Публикации

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Какво ме научи Таро – личният ми път с картите

Изображение
🔮 Какво ме научи Таро – финалът на една лична поредица ✨ Понякога започваме да търсим отговори, а накрая откриваме себе си Когато започнах тази поредица, исках да разкажа за Таро – за картите, значенията им, историята, символите и начина, по който хората ги използват. Тридесет публикации по-късно осъзнавам, че между редовете съм разказала и една друга история. Моята. Историята на човек, който дълго търсеше отговорите навън, а постепенно започна да ги открива там, където вероятно винаги са били – в самия него. 🌙 Всичко започна с чуждите карти За мен Таро не започна с мое собствено тесте. Започна почти като мания да гледам YouTube readers . Навремето имах нужда да се мотивирам от чуждите четения и имаше период, в който прекарвах по четири часа на ден в гледане на Таро. Търсех, чаках и се надявах да чуя отговорите, които днес разбирам, че винаги са били в мен. Постепенно нещо започна да се променя. Заедно с медитацията и Рейки, Таро ме събуди – не изведнъж, а бавно, пласт след пласт. В ...

Хората, които промениха света на виното – личности и наследство

Изображение
Пост 29: Хората, които промениха света на виното Понякога, за да промениш една вековна традиция, е достатъчно да погледнеш към нея по начин, по който никой преди теб не е гледал. Когато държим чаша вино, рядко мислим за хората, благодарение на които днес разбираме по-добре как се ражда то, как се съхранява и как се превръща в част от културата. Историята на виното обаче не е написана само от реколти и изби. Тя е създадена и от учени, новатори и мечтатели, които не са приели думите „така се прави от векове“ като причина нищо да не се променя. Луи Пастьор – човекът, който погледна в невидимия свят Името на Луи Пастьор днес свързваме преди всичко с микробиологията и пастьоризацията. Но виното има свое място в неговата история. През XIX век френските производители имали сериозен проблем – част от вината се разваляли, включително по време на транспортиране. През 1863 г. Наполеон III възлага на Пастьор да изследва причините. Работата му показва ролята на микроорганизмите във ферментацията и ...

Един ден с вкус на Созопол – море, смокини и малки радости

Изображение
Един ден с вкус на Созопол Понякога след трудни месеци не ти трябва нещо грандиозно. Трябва ти един хубав ден, в който да оставиш всичко останало настрани и просто да му се насладиш. Обичам Созопол. В деня на Лъвската порта реших да отида там. Последните месеци ми донесоха много събития, емоции и промени и имах нужда от няколко часа, които да бъдат просто приятни. Сутринта започна съвсем практично. Трябваше да платя застраховката на колата и да я измия. След като приключих със задачите, потеглих към Созопол с новия си бански и плажната рокля, които нямах търпение да облека. Отидох на плажа и влязох с голямо удоволствие в морето. Не мога да плувам, но обичам водата. Потопих се цялата и правих „звезда“ – онова познато морско упражнение, при което просто се отпускаш по гръб и оставяш водата да те държи. После се пекох на слънце. За известно време не мислех какво предстои, какво трябва да реша или коя е следващата задача. Просто бях на плажа и се наслаждавах на морето. След това облякох бя...

Пътят на коприната – Пост 21: Цветът на нишката | Лейла и третият урок

Изображение
  ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА Истории, които Пътят пази Пост 21: Цветът на нишката Понякога човек тръгва да усъвършенства занаята си и открива история, която никога не е търсил. А най-старите тайни рядко чакат написани с мастило — понякога са останали в цвета на една нишка. Докато Сухандир оставяше древния свитък върху масата в Бухара, далеч от нея друга следа от миналото преминаваше през човешки ръце. Не беше написана с мастило. Беше изтъкана. В Самарканд утринната светлина проникваше през високите прозорци на работилницата на Ищар и се разливаше върху становете. По дървените греди висяха навити прежди, а по рафтовете се редуваха платове, малки глинени съдове и торбички с билки, събирани или купувани от търговците през годините. Лейла седеше пред стана. Ръцете ѝ се движеха спокойно и уверено, сякаш отдавна бяха престанали да чакат позволение от мисълта ѝ. Нишката преминаваше между пръстите ѝ. Совалката се плъзгаше. Тъканта постепенно се раждаше. Имаше време, когато Лейла следеше всяко свое...

Традиционни занаяти – когато ръцете помнят | Лична Призма

Изображение
РЪЦЕТЕ, КОИТО ПОМНЯТ Пост 1 – Когато човекът започна да създава Можем да произведем хиляди еднакви предмети. Но само един може да носи следата на ръцете, които са го създали. Преди фабриките, поточните линии и машините е имало човешки ръце. Някой е взел парче дърво и е открил как да му даде форма. Докоснал е глината и е разбрал, че от нея може да направи съд. Усукал е влакната в нишка, овладял е огъня, за да обработва метал, смесил е първите пигменти, превърнал е восъка в светлина. Вероятно някъде там започва историята на занаятите. Не непременно с желанието да се създава изкуство, а с необходимостта да се живее. На човека са му били нужни съдове, дрехи, подслон, инструменти и храна. С времето обаче полезното започнало да се среща с красивото. Върху глинения съд се появил орнамент, в тъканта – цвят, в дървото – резба, а в метала – украса. Предметът вече не бил само необходимост. Той започнал да носи почерка на своя създател. „Занаятът започва там, където ръцете вече не просто изпълнява...