Публикации

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Животът сбъдва мечтите със собствен почерк

Изображение
Животът сбъдва мечтите със собствен почерк Преди време вярвах, че мечтите се сбъдват по определен начин. Че ако човек желае нещо достатъчно силно, животът ще му го поднесе точно така, както си го е представял. Днес мисля различно. Защото с годините разбрах нещо много интересно. Животът сбъдва мечтите. Но със собствен почерк. И често са нужни години, за да разпознаем, че вече сме получили част от това, за което някога сме мечтали. Когато бях малко момиче, мечтаех да бъда пътешестващ писател. Представях си как живея по няколко месеца в различни държави, пиша книги, събирам истории и наблюдавам света от различни места. По-късно Хорхе Букай допълнително запали това желание в мен, а аз започнах да записвам собствените си истории. Днес не живея по различни континенти. Но пиша от морето. От Сарафово. От Бургас. От Велико Търново. От любимо кафене. От дома си. Нося творчеството си навсякъде със себе си и публикувам историите си от всяко място, където има интернет и вдъхновение. Миналата седмиц...

Пътят на коприната – Част 16: Езикът на баща ми | Идрил

Изображение
Пътят на коприната – Част 16 Езикът на баща ми Писмо до читателя Скъпи читателю, понякога си мислим, че търсим нови отговори. А всъщност търсим стари думи. Думи, които някой ни е прошепнал като деца. Думи, които сме забравили. Но които никога не са забравили нас. Докато в Самарканд Лейла се учеше да чака първата нишка, в Бухара Сухандир стоеше пред език, който сякаш бе чакал нея. Понякога съдбата не ни оставя карта. Оставя ни спомен. И ни кара сами да намерим пътя. Стих Някои езици не умират. Те просто чакат. Чакат правилния човек. Правилния миг. Правилната болка. За да бъдат изречени отново. Сухандир не разбра колко време бе останала сред старите книги. В Живата библиотека нямаше прозорци към света. Само прозорци към миналото. Понякога ѝ се струваше, че самите стени дишат. Че хиляди истории шепнат една на друга през вековете и чакат някой да ги чуе отново. Надит лежеше до една колона и изглеждаше заспал. Само млечнозелените му очи оставаха отворени. Наблюдаваха. Винаги наблюдаваха. Пр...

Арабският свят и ориенталските парфюми – изкуството на уд, роза и подправки

Изображение
Арабският свят и ориенталските парфюми – изкуството на уд, роза и подправки Има парфюми, които просто ухаят приятно. И има парфюми, които остават в паметта. Топли. Дълбоки. Мистериозни. Разпознаваеми още с първото вдишване. Ориенталските парфюми принадлежат именно към тази категория. В тях се срещат уд, роза, шафран, амбра, мускус и подправки, които векове наред са били сред най-ценните богатства на Изтока. Но зад тези аромати стои не само парфюмерия. Стои цяла култура. Писмо до читателя Скъпи читателю, в предишната статия проследихме как Пътят на коприната превръща ароматите в едни от най-желаните богатства на древния свят. Днес ще се спрем на цивилизацията, която превръща ароматите в истинско изкуство. Арабският свят има огромен принос за развитието на парфюмерията и оставя наследство, което продължава да вдъхновява производителите на парфюми и до днес. Тук ароматът никога не е бил просто аксесоар. Той е част от ежедневието, традициите и културната идентичност. Когато ароматът е част...

Рейки и благодарността – когато започнем да виждаме подаръците в уроците

Изображение
  🌿 Рейки и благодарността – когато започнем да виждаме подаръците в уроците ✨  Лесно е да бъдем благодарни, когато животът ни дава точно това, което искаме. Когато любовта е споделена. Когато работата върви добре. Когато плановете се случват. Много по-трудно е да бъдем благодарни за нещата, които са ни разочаровали. За хората, които са си тръгнали. За мечтите, които не са се сбъднали. За пътищата, които са се оказали задънена улица. Но понякога именно там се крият най-ценните уроци. 🌿 Какво всъщност е благодарността? Често свързваме благодарността с позитивното мислене. С усмивката. С красивите моменти. Но истинската благодарност е много по-дълбока. Тя не означава да харесваме всичко, което ни се случва. Означава да признаем, че всяко преживяване е оставило нещо в нас. Дори когато е било болезнено. Дори когато не сме го разбирали в момента. 🌸 Моят личен урок Ако преди няколко години някой ми беше казал, че един ден ще бъда благодарна за някои от най-болезнените си преживяв...

Оникс и обсидиан – камъните на защитата и освобождаването

Изображение
🖤 Оникс и обсидиан – силата да затвориш вратата и да продължиш напред Серия: Полускъпоценните камъни – лична призма на енергията Не всяка победа в живота идва от това да задържим нещо. Понякога най-голямата победа е да го пуснем. Да пуснем човек. Мечта. Разочарование. Минало, което отдавна е приключило, но ние продължаваме да носим със себе си. Колкото повече порастваме, толкова повече разбираме, че животът не е само събиране. Понякога е освобождаване. И точно тук се появяват ониксът и обсидианът – два камъка, които традиционно се свързват със силата, защитата и способността да продължим напред. 🖤 Ониксът – камъкът на вътрешната устойчивост Ониксът впечатлява със своята дълбока черна красота. Без излишен блясък. Без показност. Той носи енергията на стабилността. На спокойната сила. На човека, който не се нуждае да доказва нищо. Още в древността воини и владетели са носели оникс като символ на издръжливост и самоконтрол. Днес много хора го избират в периоди, когато трябва да останат у...