Публикации

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Кошничарство – древният занаят на плетените кошници | Лична Призма

Изображение
РЪЦЕТЕ, КОИТО ПОМНЯТ Пост 11 – Кошничарството: когато природата се превръща във форма Има предмети, които присъстват толкова естествено в ежедневието ни, че рядко се замисляме как са създадени. Кошницата е един от тях. В нея поставяме плодове, цветя, хляб или дребни вещи, носим я на пазар и я превръщаме в част от домашната украса. Зад привидно простата ѝ форма обаче стои занаят, който съчетава познаването на природните материали с точността на човешките ръце. Кошничарството принадлежи към най-древните начини, по които човекът е превръщал растенията в полезни предмети. Много преди появата на съвременните материали хората открили, че определени стъбла, клонки и влакна могат да бъдат огъвани и преплитани така, че да образуват съдове с различна големина и предназначение. В основата на това майсторство стои едно забележително умение – да се създаде устойчива форма от множество отделни, гъвкави части. „Кошничарството е изкуството да превърнеш гъвкавостта на природата в здравината на един пре...

Симорон: версия от нищото и свободата да не знаем | Лична Призма

Изображение
  СИМОРОН Пост 3: Версия от нищото — когато тайното стане явно Понякога най-изморителна не е самата ситуация, а празното пространство преди нейния край. Отговорът още не е дошъл, срещата не се е състояла, решението не е взето, а въображението вече е създало десетки възможни развръзки. Симорон предлага необичаен начин да се излезе от този вътрешен лабиринт — вместо неизвестният край непрекъснато да бъде разгадаван, да му измислим история, толкова свободна от логиката на очакванията ни, че напрежението около него постепенно да изгуби силата си. Празното място, което умът бърза да запълни Чакането рядко остава просто чакане. Когато не разполагаме с достатъчно информация, естествено започваме да допълваме липсващото чрез предположения, спомени и асоциации. Някой се бави с отговор и веднага търсим причина. Предстои важен разговор и мислено го провеждаме предварително. Резултатът от определено начинание още не е известен, но съзнанието вече е подредило няколко вероятни финала. Тази спосо...

Танзанит – значение, свойства и история на синия камък

Изображение
Танзанит – младата легенда под Килиманджаро Поредица „Полускъпоценни камъни“ | Пост 23 Има камъни, чиито истории ни отвеждат към фараони, древни храмове, римски съкровищници и кралски корони. Около тях вековете са натрупали толкова много легенди, че понякога е трудно да различим историческия факт от красивия разказ, който поколенията са добавяли към него. Танзанитът няма подобно минало. Когато египтяните са украсявали гробниците си, когато Рим е събирал съкровищата на империята, а средновековните владетели са предавали скъпоценности на наследниците си, синьо-виолетовите кристали, които днес наричаме танзанит, все още са оставали скрити в земята на Източна Африка. Човешката им история започва едва през втората половина на XX век и само за няколко години един почти неизвестен материал получава име, влиза във витрините на голяма бижутерийна къща и става разпознаваем по целия свят. Точно това ме привлече в него. Не древността, а възможността да наблюдаваме как се ражда историята на един ск...

Турското кафе – когато утайката разказва истории | Лична Призма

Изображение
Турското кафе – когато утайката започва да разказва истории В дъното на финджана остава нещо, което отличава турското кафе от много други начини на приготвяне – тъмната, фина утайка. Тя е естествен резултат от варенето на смлените зърна заедно с водата, но в културната история на напитката придобива и друго значение. Превръща се в основа на едно любопитно изкуство на тълкуването, при което случайните следи по порцелана започват да напомнят за образи, събития и човешки съдби. Така се разгръща един от най-загадъчните обичаи, свързани с турското кафе – гледането на кафе, познато в Турция като kahve falı . В него се преплитат народните вярвания, въображението и човешкото желание да открива смисъл в знаците. За едни това е приятно забавление, за други – възможност да споделят свои надежди и тревоги, а за трети остава скъп спомен от семейни събирания и разговори. Историята на този обичай ни отвежда към един особен свят, в който изпитата чаша кафе не бележи края на преживяването, а началото н...

Пармиджано Реджано – съвършенството на три съставки

Изображение
Пармиджано Реджано — съвършенството на три съставки Около 550 литра сурово краве мляко, сол и сирище — само три съставки са необходими, за да се роди една пита Пармиджано Реджано. Между тях и готовото сирене обаче стоят човешкото майсторство, земята на Емилия-Романя и най-важната съставка, която не може да бъде ускорена — дългото зреене. „Там има планина, цялата от настърган пармезан…“ — Джовани Бокачо, „Декамерон“ Още през XIV век Бокачо превръща пармезана в част от приказната страна на изобилието Бенгоди, но историята на сиренето започва по-рано. През Средновековието бенедиктински и цистерциански монаси търсят начин да съхранят млякото за дълго и създават големи пити със суха, зърнеста структура, използвайки млякото от манастирските стопанства и солта от Салсомаджоре. Така практичната необходимост постепенно се превръща в една от най-ценните традиции на Италия. Истинското Parmigiano Reggiano DOP се произвежда единствено в провинциите Парма, Реджо Емилия и Модена, както и в определен...