Публикации

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Традиционни занаяти – когато ръцете помнят | Лична Призма

Изображение
РЪЦЕТЕ, КОИТО ПОМНЯТ Пост 1 – Когато човекът започна да създава Можем да произведем хиляди еднакви предмети. Но само един може да носи следата на ръцете, които са го създали. Преди фабриките, поточните линии и машините е имало човешки ръце. Някой е взел парче дърво и е открил как да му даде форма. Докоснал е глината и е разбрал, че от нея може да направи съд. Усукал е влакната в нишка, овладял е огъня, за да обработва метал, смесил е първите пигменти, превърнал е восъка в светлина. Вероятно някъде там започва историята на занаятите. Не непременно с желанието да се създава изкуство, а с необходимостта да се живее. На човека са му били нужни съдове, дрехи, подслон, инструменти и храна. С времето обаче полезното започнало да се среща с красивото. Върху глинения съд се появил орнамент, в тъканта – цвят, в дървото – резба, а в метала – украса. Предметът вече не бил само необходимост. Той започнал да носи почерка на своя създател. „Занаятът започва там, където ръцете вече не просто изпълнява...

Златният пламък – значение, мъдрост и Архангел Йофиил | Лична Призма

Изображение
💛 Златният пламък – когато светлината се превръща в мъдрост Понякога не ни трябва още един отговор. Трябва ни тишината, в която да разберем кой от всички отговори е нашият. След Синия пламък на смелостта и вътрешната сила продължаваме пътя през Свещените пламъци с втория лъч – Жълтия, или Златния пламък . Ако Синият ни напомня да имаме куража да вървим напред, Златният поставя един друг въпрос: Знаем ли накъде вървим? Светлината на мъдростта В езотеричните учения за Седемте лъча вторият лъч традиционно се свързва с мъдростта, просветлението, разбирането и познанието . Цветът му се описва като жълт или златист и символично напомня светлината на слънцето – онази светлина, благодарение на която виждаме по-ясно това, което вече е било пред нас. Тук обаче има една важна разлика. Знанието и мъдростта не са едно и също. Можем да прочетем стотици книги, да научим хиляди факти и да изслушаме безброй чужди съвети. Това ни дава знания. Мъдростта започва тогава, когато разберем какво да направим ...

Хематит – история, символика и легенди от Древен Египет

Изображение
Пост 13: Хематит – камъкът между кръвта, земята и вечността Понякога човек държи в ръката си камък. А понякога – частица от история, която е преживяла хилядолетия. Има минерали, чиито истории звучат толкова далечни, че трудно можем да си представим света, в който са се родили. Хематитът е един от тях. Тъмносив, почти метален на пръв поглед, но способен да остави червеникава следа, той от древността е свързван с кръвта, земята, живота и смъртта. Дори името му произлиза от старогръцка дума за кръв – детайл, който сякаш естествено е подхранил част от символиката около него. С хематита нямам личен опит като камък, който съм носила. Но имам нещо друго – личен спомен от мястото, където древните представи за смъртта, вечността и новия живот все още могат да се усетят почти физически. Египет. Камъкът, който пазел отвъд прага За древните египтяни смъртта не била просто край. Тя била преминаване към друго съществуване, за което човек трябвало да бъде подготвен. Амулетите били част от тази подгот...

Не винаги е нужно да питам Таро – кога да оставим картите

Изображение
.   Пост 29: Не винаги е нужно да питам Таро ✨  Има дни, в които вземам тестето, запалвам свещ и знам точно какво искам да попитам. В други дори не посягам към картите. С времето разбрах, че връзката ми с Таро не се измерва в броя на подредбите. Понякога един отговор е напълно достатъчен, а друг път самият живот вече ми го е дал. 🌙 Първо трябва да съм готова да чуя отговора Имам едно лично правило – гледам на Таро единствено ако се чувствам емоционално и енергийно стабилна и знам, че мога да приема всяка карта пред себе си, а не само онази, която бих искала да видя. Най-често слушам вътрешния си глас. Той ми подсказва дали моментът е подходящ, или е по-добре да оставя тестето. Днес например усетих точно обратното – исках да погледна картите, защото имах конкретни въпроси по неща, важни за мен. Но преди да стигна до днешните карти, има още една граница, която се научих да разпознавам. 🃏 Фактите са достатъчни Не всяка житейска ситуация има нужда от подредба. Ясните действия на...

Големите винени имения по света – архитектура, история и вино

Изображение
Пост 28: Големите винени имения по света – когато виното среща архитектурата и  Има места, в които виното не живее само в бутилката. То е в каменните фасади. В старите стълбища. В произведенията на изкуството по стените. В гледката към лозята и в тишината на сгради, които са преживели поколения. Някои винени имения са толкова впечатляващи, че човек би ги посетил дори само заради архитектурата им. И точно там виното се среща с историята по най-красивия начин. Château Margaux – когато времето пази мястото Château Margaux в Бордо е пример за имение, в което историята е част от идентичността. Корените на собствеността се проследяват векове назад, а днешният комплекс пази необичайна приемственост между земята, архитектурата и поколенията, които са го управлявали. ( Шато Марго ) Когато гледам подобни места, най-силно ме впечатлява не самият лукс. А усещането, че някой е пазил една история достатъчно дълго, за да може друг човек да я види столетия по-късно. Marqués de Riscal – когато трад...