Публикации

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Гранат – значение, символика и легендата за Персефона

Изображение
Гранат – камъкът на обещанието, което оцелява през зимата Понякога животът ни отвежда в собствената ни зима не за да останем там, а за да разберем какво искаме да вземем със себе си, когато отново дойде пролетта. Има камъни, които сякаш носят историята си в самия цвят, а при граната това е онова наситено червено, което може да напомни едновременно за вино, кръв, огън и зряло семе от нар. И точно семето е една от най-красивите нишки, по които можем да тръгнем към историята на този камък. Не защото гранатът присъства в древногръцкия мит за Персефона – не присъства . В него има семена от нар, но векове по-късно самото название на минерала ще бъде свързано с латинската дума granatum и с приликата между малките червени кристали и семената на плода. Така между камъка и една от най-въздействащите древни истории за раздялата и завръщането се появява връзка, която не е митологична, а езикова и символична. И може би именно затова, когато гледам тъмночервен гранат, си мисля не толкова за любовта...

Турското кафе – от Йемен до Истанбул | Лична Призма

Изображение
Турското кафе – от Йемен до Истанбул: пътят на една напитка Преди да има малките чашки, медните джезвета и кафенетата на Истанбул, е имало едно дълго пътуване през планини, пристанища и търговски пътища, през земи, в които кафето постепенно престава да бъде просто непозната напитка и започва да се превръща в част от ежедневието на хората. Защото турското кафе не се ражда в един ден. То се ражда по пътя. И ако в първата част от нашето пътуване надникнахме в неговата повече от петвековна история, сега е време да тръгнем още малко назад – към земите, откъдето кафето достига до Османската империя. Преди Истанбул е бил Йемен Когато говорим за ранната история на кафето, лесно стигаме до Етиопия и до известната легенда за пастира Калди и неговите необичайно жизнени кози. Легендата е красива, но не е история. За ранната история на напитката много по-сигурната следа ни отвежда към Йемен през XV век , където кафето вече се отглежда и употребява, а суфийските общности го използват, за да останат ...

Как да изберем вино за различните моменти от живота

Изображение
Пост 31: Как да изберем вино за различните моменти от живота Понякога правилното вино не е най-скъпото, най-старото или най-престижното. То е онова, което принадлежи точно на този момент. Една бутилка може да бъде прекрасна и въпреки това да не е виното, което бихме избрали точно днес. Животът ни поднася различни вечери – празнуваме, срещаме се с приятели край морето, търсим подарък за скъп човек или просто затваряме вратата след дълъг ден и си подаряваме няколко спокойни минути. С времето разбрах, че започвам да избирам виното не само според вкуса си, а и според момента. Когато виното е подарък Да подариш вино е малко по-различно от това да купиш бутилка за себе си, защото тогава собственият ни вкус вече не е най-важният. Ако познавам човека добре, бих потърсила нещо, което знам, че харесва. Ако не съм сигурна, бих предпочела бутилка от добър производител с интересна история или красиво представяне, а за специален повод бих избрала определена реколта, по-необичайно вино или бутилка, с...

Лятото, което ми даде неща, които мислех за невъзможни

Изображение
Лятото, което ми даде неща, които мислех за невъзможни Понякога едва когато един сезон започне да си отива, разбираш колко различен човек си в края му от този, който го е посрещнал. Когато започна това лято, не знаех какво ще ми донесе и не предполагах колко неща, които дълго бях смятала за далечни, трудни или направо невъзможни, ще се превърнат в част от ежедневието ми само за няколко месеца. Някои бяха големи, други вероятно изглеждат съвсем незначителни отстрани. Имаше материални неща, творчески проекти, раздели, нови хора, пътувания и малки лични граници, които преминах почти случайно. И може би точно затова това лято ще остане различно за мен — истинско, светло и преоткриващо ме като личност след четири доста мрачни лета през последните четири години. Този път имах и отпуск, в който можех спокойно да обикалям плажовете около Бургас и да творя. Ако трябва да бъда искрена, това е най-хубавото ми лято от толкова години, че дори не помня кога за последно съм се чувствала така. Миналот...

Пътят на Коприната – Пост 23: Сребърната нишка | Родар и майсторът Асан

Изображение
ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА: ИСТОРИИ, КОИТО ПЪТЯТ ПАЗИ Пост 23: Сребърната нишка Понякога първият урок не идва от книга, учител или древна легенда, а от ръцете на човек, който цял живот е повтарял едно движение, докато то се превърне в майсторство. ─────── 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ◆ 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ─────── Докато пясъкът зад Амин бавно заличаваше следите на бялата камила и трудният маршрут го отвеждаше все по-далеч от сигурните кервански пътища, в Ханумар едно седемгодишно момче вървеше по калдъръмените улици с малкия си кожен тефтер в торбичката през рамо. Сутринта беше започнала с Птиците на Пътя. Двете черни птици със сините нишки по перата вече ги нямаше, но образът им не беше напуснал съзнанието на Родар. Беше записал как изглеждат, беше чул една от историите, които търговците разказваха за тях, и вместо да получи отговор, се беше сдобил с още няколко въпроса. Това изобщо не го притесняваше. За Родар въпросът без отговор не беше празно място, а причина да погледне още веднъж, да попита още някого или да тръг...