Публикации

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

„Жената от есенни листа“

Изображение
Жената от есенни листа — една отложена мечта се сбъдна Неделно есе | 8 ноември 2026 г. На 3 ноември завърших първото си есенно пано, което нарекох „Жената от есенни листа“. Погледнах жената с големите тюркоазено-зелени очи, яркорозовите устни, русата коса и истинските есенни листа, които оформят част от облеклото и украсата ѝ. Бях доволна от резултата, но и приятно изненадана от себе си, защото не бях рисувала сериозно от много години, а се беше получило доста добре въпреки несъвършенствата. Точно така си представях моята елфа в ума си — с тези очи, тази коса, изразителните устни, заостреното ухо и есенните листа, допълващи приказния ѝ образ. И макар изпълнението да не е съвършено, тя изглежда така, както я виждах във въображението си още преди да започна работа. Нямам намерение да коригирам нищо повече по нея. Виждам недостатъците в рисунката, но си я харесвам такава, каквато е. Създадох я със собствените си ръце, с уменията, които все още имам, с няколко припомнени техники и с много ...

Онова, което остава след нас | Пътят на коприната

Изображение
Пътят на коприната: Сухандир — Онова, което остава след нас Най-трудно беше да разкаже за баща си така, че човекът срещу нея да го види жив. Сухандир можеше да назове местата, които бе изследвал, да обясни защо бе пазил два привидно еднакви преписа и да разпознае почерка му сред десетки чужди страници. Но когато Сол я попита как е започнала да му помага, първо си спомни ръкава му, изцапан с мастило, и начина, по който прибираше стъпалата си под стола, за да ѝ направи място до себе си. В Чан Лун Лейла бе останала над малък рисунък, който я връщаше към майчините ръце. Далеч от дворцовата библиотека, по пътя след Бухара, Сухандир се опитваше да намери думи за друга маса, други листове и човек, чиито вещи отдавна бе подредила, без да успее да подреди липсата му. Утрото още пазеше прохладата на нощта. В ниските места край пътя земята тъмнееше, а по сухите стъбла се задържаха капки, които скоро щяха да изчезнат. Тази сутрин Сухандир беше предпочела да върви до Сол; покритата кола, в която бе...