Публикации

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Кожарство – древният занаят зад естествената кожа | Лична Призма

Изображение
РЪЦЕТЕ, КОИТО ПОМНЯТ Пост 7 – Кожарството: когато материалът трябва да надживее времето Преди кожата да се превърне в чанта, обувка, колан или подвързия, тя трябва да премине през едно от най-старите човешки умения – превръщането на нетрайния материал в устойчив. Днес срещаме кожата предимно в завършената ѝ форма. Докосваме гладката повърхност на чанта, обуваме чифт обувки, закопчаваме колан или разглеждаме стара книга с кожена подвързия, без непременно да мислим за дългия процес, предшествал появата на предмета. А естествената кожа не започва като материала, който познаваме. Без подходяща обработка тя е органична материя, която се разлага. Затова едно от големите практически открития на човека е било как да я запази, стабилизира и превърне в материал, способен да служи години наред. Именно там започва кожарството – не от красивия предмет, който виждаме накрая, а от знанието как нещо нетрайно да бъде направено трайно. „Майсторството започва много преди красивият предмет да получи своят...

Осмият пламък – аквамаринена светлина отвъд Седемте лъча | Лична Призма

Изображение
🩵 Осмият пламък – отвъд познатите Седем лъча Понякога пътят не свършва там, където свършва познатата карта. Именно отвъд нея започват въпросите, които ни карат да търсим още. След Синия пламък на смелостта, Златния на мъдростта, Розовия на любовта, Белия на обновлението, Зеления на истината и изцелението, Рубинено-златния на мира и предаността и Виолетовия на трансформацията стигаме до една по-различна част от нашия път. Осмият пламък. Тук обаче трябва да направим важно разграничение. Класическата езотерична система, която следвахме дотук, говори за Седем лъча . Представата за Осми пламък се среща в някои по-нови духовни учения и разширени системи, където може да бъде описван по различен начин. Затова този пламък не е просто „следващият цвят“ след Виолетовия. Той ни отвежда отвъд установената седморка. Защо говорим за Осми пламък? Числото седем присъства в огромен брой духовни и символни системи и именно около седемте лъча е изградена основната структура, която разглеждахме в предишни...

Перидот – значение, символика и древната му история в Египет

Изображение
Перидот – зеленият камък, който древните търсели сред Червено море Понякога най-красивите съкровища не се намират там, където очакваме. Сред синьото на Червено море древните хора открили остров, от чиито скали изваждали камък с цвета на младата зеленина. Когато мислим за скъпоценните камъни на Древен Египет, лесно се сещаме за тюркоаза, лапис лазули или карнеола. Златото блести по маските и украшенията, цветовете изпълват стените на храмовете и гробниците, а зад всеки материал сякаш стои отделен символен свят. Сред тях обаче има и един зелен камък с необикновена история – перидотът , чийто цвят преминава от жълтеникавозелено до по-дълбоко маслинено зелено, а миналото му ни отвежда към остров в Червено море, познат днес като Забаргад . Там в продължение на векове е добиван материалът, който днес разпознаваме като перидот – ювелирната разновидност на минерала оливин. Самата мисъл ми звучи почти като начало на приключенски роман: остров сред морето, древни миньори и зелени кристали, скрит...

22 септември – история и символика на Независимостта

Изображение
22 септември – денят, в който България изрече собственото си име Има дати, които отбелязват историческо събитие, и други, чийто смисъл се оказва много по-голям от случилото се в един-единствен ден. 22 септември съчетава и двете. На тази дата през 1908 година България обявява своята независимост. Това е мигът, в който страната ни не просто променя политическия си статут, а заявява пред света, че е готова сама да определя посоката си и да носи отговорност за своето бъдеще. Свободна, но все още зависима След Освобождението през 1878 година България възстановява своята държавност, но според решенията на Берлинския договор Княжество България остава васално на Османската империя. Страната има собствено управление, армия и институции, но все още не притежава пълна международноправна самостоятелност. Формално българският княз е зависим от султана, а България няма право да сключва международни договори като напълно суверенна държава. На практика тя вече върви по своя път. Съединението на Княжес...

Българското бяло саламурено сирене — вкусът, който наричаме у дома

Изображение
Българското бяло саламурено сирене — вкусът, който наричаме у дома Има вкусове, които сякаш никога не опитваме за пръв път, защото са били на масата преди нас, присъствали са в семейните рецепти и са се превърнали в част от представата ни за дом. Българското бяло саламурено сирене е точно такъв вкус — солен, млечен и леко кисел, достатъчно обикновен, за да бъде всекидневен, и достатъчно характерен, за да разказва откъде идва. „Хляб и сирене — готово ядене.“ — Българска народна поговорка Белият цвят, ронливата вътрешност и свежият аромат изглеждат познати, но зад тях стои дълъг процес, в който всяка стъпка има значение. Млякото се подсирва, получената маса се нарязва, отцежда и оформя, след което сиренето се осолява и остава да зрее в саламура. Именно там то постепенно придобива своята плътност, умерена киселинност и соления характер, който го отличава от свежите сирена. За производството му може да се използва краве, овче, козе или биволско мляко, както и смес между тях, а избраният ви...