Публикации

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Значение на родонит и родохрозит – красивите розови минерали

Изображение
💗 Родонит и родохрозит – розовите камъни на сърцето през вековете Серия: Полускъпоценните камъни – лична призма на енергията Защо толкова много от най-красивите розови камъни в света се свързват със сърцето? Още от древността хората са търсили символи, чрез които да изразят любовта, състраданието и човешката близост. Сред тях особено място заемат родонитът и родохрозитът – два минерала с впечатляваща красота, богата история и характерна розова окраска. Макар често да се поставят в една категория, те носят различна визия, различен произход и собствена символика, която ги е превърнала в любими камъни на колекционери, бижутери и любители на естествените минерали по целия свят. 💎 Родонитът – минералът с черните жилки Родонитът е открит и описан научно през XVIII век, а името му произлиза от гръцката дума rhodon – „роза“. Неговият най-разпознаваем белег са тъмните черни жилки, които преминават през розовата основа на камъка. Именно те създават усещането, че природата е рисувала върху нег...

Обърнатите карти в Таро – задължителни ли са и как се тълкуват?

Изображение
  🔮 Пост 26: Обърнатите карти в Таро – задължителни ли са и как се тълкуват? ✨ Понякога човек тегли карта и веднага разбира посланието. Друг път обръща картата и се появява нов въпрос: „А сега какво означава това?“ Обърнатите карти са една от темите, които най-често объркват начинаещите в Таро. Някои четци ги използват постоянно. Други никога не работят с тях. Трети ги приемат само в определени ситуации. Тогава кой е прав? Истината е, че в Таро няма единствен правилен подход. 🃏 Какво представляват обърнатите карти Обърната карта е карта, която се появява наопаки по време на тегленето или подредбата. На английски често се използва терминът reversed card . Много хора автоматично приемат, че обърнатата карта означава нещо лошо. Това е един от най-разпространените митове в Таро. В действителност обърнатата позиция невинаги носи негативно значение. По-често тя показва, че енергията на картата е: блокирана; забавена; насочена навътре; трудна за изразяване; все още неразбрана. 🌙 Задълж...

Как се създава винен бранд – име, етикет и история

Изображение
Как се създава винен бранд – от името до историята в бутилката Понякога избираме вино, преди още да знаем какъв е вкусът му. Привлича ни името. Етикетът. Цветът на бутилката. Историята, която сякаш обещава едно различно преживяване. Защото виненият бранд не започва с рекламата. Той започва с отговора на един въпрос: Какво трябва да почувства човекът, когато види тази бутилка? Повече от красиво име Името на виното трябва да бъде лесно за запомняне, разпознаваемо и свързано с неговата идентичност. То може да произлиза от местност, семейна история, легенда, сорт или символ. Но не бива да бъде избрано само защото звучи красиво. Необходимо е да отличава продукта и да може да бъде защитено като търговска марка. Така името се превръща от идея в собственост и дългосрочна стойност. Етикетът – първата среща с виното Преди да отворим бутилката, виждаме нейния етикет. Типографията, цветовете, изображението и материалът създават очакване. Минималистичният дизайн може да внушава модерност, традицион...

Понякога щастието има пера | Урок по благодарност от едно ято патици

Изображение
  Понякога щастието има пера Понякога прекарваме толкова време в търсене на щастието, че пропускаме момента, в който то вече е дошло. Не под формата на голяма любов. Не под формата на сбъдната мечта. А под формата на нещо толкова обикновено, че почти бихме могли да го подминем. Напоследък животът ме кара да се замислям за големи неща. За мечтите, хората, които идват и си отиват, и пътищата, по които съм поела. Понякога толкова се задълбочавам в тези мисли, че забравям нещо много важно. Че щастието рядко идва с фанфари. Обикновено идва тихо. И понякога има пера. *** Миналата седмица реших да направя нещо само за себе си. Изпих сутрешната си топла вода с алое, направих си шейка, танца Мандала и се приготвих за плаж. Сложих новия си смарагдов бански и любимата капела. Отдавна си мислех за Синеморец. Не бях ходила там никога. Не защото е далеч. А просто защото все не му беше дошло времето. Аз обаче съм от хората, които когато усетят, че нещо ги зове, тръгват. Никога не съм обичала да с...

Пътят на Коприната – Част 17: Песента на розовата нишка

Изображение
  Пътят на Коприната – Част 17 Песента на розовата нишка Понякога най-важната история не е тази, която сме чули. А тази, която някой не е успял да ни разкаже докрай. **** Има нишки, които не се късат с времето. Имена, които не изчезват със забравата. Истории, които чакат поколения, за да намерят човека, готов да ги изслуша. След дългия ден Ищар и Лейла останаха сами в работилницата. Въздухът миришеше на коприна, билки и стара дървесина. Лейла внимателно разглеждаше малко парче древен плат, намерено сред вещи, които никой отдавна не използваше. По него се виеше необичайна розова нишка. Тънка. Изящна. Различна. Колкото по-дълго я гледаше, толкова по-странно ѝ се струваше. Сякаш нишката не беше вплетена в плата. Сякаш самият плат беше изтъкан около нея. — Виждала ли си такъв модел? — попита тя. Ищар пое плата. Погледът ѝ се промени. За миг в очите ѝ проблесна нещо неочаквано. Не спомен. Не мисъл. По-скоро усещане. Нещо премина през съзнанието на тъкачката. Урок. Глас. Сянка от знание....