Публикации

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Турското кафе – джезвето и тайната на бавното приготвяне | Лична Призма

Изображение
Турското кафе – джезвето и тайната на бавното приготвяне Има съдове, които просто използваме, и други, които с времето се превръщат в част от самия ритуал. При турското кафе това е джезвето . Малко, с дълга дръжка и форма, която сякаш не се е променила особено през вековете, то изглежда почти прекалено семпло за напитка с толкова богата история. Именно в него обаче водата, фино смляното кафе и времето се срещат по начин, който не може напълно да бъде повторен от модерната кафемашина. За мен точно от джезвето започна любопитството към турското кафе. Години наред го използвах, защото кафето ми харесваше така – силно и ароматно. Едва по-късно си зададох въпроса защо точно този малък съд е останал толкова важен. Оказа се, че отговорът не е само в традицията. Един малък съд с дълга история На турски джезвето се нарича cezve – съд с дълга дръжка, традиционно изработван от метал, особено мед или месинг, макар днес да съществуват варианти от неръждаема стомана и други материали. В различните ...

Сиренето – вкус, роден от търпението | Лична призма

Изображение
Сиренето — вкус, роден от търпението Едва ли първото сирене е било създадено с мисълта за удоволствие. Вероятно човекът просто е искал да спаси млякото от разваляне, без да подозира, че открива храна, която хилядолетия по-късно ще носи характера на цели държави, ще пази тайните на поколения майстори и ще превръща обикновената трапеза в преживяване. „Сиренето е скокът на млякото към безсмъртието.“ — Клифтън Фадиман Произходът му остава скрит между историята и легендата. Според най-популярния разказ древен пътник носел мляко в мех, направен от животински стомах, а топлината, движението и естествените ензими го разделили на суроватка и мека бяла маса. Дали точно така е било открито сиренето, не може да бъде доказано, но археологическите находки разкриват, че още преди хилядолетия хората са познавали начина да преработват млякото и да удължават живота му. Онова, което започнало като необходимост, постепенно се превърнало в знание. Хората се научили да отделят плътната част на млякото, да я...

Парфюмерията – невидимото изкуство | От поредица до книга

Изображение
  „Парфюмерията – невидимото изкуство“ — книгата, която започна с един аромат Има аромати, които просто харесваме. Има такива, които носим години наред. А има и други — онези, които отключват спомен, връщат човек, събуждат усещане или ни карат да разпознаем част от себе си. Може би точно затова парфюмерията винаги ми е изглеждала като невидимо изкуство . От нея не остава картина, която да окачим на стената, нито мелодия, която да пуснем отново. Остава ароматът — понякога само за няколко часа върху кожата, но много по-дълго в паметта. И точно от това усещане се роди моята поредица за парфюмерията в „Лична Призма“. А от нея постепенно се роди и книгата. От поредица до книга Когато започнах да пиша отделните истории, не исках просто да подреждам факти за парфюмите. Интересуваше ме всичко, което стои зад тях — нотките, композициите, историята, майсторството, но и онова много по-трудно за обяснение усещане, което един аромат оставя у човека. Защото можем да знаем какви са връхните, сърд...

Понякога трябва да изпуснеш спирката | Неделни есета

Изображение
Понякога трябва да изпуснеш спирката Изтрих Tinder и се озовах в Сарафово. Звучи като начало на странна романтична комедия, но точно така се случи. Само че, за да стигна до Сарафово, първо трябваше да си получа тиквичките. :) Бях се запознала с мъж в Tinder — поредният ми опит да срещна някого чрез приложението. Още на първата среща усетих, че не ме привлича по начина, по който бих искала да ме привлече един мъж, но реших да не бъда прибързана и се видяхме втори път. Тогава той ми беше откъснал тиквички и ми ги даде — мил, съвсем човешки жест, който оцених, независимо от липсата на привличане помежду ни. Само че аз забравих тиквичките в колата му. Така един пакет със зеленчуци внезапно се превърна в причина да се видим още веднъж. Признавам си, че се надявах някак да се размина без онзи неудобен разговор, в който трябва да кажеш на един напълно нормален човек, че просто не го усещаш като свой партньор. Не ми се искаше нито да го обидя, нито да превръщам едно обикновено запознанство в и...

Пътят на Коприната: Нишките на Изтока

Изображение
ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА — ПОСТ 25 На сутринта Самарканд изглеждаше същият. Това почти я подразни. По улиците вече се чуваха първите гласове на търговците, някъде издрънча метален съд, от съседен двор долетя смях, а над покривите се вдигаше онзи мек утринен прах, който Лейла беше виждала толкова пъти, че отдавна бе престанала да го забелязва. Само че този ден го забеляза. Може би защото знаеше, че след няколко часа ще гледа града от гърба на отдалечаващ се керван. Не беше спала много. Не от страх, а защото мислите ѝ непрекъснато се връщаха към Китай — към земя, която познаваше единствено от разказите на търговците, от коприната, преминала през десетки ръце, и от думите на Ищар за знания, които нямаше как да получи, ако остане в Самарканд. Пътната ѝ торба беше готова. Но преди да я вземе, Лейла имаше още едно място, на което искаше да отиде. ─────── 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ◆ 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ─────── Вратата на Лутра и Ахмед беше отворена. Лейла едва прекрачи прага и усети канелата. Усмихна се още преди да види ...