Публикации

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Кашкавалът – златният вкус, оформен от огъня

Изображение
  Кашкавалът — златният вкус, оформен от огъня Кашкавалът не се ражда само от мляко, закваска и сол. Преди да придобие своята плътна структура и топъл кремав цвят, сиренината преминава през гореща вода и ръцете на майстора — преобразяване, което отличава парените сирена от всички останали. „Бързата работа — срам за майстора.“ — Българска народна поговорка На българската трапеза кашкавалът е толкова познат, че рядко се замисляме колко необичайна технология стои зад него. Той принадлежи към групата на полутвърдите парени сирена, известни като pasta filata , при които узрялата сиренина се попарва и обработва до получаването на гладка, еластична маса. Преди да достигне до този решаващ етап, млякото се подсирва, получената маса се нарязва, а суроватката се отделя. След това сиренината се оставя да развие необходимата киселинност, защото от нея зависи дали при попарването ще стане пластична, без да се разкъсва или разпада. Точният момент се разпознава чрез измервания, но и по начина, по ...

Понякога принцът идва с перки | Неделни есета

Изображение
Понякога принцът идва с перки В тон със септемврийската ми и заключваща мъжете от миналото линия, която доста интересно се получи в моите „Неделни есета“, днес ще споделя за най-накрая успешната си и взаимна любовна история с белия принц на живота ми, когото искам от месец. :) След няколко седмици размисли за мъжете, Tinder и срещите на живо, най-накрая в живота ми се появи мъжът, когото действително чаках с нетърпение. Белият принц. Само че с перки. :) Как започна историята с него Беше август и аз бях на плажа. Не помня точно на кой, защото през лятото и особено по време на отпуската си през август обиколих почти всички плажове наоколо. Стоях си и разсъждавах над житейските, най-вече романтични теми, когато се сетих за думите на един колега, с когото миналата година бях на проверка: „На вас, жените, ви трябва аквариум с риба. То е като мъж — мълчи, изпълнява и не спори.“ Тогава си помислих, че явно е бил силно наранен от жените в живота си. Имам доста познати мъже с разбити сърца, как...

Пътят на коприната — Пост 27: Цената на едно име

Изображение
ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА  Пост 27 Родар ─────── 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ◆ 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ─────── На другия край на Пътя бурята край каменното убежище на Амин започваше да отстъпва. Пясъкът още се плъзгаше по древните стени, но вятърът постепенно губеше силата си, а сред мътножълтата светлина една дълга сянка приближаваше към къщата. В Ханумар пустинният прах не можеше да скрие небето. Последните часове на нощта лежаха над покривите, улиците бяха притихнали, а в двора на кервансарая товарните животни стояха сгушени едно до друго, сякаш пазеха топлината си за предстоящия път. Родар спеше с кожения тефтер до главата си. Под него беше прибрал малкото криво парче сребро, което майстор Асан му бе дал. От едната страна формата още напомняше смачкана капка, а от другата личаха следите от детските му пръсти и прекалено силния натиск, с който се беше опитал да поправи първата си грешка. През деня Родар беше решил, че ще се върне в работилницата. Следващия път щеше да почука. Вероятно. Заспа, докато си представяше ...

Кожарство – древният занаят зад естествената кожа | Лична Призма

Изображение
РЪЦЕТЕ, КОИТО ПОМНЯТ Пост 7 – Кожарството: когато материалът трябва да надживее времето Преди кожата да се превърне в чанта, обувка, колан или подвързия, тя трябва да премине през едно от най-старите човешки умения – превръщането на нетрайния материал в устойчив. Днес срещаме кожата предимно в завършената ѝ форма. Докосваме гладката повърхност на чанта, обуваме чифт обувки, закопчаваме колан или разглеждаме стара книга с кожена подвързия, без непременно да мислим за дългия процес, предшествал появата на предмета. А естествената кожа не започва като материала, който познаваме. Без подходяща обработка тя е органична материя, която се разлага. Затова едно от големите практически открития на човека е било как да я запази, стабилизира и превърне в материал, способен да служи години наред. Именно там започва кожарството – не от красивия предмет, който виждаме накрая, а от знанието как нещо нетрайно да бъде направено трайно. „Майсторството започва много преди красивият предмет да получи своят...

Осмият пламък – аквамаринена светлина отвъд Седемте лъча | Лична Призма

Изображение
🩵 Осмият пламък – отвъд познатите Седем лъча Понякога пътят не свършва там, където свършва познатата карта. Именно отвъд нея започват въпросите, които ни карат да търсим още. След Синия пламък на смелостта, Златния на мъдростта, Розовия на любовта, Белия на обновлението, Зеления на истината и изцелението, Рубинено-златния на мира и предаността и Виолетовия на трансформацията стигаме до една по-различна част от нашия път. Осмият пламък. Тук обаче трябва да направим важно разграничение. Класическата езотерична система, която следвахме дотук, говори за Седем лъча . Представата за Осми пламък се среща в някои по-нови духовни учения и разширени системи, където може да бъде описван по различен начин. Затова този пламък не е просто „следващият цвят“ след Виолетовия. Той ни отвежда отвъд установената седморка. Защо говорим за Осми пламък? Числото седем присъства в огромен брой духовни и символни системи и именно около седемте лъча е изградена основната структура, която разглеждахме в предишни...