора тръгват по пътя, за да намерят богатство. Други – за да намерят любов. Но има и такива, които тръгват, защото търсят отговор. А понякога отговорът се крие зад врата, която чака да бъде отворена от векове. Писмо до читателя Скъпи читателю, след Самарканд Пътят на коприната продължава на запад. Но понякога най-дългите разстояния не се измерват в километри. А в избори. В страхове. В истини, които още не сме готови да чуем. Докато един млад мъж следва гласа на древен камък, едно момиче се учи да тъче нишки, а една жена продължава да търси човека, когото никога не е спряла да обича, друга върви към град, който пази знанието на вековете. Именно там започва следващата глава от нашата история. Самарканд още не беше напълно буден, когато Лейла откри Амин край градската порта. Въздухът беше прохладен. Обсидианът тежеше в торбата му повече от всякога. Не като камък. Като спомен. Като глас. Като чужда воля. – Не и...