Публикации

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Турското кафе – история, традиции и култура през вековете

Изображение
Турското кафе – история, която започва преди повече от пет века Има напитки, които утоляват жаждата, и такива, които събуждат сетивата. А има и напитки, които през вековете успяват да се превърнат в нещо много по-голямо от вкуса си. Турското кафе е една от тях. Малка чаша. Фино смляно кафе. Вода. Джезве. Бавен огън. Пяна, която добрият майстор пази почти като корона върху напитката. На пръв поглед – простота. Зад нея обаче стоят повече от пет века история – дворци и пазари, кафенета и забрани, приятелства и годежи, разговори и предсказания. И онзи особен вид гостоприемство, при който една малка чаша може да означава много повече от самото кафе. Затова с този текст започвам ново пътуване в „Лична Призма“ – пътуване по следите на турското кафе. От Арабския полуостров към сърцето на Османската империя Историята на кафето започва много преди появата на онова, което днес наричаме „турско кафе“. То вече е познато и употребявано в Йемен и други части на Арабския полуостров, преди през XVI век...

Колекционерско вино – кога една бутилка се превръща в ценност

Изображение
  Пост 30: Виното като колекционерска ценност – когато една бутилка се превръща в история Има бутилки вино, които купуваме, за да отворим. Има и такива, които хората пазят десетилетия. Не непременно защото съдържанието им ще става все по-вкусно безкрайно, а защото с времето около тях се натрупва нещо друго – рядкост, история, произход и човешко желание да бъде съхранена частица от миналото. Тогава виното постепенно престава да бъде просто напитка. И се превръща в колекционерски обект. Как една бутилка става колекционерска? Не всяко старо вино е ценно и не всяка скъпа бутилка ще се превърне в добра инвестиция. При колекционерските вина значение има съчетанието между производител, реколта, рядкост, репутация, състояние и доказуем произход на бутилката . Някои вина се произвеждат в ограничени количества. Други идват от особено търсени реколти. Трети са създадени от производители, чиито имена през годините са се превърнали в част от винената история. Когато броят на добре запазените бу...

Несебър – един ден, който си заслужаваше

Изображение
Несебър – един ден, който си заслужаваше Понякога един летен ден не променя живота ти. Просто ти показва по-ясно как искаш да го живееш. Днес бяхме с дъщеря ми в Несебър. Само двете. Отидохме на плажа и се настанихме в морския бар, където познавам управителя. Беше от онези истински летни дни, в които не ти трябва програма – морето е пред теб, слънцето грее и постепенно забравяш колко много неща обикновено носиш в главата си. Три пъти влизах в морето. Не мога да плувам, но този път някак успях да се отпусна във водата и просто да се оставя на усещането. Бях с новия си бански, пекох се, пих бяло фрапе, а дъщеря ми пиеше лимонада и хапваше бургер. Нищо необикновено. И точно затова беше хубаво. После се преоблякохме и когато вече се канехме да тръгваме от плажа, от бара пуснаха Danza Kuduro . Това е една от любимите ми песни и аз просто се разтанцувах. Управителят ме хвана за ръцете и започнахме да танцуваме заедно. Познаваме се, приятели сме и моментът беше напълно естествен – весел, спон...

Пътят на коприната – Пост 22: Цената на сигурния път | Амин

Изображение
ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА Истории, които Пътят пази Пост 22 Цената на сигурния път Понякога Пътят не ни пита дали сме готови да тръгнем. Пита ни само кой път сме готови да изберем, когато сигурният вече не води натам, накъдето трябва да стигнем . ─────── 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ◆ 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ─────── Докато в Самарканд Лейла се учеше да разпознава историите, скрити в цвета на една нишка, далеч от нея друг човек носеше история, която не беше изтъкана и не беше написана. Тя беше заключена в черен камък. Обсидианът лежеше близо до тялото на Амин, увит в плътен плат и прибран така, както търговците пазеха най-ценните си вещи по време на дълъг път. Само че камъкът не беше стока. Амин не знаеше кой го беше държал преди него, нито защо беше попаднал точно в неговите ръце. Знаеше единствено, че откакто го носеше, не можеше да се отърси от усещането, че в гладката черна повърхност е останало нещо повече от следа от времето. Нещо, което чакаше да бъде разбрано. През по-голямата част от живота си той беше разчитал на ...

Грънчарство – когато глината оживява в ръцете | Лична Призма

Изображение
РЪЦЕТЕ, КОИТО ПОМНЯТ Пост 2 – Грънчарството: когато земята приема формата на човешките ръце Преди човекът да се научи да пише историята си, той вече я оставял върху глината. Една шепа влажна земя. На пръв поглед – нищо особено. Мека, безформена материя, която може да остане кал под краката ни. Но поставена между човешките длани, тя започва да се променя. Пръстите притискат, издължават, заглаждат. Появява се дъно, после стени, извивка, ръб. Огънят завършва онова, което ръцете са започнали. И от земята се ражда съд. Грънчарството е сред онези древни занаяти, които събират в себе си цялата история на човешкото майсторство – природен материал, знание, необходимост, красота и огън. А най-удивителното е, че хилядолетия по-късно основното движение остава почти същото. Човекът докосва глината и ѝ дава форма. „Глината помни всяко докосване. Огънят просто го запазва.“ Преди грънчарското колело Първите глинени съдове не са се раждали върху бързо въртящо се колело. Хората оформяли глината чрез при...