Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Публикации

Перидот – значение, символика и древната му история в Египет

Перидот – зеленият камък, който древните търсели сред Червено море Понякога най-красивите съкровища не се намират там, където очакваме. Сред синьото на Червено море древните хора открили остров, от чиито скали изваждали камък с цвета на младата зеленина. Когато мислим за скъпоценните камъни на Древен Египет, лесно се сещаме за тюркоаза, лапис лазули или карнеола. Златото блести по маските и украшенията, цветовете изпълват стените на храмовете и гробниците, а зад всеки материал сякаш стои отделен символен свят. Сред тях обаче има и един зелен камък с необикновена история – перидотът , чийто цвят преминава от жълтеникавозелено до по-дълбоко маслинено зелено, а миналото му ни отвежда към остров в Червено море, познат днес като Забаргад . Там в продължение на векове е добиван материалът, който днес разпознаваме като перидот – ювелирната разновидност на минерала оливин. Самата мисъл ми звучи почти като начало на приключенски роман: остров сред морето, древни миньори и зелени кристали, скрит...

Прочетете повече

22 септември – история и символика на Независимостта

22 септември – денят, в който България изрече собственото си име Има дати, които отбелязват историческо събитие, и други, чийто смисъл се оказва много по-голям от случилото се в един-единствен ден. 22 септември съчетава и двете. На тази дата през 1908 година България обявява своята независимост. Това е мигът, в който страната ни не просто променя политическия си статут, а заявява пред света, че е готова сама да определя посоката си и да носи отговорност за своето бъдеще. Свободна, но все още зависима След Освобождението през 1878 година България възстановява своята държавност, но според решенията на Берлинския договор Княжество България остава васално на Османската империя. Страната има собствено управление, армия и институции, но все още не притежава пълна международноправна самостоятелност. Формално българският княз е зависим от султана, а България няма право да сключва международни договори като напълно суверенна държава. На практика тя вече върви по своя път. Съединението на Княжес...

Прочетете повече

Българското бяло саламурено сирене — вкусът, който наричаме у дома

Българското бяло саламурено сирене — вкусът, който наричаме у дома Има вкусове, които сякаш никога не опитваме за пръв път, защото са били на масата преди нас, присъствали са в семейните рецепти и са се превърнали в част от представата ни за дом. Българското бяло саламурено сирене е точно такъв вкус — солен, млечен и леко кисел, достатъчно обикновен, за да бъде всекидневен, и достатъчно характерен, за да разказва откъде идва. „Хляб и сирене — готово ядене.“ — Българска народна поговорка Белият цвят, ронливата вътрешност и свежият аромат изглеждат познати, но зад тях стои дълъг процес, в който всяка стъпка има значение. Млякото се подсирва, получената маса се нарязва, отцежда и оформя, след което сиренето се осолява и остава да зрее в саламура. Именно там то постепенно придобива своята плътност, умерена киселинност и соления характер, който го отличава от свежите сирена. За производството му може да се използва краве, овче, козе или биволско мляко, както и смес между тях, а избраният ви...

Прочетете повече

Хората, които правят деня по-лек | Неделни есета

Хората, които правят деня по-лек Септември ми се оказа доста прагматичен и ремонтен месец. Много неща, за които доскоро дори не се замислях, решиха едно след друго да напомнят за съществуването си — климатик, бойлер, ВиК, комарници. А аз си бях представяла септември по съвсем друг начин — като спокоен месец със съботно-неделни плажове, докато слънцето още позволява, защото през октомври вече искам да се насоча към нов творчески процес, чрез който ще се върна към отдавна изоставеното от мен рисуване. Но това е тема за друго есе. Оказа се обаче, че ремонтите могат да носят не само разходи и досада, а и доста приятни човешки срещи. И не само ремонтите. Има и още нещо любопитно. Точно когато изтрих Tinder и всички приложения за запознанства, започнах да срещам хубави и високи мъже в реалния свят, с които просто да общувам. Доскоро не вярвах особено, че е толкова лесно, но започвам да виждам нещо много простичко — когато една жена е отворена за срещи и връзка, мъже се появяват. Така работи ...

Прочетете повече

Пътят на Коприната — Пост 26: Историите, които идват с бурята

ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА Пост 26 Пустинята не ставаше по-празна, колкото повече Амин навлизаше в нея. Ставаше по-мълчалива. Имаше разлика, която човек разбираше едва след достатъчно години по Пътя. Празното не пазеше нищо, докато мълчанието можеше да бъде пълно с останали следи — от стъпки, от огньове, от хора, които някога бяха спирали на същото място, разговаряли бяха под същото небе и после бяха продължили нататък. Пясъкът заличаваше имената им, но не непременно присъствието им. Белият камил вървеше равномерно по стария труден път, който отдавна почти не приличаше на търговските маршрути, познати на Амин. Нямаше ханове през удобни разстояния, крайпътни огньове и гласове на търговци, които спореха за цената на шафрана така, сякаш от нея зависеше съдбата на света. Кладенците бяха редки, човешките следи още по-редки, а посоката понякога можеше да бъде различена единствено по особеното снижаване между дюните и по камъните, които се показваха от пясъка. През последните два дни камъните бя...

Прочетете повече