Публикации

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Авантюрин и малахит – смелостта да кажем „Да“ на новото

Изображение
  🌿 Авантюрин и малахит – смелостта да кажем „Да“ на новото Серия: Полускъпоценните камъни – лична призма на енергията Колко възможности сме пропуснали само защото сме се страхували? Не защото не сме били готови. Не защото не сме могли. А защото неизвестното винаги изглежда малко страшно. Новата работа. Новият град. Новата любов. Новата мечта. Всичко започва с една малка крачка към нещо, което още не познаваме. Авантюринът и малахитът са два камъка, които традиционно се свързват с новите възможности, растежа и смелостта да приемем промяната като част от живота . 🌿 Авантюринът – камъкът на възможностите Авантюринът често е наричан „камъкът на късмета“. Но колкото повече чета за него, толкова повече си мисля, че неговата символика е малко по-различна. Защото късметът рядко идва сам. Почти винаги е среща между възможност и готовност. Авантюринът символично се свързва с новите начала, оптимизма и отвореността към живота. С онзи момент, в който спираме да гледаме само опасностите и за...

Как разбирам, че е време да седна пред Таро картите

Изображение
  🔮 Пост 25: Как разбирам, че е време да седна пред картите ✨ Н е гледам на Таро по график. Не тегля карти всяка сутрин, само защото тестето стои пред мен. Понякога минават няколко дни. Друг път усещам нужда да седна пред картите два или три пъти в една седмица. При мен всичко започва с едно тихо вътрешно усещане – сякаш Таро ме зове да задам въпроса, който вече живее в мен. Но как разбирам, че моментът е правилният? 🌙 Желанието за отговор не винаги означава готовност Има разлика между това да желаем яснота и да бъдем готови да я приемем. Понякога посягаме към картите, защото сме любопитни. Друг път – защото сме тревожни и търсим потвърждение на отговора, който вече сме избрали в съзнанието си. За мен правилният момент не идва с паника. Идва с тихо вътрешно привличане към тестето и с усещането, че мога да задам въпроса спокойно, без да насилвам резултата. 💎 Как го усещам аз При мен нещата са прости. Не водя дневник на Таро и не си поставям задължение да гледам редовно. Имам личе...

Виното и християнството – символика, традиции и духовно значение

Изображение
  Виното и християнството – символ на вяра, общност и духовност Малко напитки присъстват едновременно в ежедневието на хората, в историята и в религията. Виното е една от тях. То е било част от трапезата на древните народи, вдъхновявало е поети и художници, а в християнството придобива и дълбоко духовно значение. Затова ис торията на виното не може да бъде разказана докрай, без да се спомене неговото място във вярата. Виното в библейските текстове Виното се споменава многократно в Библията. В Стария завет лозата често е символ на благословение, плодородие и Божия грижа към хората. То присъства в празници, семейни събирания и религиозни традиции. В Новия завет виното продължава да има важно място, но вече придобива и по-дълбока символика. Чудото в Кана Галилейска Един от най-известните епизоди е сватбата в Кана Галилейска. Според Евангелието именно там Иисус извършва първото си чудо, превръщайки водата във вино. Историята е позната на милиони вярващи по света и често се тълкува като...

Животът сбъдва мечтите със собствен почерк

Изображение
Животът сбъдва мечтите със собствен почерк Преди време вярвах, че мечтите се сбъдват по определен начин. Че ако човек желае нещо достатъчно силно, животът ще му го поднесе точно така, както си го е представял. Днес мисля различно. Защото с годините разбрах нещо много интересно. Животът сбъдва мечтите. Но със собствен почерк. И често са нужни години, за да разпознаем, че вече сме получили част от това, за което някога сме мечтали. Когато бях малко момиче, мечтаех да бъда пътешестващ писател. Представях си как живея по няколко месеца в различни държави, пиша книги, събирам истории и наблюдавам света от различни места. По-късно Хорхе Букай допълнително запали това желание в мен, а аз започнах да записвам собствените си истории. Днес не живея по различни континенти. Но пиша от морето. От Сарафово. От Бургас. От Велико Търново. От любимо кафене. От дома си. Нося творчеството си навсякъде със себе си и публикувам историите си от всяко място, където има интернет и вдъхновение. Миналата седмиц...

Пътят на коприната – Част 16: Езикът на баща ми | Идрил

Изображение
Пътят на коприната – Част 16 Езикът на баща ми Писмо до читателя Скъпи читателю, понякога си мислим, че търсим нови отговори. А всъщност търсим стари думи. Думи, които някой ни е прошепнал като деца. Думи, които сме забравили. Но които никога не са забравили нас. Докато в Самарканд Лейла се учеше да чака първата нишка, в Бухара Сухандир стоеше пред език, който сякаш бе чакал нея. Понякога съдбата не ни оставя карта. Оставя ни спомен. И ни кара сами да намерим пътя. Стих Някои езици не умират. Те просто чакат. Чакат правилния човек. Правилния миг. Правилната болка. За да бъдат изречени отново. Сухандир не разбра колко време бе останала сред старите книги. В Живата библиотека нямаше прозорци към света. Само прозорци към миналото. Понякога ѝ се струваше, че самите стени дишат. Че хиляди истории шепнат една на друга през вековете и чакат някой да ги чуе отново. Надит лежеше до една колона и изглеждаше заспал. Само млечнозелените му очи оставаха отворени. Наблюдаваха. Винаги наблюдаваха. Пр...