Публикации

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Бръшлян — много живот в едно тихо място | Лична Призма

Изображение
Бръшлян — много живот в едно тихо място Неделно есе | 1 ноември 2026 г. Има места, на които времето сякаш е спряло. Не защото там нищо не се случва, а защото животът следва друг ритъм — по-спокоен, по-близък до природата и някак независим от непрекъснатото бързане, с което сме свикнали. За мен едно от тези места е Бръшлян. Посетих селото отново на 10 октомври. Избрах датата съзнателно, защото за мен тя е силен енергиен портал. Исках да излекувам някои стари рани в душата и сърцето си, а Бръшлян е мястото, което ме зарежда всеки път, когато съм там. Не беше първото ми посещение. Вече познавах селото, обичах атмосферата му и знаех какво спокойствие ми носи. Този път обаче имах и една по-лична причина да се върна — желаех да оставя зад себе си чувства и спомени, от които вече нямах нужда. Беше от онези дни, в които не е необходимо да се случи нещо необикновено, за да се почувстваш добре. Достатъчно е да се огледаш, да забележиш подробностите и да си позволиш да бъдеш там, където си. Посет...

Пътят на коприната: Нишки и думи

Изображение
Пътят на коприната — Истории, които Пътят пази Пост 32 — Лейла: Нишки и думи Най-трудно беше да зададеш въпроса, от чийто отговор зависеше дали ще останеш. Лейла го беше записала още предишната вечер, под бележките за платовете и недовършените сметки. Сега, докато прибираше листа между страниците на книгата си, думите ѝ се сториха прекалено настойчиви. Извади го, прочете ги отново и го върна на мястото му. Желанието ѝ да учи нямаше да стане по-малко само защото се притесняваше да го изрече. ─────── 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ◆ 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ─────── Далеч от нея Родар вече разбираше колко внимателно трябва да слуша човек зад дворцовите стени. В Чан Лун Лейла се готвеше да прекрачи праг, отвъд който се надяваше да намери отговори на собствените си въпроси. Поканата беше дошла от Лиенхуа: желаеше да я види за лична поръчка. ─────── 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ◆ 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ─────── Досега дрехите, които Лейла беше донесла от Ищар, бяха предназначени за придворните. Познаваше притеснението пред взискателна купувачка, онзи крат...

Стъкларството: формата, която започва с дъх

Изображение
  РЪЦЕТЕ, КОИТО ПОМНЯТ Пост 11 – Стъкларството: формата, която започва с дъх В полумрака на работилницата нагорещеното стъкло свети върху края на дълга метална тръба. Майсторът я завърта и подава въздух през нея. В плътната маса се появява кухина, която постепенно нараства, докато около нея се очертават стените на бъдещия съд. За наблюдателя най-удивителна е промяната в поведението на материала. Стъклото, което познаваме като твърдо и крехко, тук се разтяга, издува и поддава на оформяне. То още няма хладната прозрачност на завършената чаша, но вече носи нейните пропорции. Сред многото техники на стъкларството духането превръща самото създаване в зрелище. Въздухът изгражда вътрешното пространство, докато отвън инструментите и движението определят неговите граници. Красивият предмет възниква между тези две въздействия. „Стъкларят оформя стените на съда около пространство, което самият той създава.“ Откритието, което прави стъклото по-достъпно Историята на стъкларството започва хилядо...

Симорон: симпатизацията и изкуството да виждаме света различно | Лична Призма

Изображение
СИМОРОН Пост 4: Симпатизация — когато светът се превърне в съавтор Има дни, в които преминаваме през света, без почти да го забелязваме: вещите изпълняват предназначението си, улиците водят от едно място към друго, а познатите гледки постепенно се превръщат във фон. Симорон предлага различно преживяване — за кратко да престанем да възприемаме действителността единствено като подредена система от функции и да открием в нея линии, ритъм, движение и връзки, които обичайният поглед пропуска. От „симпатяга“ към света около нас В системата на Петър и Петра Бурлан думите често получават собствен игрови смисъл, а такъв е и случаят със „симпатягата“ — образ, който се появява след друга симоронска практика, наречена самообгон, и първоначално може да бъде изразен чрез свободна рисунка, своеобразна „загогулина“. В описанието на авторите тя служи като символична карта на състояние, при което човек временно се освобождава от прекомерното фиксиране върху предварително поставена цел и допуска по-своб...

Циркон – свойства, история и най-древните кристали на Земята

Изображение
Циркон – кристалът, който пази спомена за младата Земя Поредица „Полускъпоценни камъни“ | Пост 29 Има числа, които можем да разберем, и други, които само можем да произнесем. Десет години са част от живота ни. Един век вече изисква въображение, а няколко хилядолетия ни отвеждат към цивилизации, които познаваме единствено чрез останалото след тях. Но когато срещнах числото 4,4 милиарда години в историята на циркона, обичайното усещане за време изведнъж престана да бъде достатъчно. Приблизително толкова древни са най-старите известни цирконови кристали, открити в района Джак Хилс в Западна Австралия. Те са се образували през първите стотици милиони години от съществуването на планетата – в период, от който почти не са останали скали, способни да разкажат каква е била младата Земя. gia Не са големи скъпоценни камъни, които бихме видели върху кадифе в бижутерска витрина. Част от тези древни кристали са микроскопични зърна, скрити сред много по-млади материали, но химичният им състав е съх...