Публикации

Щастието и лудостта на наивника

От -
Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...
Прочетете повече

Пътят на коприната: Паметта на пясъците

От -
Изображение
Пътят на коприната — Пост 30: Паметта на пясъците Първото, което Амин чу от съществото пред входа, беше съвсем човешка молба: — Отмести се от стената. Отгоре се рони. Той вдигна глава точно когато песъчинки и дребни късове хоросан се посипаха върху рамото му. Премести се към по-ниската част на запазения зид и едва тогава потърси с поглед онзи, който го беше предупредил. ─────── 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ◆ 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ─────── Далеч от това убежище Сухандир събираше в бележника си прочетеното и чутото по Пътя, оставяйки място за въпросите, на които още нямаше отговор. Сред пустинните останки Амин нямаше нито ръкопис, нито човек, когото да попита какво се приближава към него. През отвора виждаше част от рамо, тъмен плат и дълга коса, която вятърът отмяташе от лицето на непознатия. После погледът му се спусна по-ниско. Там, където очакваше крака, огромно змийско тяло се извиваше край прага и продължаваше навън, скрито от носещия се пясък. Люспите се плъзнаха по каменния ръб със същия равномерен шум, който...
Прочетете повече

Килимарство – традицията на българските килими | Лична Призма

От -
Изображение
РЪЦЕТЕ, КОИТО ПОМНЯТ Пост 10 – Килимарството: когато нишките започват да пазят дома Един килим може просто да покрива пода. Но когато е изтъкан на ръка, в него могат да останат много повече неща – цветове, ритъм, местна традиция и безброй движения на човешките ръце. Поглеждаме един килим наведнъж. Виждаме централната композиция, повтарящите се фигури, цветовете и бордюра около тях. Ако хармонията е добра, погледът преминава през изображението почти без усилие. Тъкачът обаче никога не получава тази картина наведнъж. Пред него има стан, основа и нишки. Композицията трябва да се появи постепенно, ред след ред, докато онова, което съществува като замисъл, се превърне в материя. Точно това прави килимарството толкова интересно – то е едновременно практичен занаят и изкуство на композицията. „Килимът се вижда като цяла картина, но ръцете го създават нишка след нишка.“ Когато тъкането получи друга задача Вече се срещнахме с тъкачеството и видяхме как преплитането на нишките създава плат. Кили...
Прочетете повече

Симорон: преименуването и силата да сменим гледната точка | Лична Призма

От -
Изображение
СИМОРОН Пост 2: Преименуването — когато сменим ролята, от която гледаме света Понякога най-трудно се освобождаваме не от самата ситуация, а от представата кои сме в нея. Симорон предлага необичаен експеримент: за кратко да оставим познатото си „аз“ настрана и да влезем в образ, който няма нищо общо с обичайния ни сценарий. Името е една от най-устойчивите части на самоличността. С него се представяме, подписваме се, откликваме, когато някой ни повика. С времето обаче около него се натрупват много невидими определения — представи за характера ни, за нещата, които умеем или не умеем, за ситуациите, в които се чувстваме силни, несигурни, успешни или безпомощни. Понякога започваме да определяме себе си като човека, който винаги закъснява, на когото определени неща просто не се получават или който предварително очаква неприятности. Повторени достатъчно често, подобни заключения вече не звучат като описание на отделно преживяване, а като част от самоличността. Именно с тази привидна устойчиво...
Прочетете повече

Спинел – значение, свойства и история на камъка

От -
Изображение
Спинел – камъкът, който векове наричали рубин Поредица „Полускъпоценни камъни“ | Пост 22 Понякога една от най-интересните истории започва не с откритие, а с грешка, продължила столетия. В Лондонската кула се пази една от най-разпознаваемите корони в света – Имперската държавна корона на Великобритания. Сред диамантите, сапфирите, изумрудите и перлите в предната ѝ част сияе голям червен камък, познат от векове като „Рубинът на Черния принц“ . Само че този прочут „рубин“ всъщност е спинел. Колкото повече четях историята му, толкова повече ме привличаше този необичаен обрат. Пред нас не стои евтина имитация, тайно поставена на мястото на по-ценен камък, нито измама, разкрита след столетия, а великолепен естествен минерал, който хората дълго не са умеели да различават от рубина. Самият камък винаги е бил такъв, какъвто е. Променяло се е единствено човешкото знание за него. И точно това превръща спинела в един от най-интересните камъни, до които стигнах в тази поредица. Рубинът, който не би...
Прочетете повече