Публикации

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Книговезство – изкуството на ръчната подвързия | Лична Призма

Изображение
  РЪЦЕТЕ, КОИТО ПОМНЯТ Пост 12 – Книговезството: изкуството да дадеш тяло на думите Преди книгата да застане на рафта, тя може да изглежда като купчина сгънати листове, поставени между две дъски. Редом с тях лежат игла, конец, парче кожа и инструменти, чието предназначение трудно се разпознава от пръв поглед. Няма заглавие върху гърба, нито завършена корица, която да привлича вниманието. В работилницата на книговезеца тези отделни материали трябва да се превърнат в предмет, способен да понесе многократно отваряне, прелистване и затваряне. Листовете ще запазят последователността си, кориците ще ги защитават, а конструкцията ще позволява на читателя да достига до текста. Тъкмо в това се крие особеността на занаята: книгата трябва едновременно да бъде събрана здраво и да остане подвижна. „Добрата подвързия пази страниците, без да им отнема свободата да се разгръщат.“ Книгата, която е преживяла вековете Един забележителен пример за дълголетието на подвързията е Евангелието на свети Кът...

Симорон: самообгонът и как да освободим желанието от напрежението | Лична Призма

Изображение
СИМОРОН Пост 5: Самообгон — когато желанието се изиграе до край Понякога желанието е посока, друг път постепенно се превръща в условие: ще бъда спокойна, когато това се случи; ще се почувствам успешна, щом постигна онова; истинският живот сякаш ще започне едва след следващата важна победа. Симорон предлага необичаен начин да се разхлаби тази зависимост — не като забрани мечтата, а като позволи на въображението да я изпревари, да премине през нея и да продължи толкова далеч, че самата цел да изгуби част от своята недостижима тържественост. Тази практика Петър и Петра Бурлан наричат самообгон . Самата дума подсказва движението — сякаш човек изпреварва обичайния ход на собствения си живот и сгъстява във въображението бъдещи събития, които в действителността биха могли да се развиват години. Историята се ускорява, успехът се преувеличава, следващата победа надминава предишната, докато сюжетът достигне до точка, в която вече не предизвиква същия глад за продължение. В оригиналното описание ...

Турмалин – свойства, цветове и история на електрическия камък

Изображение
Турмалин – камъкът, който привличал пепелта Поредица „Полускъпоценни камъни“ | Пост 30 Ако някой ми беше разказал тази история, без да знам за кой минерал става дума, вероятно щях да очаквам легенда. Представете си маса в Европа преди три столетия, лула, от която е останала фина сива пепел, и дълъг цветен кристал, донесен от далечния Цейлон. Камъкът е нагрят, приближен до леките частици и част от тях започват да се придвижват към него, сякаш между кристала и пепелта съществува невидима връзка. Няма заклинание и няма древен ритуал. Има физично явление, което хората наблюдават много преди да разполагат със съвременния научен език, способен да го обясни. И точно тази история ме накара да избера турмалина за предпоследния камък в поредицата. Той би могъл лесно да бъде представен чрез невероятното си цветово разнообразие. Малко минерални групи могат да предложат толкова богата палитра – розово, червено, зелено, синьо, виолетово, жълто, кафяво, почти черно, а понякога и няколко ясно разграни...

Турското кафе – кафеджията на султана | Лична Призма

Изображение
Турското кафе – зад стените на двореца: кафеджията на султана Около 1790 г. неизвестен художник изобразява един от служителите на османския двор. Мъжът е облечен в церемониални дрехи, през рамото му е преметната бродирана кърпа, а в ръцете си носи поднос, покрит с плат, изпод който се подават съдове за кафе. Това не е портрет на султан, велик везир или прочут военачалник. Изображението представя kahvecibaşı – главния кафеджия на владетеля, чиято длъжност е била достатъчно значима, за да намери място в албум с османски придворни облекла. Днес акварелът се съхранява в Британския музей и ни позволява да надникнем в един свят, останал до голяма степен скрит зад великолепните дворцови фасади. Османският дворец е събирал хора с различни умения, отговорности и положение. Сред тях имало служители, които се грижели за храната, облеклото, личните вещи и ежедневното обслужване на владетеля. Задълженията им били разпределени според установена йерархия, в която близостта до султана изисквала довер...

Сирене Гауда – когато времето позлатява вкуса

Изображение
Пост 8: Гауда — когато времето позлатява вкуса Една пита Гауда може да започне своя живот с мекотата на прясно масло и да го продължи с вкус на карамел, печени ядки и фини солени кристали. Малко сирена показват толкова ясно, че съзряването не просто усилва характера — то го преобразява. „Възрастта няма значение, освен ако не си сирене.“ — Били Бърк Името отвежда към град Гауда в провинция Южна Холандия, но не разказва за едно точно място на създаване. Сиренето се произвеждало във фермите на околните селища, а питите пристигали в града, за да бъдат претеглени, оценени и продадени. През 1395 година Гауда получава специално право за търговията със сирене в графство Холандия и постепенно пазарът превръща името на града в знак, разпознаваем далеч отвъд Нидерландия. Търговията имала свой ритуал. Фермери и купувачи договаряли цената чрез handjeklap — ритмично пляскане на длани, при което всяко следващо предложение приближавало сделката, а последното ръкостискане я потвърждавало. След това пи...