Публикации

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Опал – значение, символика и легендата за прокълнатия камък

Изображение
Опал – камъкът, който хората превърнаха от щастие в проклятие Понякога не самото нещо носи лоша слава. Достатъчно е някой да разкаже убедителна история за него и след време хората вече не помнят къде свършва истината и започва легендата. Опалът е един от онези камъни, които трудно могат да бъдат описани само с един цвят, защото в благородните му разновидности светлината сякаш непрекъснато променя картината – синьото преминава в зелено, появява се червено, проблясва оранжево и при следващото движение всичко отново изглежда различно. Това оптично явление има научно обяснение и се нарича игра на цветовете , но много преди хората да разберат защо се случва, са виждали в камъка нещо необикновено и, както често става с нещата, които не можем лесно да обясним, постепенно са започнали да го обгръщат с истории. Любопитното е, че тези истории си противоречат. В едни времена опалът е бил свързван с надежда, късмет и изключителна ценност, а в други се превръща в камък, от който някои хора започват...

Турското кафе и първите кафенета на Истанбул | Лична Призма

Изображение
Истанбул и първите кафенета – когато кафето създава място за разговор Представете си Истанбул през XVI век – огромен имперски град, към чиито пристанища пристигат кораби и търговци, а по улиците и пазарите му се срещат езици, стоки, новини и истории, донесени от различни краища на света. Сред това непрестанно движение постепенно се появява един нов навик: човек да седне с малка чаша тъмно кафе и да остане за разговор, партия табла или шах, да чуе история от непознат или новина, пристигнала отдалеч, да послуша стихове, да се срещне с някого или просто да прекара известно време сред други хора. Появява се кафенето . Днес подобно място ни изглежда толкова естествено, че трудно си даваме сметка колко значима е била промяната. Кафето вече не присъства единствено като напитка, която се приготвя и изпива, а започва да създава собствено пространство в живота на града. Истанбул открива не само вкуса му. Открива живота около чашата. Когато Истанбул открива кафенето В предишната част от нашето пъ...

Моят път с виното – от гроздето до чашата | Лична Призма

Изображение
Пост 32: Моят път с виното – от гроздето до чашата Понякога започваме едно пътуване много преди да разберем, че сме тръгнали по него. Когато като дете помагах на татко или на съседи да събираме гроздето, нямах представа, че години по-късно ще напиша 32 истории за виното. Тогава светът му ми изглеждаше много по-прост – беряхме гроздето, слагахме го в големи съдове и после трябваше да чакаме. Бях чувала думите „ферментация“ и „дрожди“, но като дете не разбирах нито процесите, нито колко човешки знания стоят зад тях. Просто знаех, че от гроздето някак се ражда вино. Днес, на 43, това детско „някак“ ми се струва почти очарователно, защото между гроздето и чашата открих цял свят. От любопитството до моя собствен ритуал След пълнолетието започнах да пия вино по-често, макар че през годините съм имала периоди, в които съм спирала и после отново съм се връщала към него. От любопитството на младостта и студентските години постепенно стигнах до по-осъзнатото удоволствие, което открих по-късно. Е...

6 септември – Съединението на България: история, символика и смисъл

Изображение
6 септември – границата, която България отказа да приеме Има граници, които се чертаят върху картите. И има граници, които хората никога не приемат истински. На 6 септември 1885 година България показва разликата между двете. Само седем години след Освобождението българските земи все още са разделени. Решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. оставят Княжество България и Източна Румелия разделени политически, макар от двете страни на тази граница да живеят хора, които споделят език, култура, памет и усещане за принадлежност. Границата съществува върху картата. Но не успява да се превърне в граница в съзнанието им. И може би точно оттук започва истинската история на Съединението. Не от един-единствен ден, не от една заповед и не от едно име, а от постепенното натрупване на убеждението, че има решения, с които човек може да се примири, и други, които е длъжен да опита да промени. През следващите години идеята за обединение се превръща в организирано движение. Българският таен централен р...

Онези, които носят знанието | Пътят на Коприната

Изображение
ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА: ИСТОРИИ, КОИТО ПЪТЯТ ПАЗИ Пост 24: Онези, които носят знанието Има момент, в който човек трябва да реши не какво още иска да научи, а кое от вече наученото е достатъчно важно, за да го понесе със себе си. ─────── 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ◆ 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ─────── Докато в Ханумар Родар продължаваше по следобедната улица, без да забелязва непознатия поглед, който се задържаше върху него, далеч на запад Сухандир беше извадила от рафтовете на Бухара всичко, което смяташе, че може да ѝ потрябва по Пътя. Проблемът беше, че ако вземеше всичко, нямаше да стигне далеч. Върху масата лежаха карти, преписи, бележки, две малки книги с кожени корици, няколко отделни листа и три свитъка. До тях беше оставила празна торба, която изглеждаше все по-малка с всяко следващо нещо, към което посягаше. Сухандир премести една карта в купчината за пътуването, поколеба се и я върна обратно, а след малко отново посегна към нея. Идрил наблюдаваше това от другия край на помещението. — Ако я преместиш още три пъти...