Публикации

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Ковачество – когато огънят дава форма на желязото | Лична Призма

Изображение
РЪЦЕТЕ, КОИТО ПОМНЯТ Пост 6 – Ковачеството: когато огънят прави желязото послушно Желязото изглежда като материал, който не би трябвало да се подчинява на човешките ръце. Докато не срещне огъня. Ковачницата е свят на крайности – жар и студен метал, тежки инструменти и фини движения, физическа сила и преценка, която трябва да бъде направена за секунди. Нагорещеното желязо се поставя върху наковалнята и под ударите на чука постепенно променя формата си. Майсторът обаче разполага с ограничено време, защото металът изстива, губи пластичността си и трябва отново да бъде върнат в огъня. Тъкмо в този ритъм между нагряването и оформянето се крие същността на ковачеството. Не е достатъчно човек да може да удря силно – трябва да познава материала достатъчно добре, за да разбира кога и как може да го промени. „Ковачът не побеждава желязото със сила. Той знае кога то е готово да приеме нова форма.“ Преди чука е огънят Човекът обработва метали от хилядолетия, но желязото поставя особени изисквания ...

Виолетовият пламък – трансформация, свобода и Архангел Задкиил | Лична Призма

Изображение
💜 Виолетовият пламък – когато промяната започва с освобождаване Не всичко от миналото трябва да бъде поправено. Понякога истинската промяна започва, когато престанем да повтаряме онова, което вече сме надраснали. След Синия пламък на смелостта, Златния на мъдростта, Розовия на любовта, Белия на обновлението, Зеления на истината и изцелението и Рубинено-златния на мира и предаността достигаме до седмия лъч – Виолетовия пламък . Той е един от най-разпознаваемите образи в съвременните езотерични учения за пламъците и се свързва с трансформацията, свободата, прошката и преобразяването на старото . Самата дума „трансформация“ понякога звучи грандиозно, сякаш трябва да се събудим една сутрин като напълно различен човек. Аз я разбирам по друг начин. Понякога най-голямата промяна не е да добавим нещо ново към себе си, а да разпознаем стар модел и да решим, че повече няма да живеем чрез него. Седмият лъч – символът на преобразяването В езотеричните системи на Седемте лъча виолетовият цвят се с...

Нефрит – значение, символика и историята на камъка в Китай

Изображение
Нефрит – камъкът, който струвал повече от златото Има богатства, които можем да притежаваме, и други, които трябва да изградим в себе си. Древните китайци виждали в нефрита и двете. Когато днес погледнем нефритено бижу, вероятно първо забелязваме цвета – онова меко зелено, което понякога е почти млечно, а друг път става наситено и дълбоко. Ако обаче можехме да се върнем хилядолетия назад в Китай, пред нас нямаше да стои просто красив материал за украшения, а нещо, натоварено с много по-голяма културна стойност. Нефритът е заемал особено място в китайската история и през различни периоди е бил използван за ритуални предмети, украшения, символи на положение и погребални изделия. С времето около него се изгражда и философска символика, при която физическите качества на материала започват да напомнят за човешки добродетели. Именно това ме привлече много повече от съвременните описания на неговата „енергия“. Защото един камък може да бъде красив и скъп, но е много по-интересно да разберем к...

Турското кафе – джезвето и тайната на бавното приготвяне | Лична Призма

Изображение
Турското кафе – джезвето и тайната на бавното приготвяне Има съдове, които просто използваме, и други, които с времето се превръщат в част от самия ритуал. При турското кафе това е джезвето . Малко, с дълга дръжка и форма, която сякаш не се е променила особено през вековете, то изглежда почти прекалено семпло за напитка с толкова богата история. Именно в него обаче водата, фино смляното кафе и времето се срещат по начин, който не може напълно да бъде повторен от модерната кафемашина. За мен точно от джезвето започна любопитството към турското кафе. Години наред го използвах, защото кафето ми харесваше така – силно и ароматно. Едва по-късно си зададох въпроса защо точно този малък съд е останал толкова важен. Оказа се, че отговорът не е само в традицията. Един малък съд с дълга история На турски джезвето се нарича cezve – съд с дълга дръжка, традиционно изработван от метал, особено мед или месинг, макар днес да съществуват варианти от неръждаема стомана и други материали. В различните ...

Сиренето – вкус, роден от търпението | Лична призма

Изображение
Сиренето — вкус, роден от търпението Едва ли първото сирене е било създадено с мисълта за удоволствие. Вероятно човекът просто е искал да спаси млякото от разваляне, без да подозира, че открива храна, която хилядолетия по-късно ще носи характера на цели държави, ще пази тайните на поколения майстори и ще превръща обикновената трапеза в преживяване. „Сиренето е скокът на млякото към безсмъртието.“ — Клифтън Фадиман Произходът му остава скрит между историята и легендата. Според най-популярния разказ древен пътник носел мляко в мех, направен от животински стомах, а топлината, движението и естествените ензими го разделили на суроватка и мека бяла маса. Дали точно така е било открито сиренето, не може да бъде доказано, но археологическите находки разкриват, че още преди хилядолетия хората са познавали начина да преработват млякото и да удължават живота му. Онова, което започнало като необходимост, постепенно се превърнало в знание. Хората се научили да отделят плътната част на млякото, да я...