Публикации

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Парфюмерията – невидимото изкуство | От поредица до книга

Изображение
  „Парфюмерията – невидимото изкуство“ — книгата, която започна с един аромат Има аромати, които просто харесваме. Има такива, които носим години наред. А има и други — онези, които отключват спомен, връщат човек, събуждат усещане или ни карат да разпознаем част от себе си. Може би точно затова парфюмерията винаги ми е изглеждала като невидимо изкуство . От нея не остава картина, която да окачим на стената, нито мелодия, която да пуснем отново. Остава ароматът — понякога само за няколко часа върху кожата, но много по-дълго в паметта. И точно от това усещане се роди моята поредица за парфюмерията в „Лична Призма“. А от нея постепенно се роди и книгата. От поредица до книга Когато започнах да пиша отделните истории, не исках просто да подреждам факти за парфюмите. Интересуваше ме всичко, което стои зад тях — нотките, композициите, историята, майсторството, но и онова много по-трудно за обяснение усещане, което един аромат оставя у човека. Защото можем да знаем какви са връхните, сърд...

Понякога трябва да изпуснеш спирката | Неделни есета

Изображение
Понякога трябва да изпуснеш спирката Изтрих Tinder и се озовах в Сарафово. Звучи като начало на странна романтична комедия, но точно така се случи. Само че, за да стигна до Сарафово, първо трябваше да си получа тиквичките. :) Бях се запознала с мъж в Tinder — поредният ми опит да срещна някого чрез приложението. Още на първата среща усетих, че не ме привлича по начина, по който бих искала да ме привлече един мъж, но реших да не бъда прибързана и се видяхме втори път. Тогава той ми беше откъснал тиквички и ми ги даде — мил, съвсем човешки жест, който оцених, независимо от липсата на привличане помежду ни. Само че аз забравих тиквичките в колата му. Така един пакет със зеленчуци внезапно се превърна в причина да се видим още веднъж. Признавам си, че се надявах някак да се размина без онзи неудобен разговор, в който трябва да кажеш на един напълно нормален човек, че просто не го усещаш като свой партньор. Не ми се искаше нито да го обидя, нито да превръщам едно обикновено запознанство в и...

Пътят на Коприната: Нишките на Изтока

Изображение
ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА — ПОСТ 25 На сутринта Самарканд изглеждаше същият. Това почти я подразни. По улиците вече се чуваха първите гласове на търговците, някъде издрънча метален съд, от съседен двор долетя смях, а над покривите се вдигаше онзи мек утринен прах, който Лейла беше виждала толкова пъти, че отдавна бе престанала да го забелязва. Само че този ден го забеляза. Може би защото знаеше, че след няколко часа ще гледа града от гърба на отдалечаващ се керван. Не беше спала много. Не от страх, а защото мислите ѝ непрекъснато се връщаха към Китай — към земя, която познаваше единствено от разказите на търговците, от коприната, преминала през десетки ръце, и от думите на Ищар за знания, които нямаше как да получи, ако остане в Самарканд. Пътната ѝ торба беше готова. Но преди да я вземе, Лейла имаше още едно място, на което искаше да отиде. ─────── 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ◆ 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ─────── Вратата на Лутра и Ахмед беше отворена. Лейла едва прекрачи прага и усети канелата. Усмихна се още преди да види ...

Дърворезба – когато дървото започва да разказва | Лична Призма

Изображение
РЪЦЕТЕ, КОИТО ПОМНЯТ Пост 5 – Дърворезбата: когато дървото започва да разказва Понякога създаването не означава да добавяш. Означава внимателно да отнемаш, докато от материала се появи формата, която си видял в него. Парче дърво лежи пред майстора. По него още няма цветя, птици, преплетени листа или сложни геометрични орнаменти. Има само естествените линии на дървесината, нейните възли, цвят и структура. После идва първият разрез и повърхността постепенно започва да се променя, докато онова, което доскоро е било гладко дърво, придобие релеф, дълбочина и образ. Дърворезбата е особен занаят именно защото майсторът не изгражда формата, както грънчарят оформя глината, и не свързва отделни елементи, както тъкачът преплита нишките. Тук създаването се случва чрез отнемане на материал, а всяко движение трябва да бъде достатъчно уверено, защото веднъж изрязаното трудно може да бъде върнато. Може би затова в дърворезбата има едновременно сила и търпение. Не е достатъчно да знаеш какво искаш да с...

Рубинено-златният пламък – мир, служене и Архангел Уриил | Лична Призма

Изображение
❤️‍🔥 Рубинено-златният пламък – мирът, който превръща доброто в действие Понякога мирът не идва тихо. Понякога първо трябва да изгори онова, което твърде дълго сме носили със себе си. След Синия пламък на смелостта, Златния на мъдростта, Розовия на любовта, Белия на обновлението и Зеления на истината и изцелението продължаваме пътя през Свещените пламъци с шестия лъч – Рубинено-златния пламък . В някои езотерични учения той се свързва с мира, предаността, служенето, състраданието и духовната отдаденост . На пръв поглед това е много меко послание. Но моят собствен досег с този пламък беше всичко друго, само не и тих. И може би именно затова го разбирам по различен начин. Не като обещание, че всичко около нас ще стане спокойно, а като възможност да се освободим от онова вътре в нас, което вече не ни позволява да бъдем такива. Шестият лъч – между рубиненото и златното Самият образ на Рубинено-златния пламък е различен от цветовете, които срещнахме досега. Рубиненото носи усещане за жизне...