Публикации

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Лятото, което ми даде неща, които мислех за невъзможни

Изображение
Лятото, което ми даде неща, които мислех за невъзможни Понякога едва когато един сезон започне да си отива, разбираш колко различен човек си в края му от този, който го е посрещнал. Когато започна това лято, не знаех какво ще ми донесе и не предполагах колко неща, които дълго бях смятала за далечни, трудни или направо невъзможни, ще се превърнат в част от ежедневието ми само за няколко месеца. Някои бяха големи, други вероятно изглеждат съвсем незначителни отстрани. Имаше материални неща, творчески проекти, раздели, нови хора, пътувания и малки лични граници, които преминах почти случайно. И може би точно затова това лято ще остане различно за мен — истинско, светло и преоткриващо ме като личност след четири доста мрачни лета през последните четири години. Този път имах и отпуск, в който можех спокойно да обикалям плажовете около Бургас и да творя. Ако трябва да бъда искрена, това е най-хубавото ми лято от толкова години, че дори не помня кога за последно съм се чувствала така. Миналот...

Пътят на Коприната – Пост 23: Сребърната нишка | Родар и майсторът Асан

Изображение
ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА: ИСТОРИИ, КОИТО ПЪТЯТ ПАЗИ Пост 23: Сребърната нишка Понякога първият урок не идва от книга, учител или древна легенда, а от ръцете на човек, който цял живот е повтарял едно движение, докато то се превърне в майсторство. ─────── 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ◆ 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ─────── Докато пясъкът зад Амин бавно заличаваше следите на бялата камила и трудният маршрут го отвеждаше все по-далеч от сигурните кервански пътища, в Ханумар едно седемгодишно момче вървеше по калдъръмените улици с малкия си кожен тефтер в торбичката през рамо. Сутринта беше започнала с Птиците на Пътя. Двете черни птици със сините нишки по перата вече ги нямаше, но образът им не беше напуснал съзнанието на Родар. Беше записал как изглеждат, беше чул една от историите, които търговците разказваха за тях, и вместо да получи отговор, се беше сдобил с още няколко въпроса. Това изобщо не го притесняваше. За Родар въпросът без отговор не беше празно място, а причина да погледне още веднъж, да попита още някого или да тръг...

Тъкачество – когато нишките започват да разказват | Лична Призма

Изображение
  РЪЦЕТЕ, КОИТО ПОМНЯТ Пост 3 – Тъкачеството: когато нишките започват да разказват Поглеждаме парче плат и виждаме цялото. Тъкачът вижда хилядите нишки и движения, без които то никога не би съществувало. Преди платът да бъде произвеждан от машини и дрехата да се превърне в нещо, което можем да купим за минути, човекът е трябвало да открие как отделните естествени влакна могат да бъдат превърнати в нишка, а нишките – в здрава материя. На този привидно прост принцип се ражда едно от най-древните човешки майсторства. Тъкачеството съчетава практическата необходимост с търпението, математическата подреденост с въображението и материала с културната памет. От него се появяват тъкани, които топлят и защитават човека, но същевременно цветовете и орнаментите им започват да разказват откъде идва той и към коя традиция принадлежи. Така нишката престава да бъде просто материал. Тя се превръща в език. „Историята на тъканта не започва от шарката, а от първата нишка, която някой е решил да свърже...

Белият пламък – значение, ново начало и Архангел Гавраил | Лична Призма

Изображение
🤍 Пост 5: Белият пламък – чистотата да започнеш отново Новото начало невинаги идва, когато животът ни даде чиста страница. Понякога започва в момента, в който решим, че миналото повече няма да пише бъдещето ни. След Синия пламък на смелостта, Златния на мъдростта и Розовия на любовта продължаваме пътя през Свещените пламъци с четвъртия лъч – Белия пламък . В езотеричните учения той се свързва с чистотата, обновлението, духовното израстване и възнесението. Но думата „чистота“ тук не означава съвършенство или живот без грешки. Много по-близка ми е идеята за освобождаването от онова, което вече сме надраснали, за да направим място за следващия етап от живота си. Защото понякога новото не идва не защото не сме готови за него, а защото все още държим вратата отворена към старото. Четвъртият лъч и символиката на бялата светлина В ученията за Седемте лъча Белият пламък се свързва с чистота, хармония, обновление и духовно преобразяване . Белият цвят носи особена символика. В различни духовни ...

Амазонит – история, значение и легендата за амазонките

Изображение
  Пост 15: Амазонит – камъкът на свободната жена и правото да избираш Понякога свободата не означава да нямаш нищо, което да те задържа, а да имаш достатъчно смелост сам да избираш онова, заради което си струва да останеш – и онова, от което е време да си тръгнеш. Има камъни, чиито имена сякаш започват да разказват история още преди да сме научили нещо за тях. Амазонитът е един от тях. Името му веднага ме отвежда към огромната река Амазонка, към зелено-сини води и земя, която сякаш няма край, но почти едновременно с това в съзнанието ми се появяват и амазонките – онези свободни жени воини от древногръцките легенди, които толкова много обичах да чета навремето. Само че историята на този минерал се оказва по-интересна от простата връзка между едно име и една легенда. Защото амазонитът носи името на река, край която вероятно дори не е бил открит минералът, който днес наричаме така, свързван е с жени воини, без да можем да докажем, че те действително са го носили, и е използван от чове...