Публикации

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Моят път с виното – от гроздето до чашата | Лична Призма

Изображение
Пост 32: Моят път с виното – от гроздето до чашата Понякога започваме едно пътуване много преди да разберем, че сме тръгнали по него. Когато като дете помагах на татко или на съседи да събираме гроздето, нямах представа, че години по-късно ще напиша 32 истории за виното. Тогава светът му ми изглеждаше много по-прост – беряхме гроздето, слагахме го в големи съдове и после трябваше да чакаме. Бях чувала думите „ферментация“ и „дрожди“, но като дете не разбирах нито процесите, нито колко човешки знания стоят зад тях. Просто знаех, че от гроздето някак се ражда вино. Днес, на 43, това детско „някак“ ми се струва почти очарователно, защото между гроздето и чашата открих цял свят. От любопитството до моя собствен ритуал След пълнолетието започнах да пия вино по-често, макар че през годините съм имала периоди, в които съм спирала и после отново съм се връщала към него. От любопитството на младостта и студентските години постепенно стигнах до по-осъзнатото удоволствие, което открих по-късно. Е...

6 септември – Съединението на България: история, символика и смисъл

Изображение
6 септември – границата, която България отказа да приеме Има граници, които се чертаят върху картите. И има граници, които хората никога не приемат истински. На 6 септември 1885 година България показва разликата между двете. Само седем години след Освобождението българските земи все още са разделени. Решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. оставят Княжество България и Източна Румелия разделени политически, макар от двете страни на тази граница да живеят хора, които споделят език, култура, памет и усещане за принадлежност. Границата съществува върху картата. Но не успява да се превърне в граница в съзнанието им. И може би точно оттук започва истинската история на Съединението. Не от един-единствен ден, не от една заповед и не от едно име, а от постепенното натрупване на убеждението, че има решения, с които човек може да се примири, и други, които е длъжен да опита да промени. През следващите години идеята за обединение се превръща в организирано движение. Българският таен централен р...

Онези, които носят знанието | Пътят на Коприната

Изображение
ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА: ИСТОРИИ, КОИТО ПЪТЯТ ПАЗИ Пост 24: Онези, които носят знанието Има момент, в който човек трябва да реши не какво още иска да научи, а кое от вече наученото е достатъчно важно, за да го понесе със себе си. ─────── 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ◆ 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ─────── Докато в Ханумар Родар продължаваше по следобедната улица, без да забелязва непознатия поглед, който се задържаше върху него, далеч на запад Сухандир беше извадила от рафтовете на Бухара всичко, което смяташе, че може да ѝ потрябва по Пътя. Проблемът беше, че ако вземеше всичко, нямаше да стигне далеч. Върху масата лежаха карти, преписи, бележки, две малки книги с кожени корици, няколко отделни листа и три свитъка. До тях беше оставила празна торба, която изглеждаше все по-малка с всяко следващо нещо, към което посягаше. Сухандир премести една карта в купчината за пътуването, поколеба се и я върна обратно, а след малко отново посегна към нея. Идрил наблюдаваше това от другия край на помещението. — Ако я преместиш още три пъти...

Предачество – древният занаят, който създава нишката | Лична Призма

Изображение
РЪЦЕТЕ, КОИТО ПОМНЯТ Пост 4 – Предачеството: нишката преди да стане плат Виждаме нишката едва когато вече съществува. Рядко се замисляме за ръцете, които първи са я извлекли от безформеното влакно. В предишното ни пътешествие застанахме пред стана и проследихме как нишките се преплитат, докато се превърнат в плат. Но историята на тъканта всъщност започва много по-рано – във времето, когато естествените влакна все още трябва да бъдат подготвени, събрани и усукани така, че от тях да се получи здрава и достатъчно дълга нишка. Днес я купуваме готова – навита на кълбо или макара, равномерна, оцветена и подредена. Тя е толкова обикновена част от света ни, че рядко се питаме колко човешко знание е било необходимо, за да се появи. Преди машинното производство влакната от вълна, лен, памук и други материали преминавали през продължителна обработка, а едва след това човешките ръце можели да ги превърнат в прежда. Това е предачеството – един от онези занаяти, които остават почти невидими зад исто...

Зеленият пламък – изцеление, истина и Архангел Рафаил | Лична Призма

Изображение
💚 Зеленият пламък – когато изцелението започва с истината Понякога изцелението не започва с това да се почувстваме по-добре. Започва с момента, в който най-сетне сме готови да видим истината такава, каквато е. След Синия пламък на смелостта, Златния на мъдростта, Розовия на любовта и Белия на обновлението продължаваме пътя през Свещените пламъци с петия лъч – Зеления пламък . В някои езотерични учения той се свързва с истината, изцелението, възстановяването и вътрешната хармония . На пръв поглед истината и изцелението може да изглеждат като две различни теми, но между тях съществува дълбока връзка. Трудно можем да променим нещо, което отказваме да видим. И може би точно затова Зеленият пламък носи толкова интересно послание: понякога първата крачка към възстановяването не е утехата, а честността. Петият лъч – между истината и изцелението Зеленото е един от цветовете, които най-естествено свързваме с живота. То е цветът на листата, тревата, младите растения и природата, която след всек...