Публикации

Щастието и лудостта на наивника

От -
Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...
Прочетете повече

Ръчна хартия – история и майсторство | Лична Призм

От -
Изображение
  РЪЦЕТЕ, КОИТО ПОМНЯТ Пост 13 – Ръчната хартия: преди първата написана дума Дървената рамка се издига от съда с вода, а върху ситото остава тънък, влажен слой. През него още прозира светлина. Няма нищо от уверената плътност на страницата, която сме свикнали да разгръщаме, и едно невнимателно движение би нарушило едва появилата се повърхност. Тук започва ръчното производство на хартия — с отделени влакна, разпределени във вода, и с умението да бъдат събрани в равномерен лист. След книговезството се връщаме една стъпка назад по пътя на книгата. Преди сгъването, шева и красивата подвързия някой трябва да създаде материала, върху който ще останат думите. А историята на този материал е достатъчно богата, за да промени начина, по който гледаме дори на празната страница. „Преди да запази нечия мисъл, листът вече носи следите на нечий труд.“ Откритие с по-дълга история от една дата Началото на хартията често се свързва с китайския придворен служител Цай Лун и 105 г. сл.н.е. Историческите ...
Прочетете повече

Симорон: ТНГ – как да видим познатия свят с нови очи | Лична Призма

От -
Изображение
  СИМОРОН Пост 6: ТНГ — когато светът изгуби старите си имена Колко от света действително виждаме и колко просто разпознаваме? Поглеждаме към прозореца и веднага знаем какво е; срещаме стол, лампа или чаша и функцията им пристига в съзнанието почти едновременно с образа. Познатите имена правят действителността удобна и разбираема, но Симорон предлага един необичаен експеримент: за кратко да погледнем към нея така, сякаш никога преди не сме я виждали. След самообгона, симпатизацията и свободните композиции от предмети Петър и Петра Бурлан стигат до проблем, който за тях е съществен: човек може да размести вещите, да ги включи в необичаен сюжет и въпреки това продължава да знае какво представляват. Столът остава стол, прозорецът — прозорец, а лампата пристига заедно с цялата натрупана информация за предназначението си. Тогава се появява ТНГ — съкращение, което авторите извеждат от случайно чута фраза и превръщат в име на особено състояние на възприятието. В собственото им обяснение ...
Прочетете повече

Гагат – свойства, история и викториански траурни бижута

От -
Изображение
Гагат – черният камък на паметта Поредица „Полускъпоценни камъни“ | Пост 31 Има нещо необичайно красиво в мисълта, че материал, превърнал се в един от най-разпознаваемите символи на траура, някога е бил част от живо дърво. Преди приблизително 183 милиона години, през Юрския период, дървесина е попадала във водна среда, била е погребвана сред седименти и постепенно е преминавала през процеси, които след огромен отрязък от време са довели до образуването на черния материал, който днес познаваме като гагат или jet . В района на Уитби в Северен Йоркшир той се е запазил особено добре и векове по-късно човешките ръце са започнали да го режат, полират и превръщат в украшения. Тази история ме привлече веднага, защото в нея има необикновено съвпадение между произход и значение. Някога живо дърво се превръща в черен, лек и блестящ материал, а хилядолетия по-късно хората започват да го носят, когато искат да запазят близо до себе си паметта за човек, когото вече няма. Геологията не е създала гаг...
Прочетете повече

Турското кафе – забранената напитка при Мурад IV | Лична Призма

От -
Изображение
Турското кафе – забранената напитка и страхът от свободното слово На 2 септември 1633 година Истанбул преживява едно от най-тежките бедствия в своята история. Пожарът, започнал в крайбрежния квартал Джибали, се разпространява сред дървените постройки и поглъща домове, работилници и безценни свидетелства за градския живот. Докато пламъците унищожават значителна част от столицата, над османското общество надвисва и друга опасност – суровата воля на владетел, решен да наложи ред чрез забрани. Султан Мурад IV предприема мерки срещу употребата на кафе и тютюн, а кафенетата се оказват сред основните мишени на държавната политика. Някои са затворени, други разрушени, а нарушаването на ограниченията може да доведе до тежки наказания. За съвременния човек подобни действия изглеждат трудно обясними. Как една напитка, станала част от ежедневието на милиони хора, е могла да предизвика толкова остро противопоставяне? Отговорът се крие в особеностите на обществото, в което кафето се разпространява. ...
Прочетете повече

Сирене Рокфор – когато планината довършва вкуса

От -
Изображение
Рокфор — когато планината довършва сиренето Някои сирена съзряват в помещения, изградени от човека; Рокфор се нуждае от планина, която диша. Под варовиковия масив Комбалу хладният и влажен въздух преминава през естествени пукнатини, събужда синьо-зелените жилки и превръща суровото овче мляко в един от най-разпознаваемите вкусове на Франция. „Сиренето Рокфор е безспорно първото сред сирената на Европа.“ — Дени Дидро и Жан льо Рон д’Аламбер, „Енциклопедия“ Историята му принадлежи на Рокфор-сюр-Сулзон — малко селище в Аверон, разположено в южната част на Централния масив. Първото известно писмено свидетелство за сиренето се открива в документ от 1070 година, съхранен в картулария на абатството Конк. Вековната защита на местното производство достига решаващ момент на 26 юли 1925 година, когато Рокфор става първото френско сирене с признато наименование за произход, а по-късно получава и европейска защита като Roquefort PDO. Името не обозначава просто определен вид синьо сирене. За истински...
Прочетете повече