Публикации

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Пътят на Коприната: Нишките на Изтока

Изображение
ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА — ПОСТ 25 На сутринта Самарканд изглеждаше същият. Това почти я подразни. По улиците вече се чуваха първите гласове на търговците, някъде издрънча метален съд, от съседен двор долетя смях, а над покривите се вдигаше онзи мек утринен прах, който Лейла беше виждала толкова пъти, че отдавна бе престанала да го забелязва. Само че този ден го забеляза. Може би защото знаеше, че след няколко часа ще гледа града от гърба на отдалечаващ се керван. Не беше спала много. Не от страх, а защото мислите ѝ непрекъснато се връщаха към Китай — към земя, която познаваше единствено от разказите на търговците, от коприната, преминала през десетки ръце, и от думите на Ищар за знания, които нямаше как да получи, ако остане в Самарканд. Пътната ѝ торба беше готова. Но преди да я вземе, Лейла имаше още едно място, на което искаше да отиде. ─────── 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ◆ 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ─────── Вратата на Лутра и Ахмед беше отворена. Лейла едва прекрачи прага и усети канелата. Усмихна се още преди да види ...

Дърворезба – когато дървото започва да разказва | Лична Призма

Изображение
РЪЦЕТЕ, КОИТО ПОМНЯТ Пост 5 – Дърворезбата: когато дървото започва да разказва Понякога създаването не означава да добавяш. Означава внимателно да отнемаш, докато от материала се появи формата, която си видял в него. Парче дърво лежи пред майстора. По него още няма цветя, птици, преплетени листа или сложни геометрични орнаменти. Има само естествените линии на дървесината, нейните възли, цвят и структура. После идва първият разрез и повърхността постепенно започва да се променя, докато онова, което доскоро е било гладко дърво, придобие релеф, дълбочина и образ. Дърворезбата е особен занаят именно защото майсторът не изгражда формата, както грънчарят оформя глината, и не свързва отделни елементи, както тъкачът преплита нишките. Тук създаването се случва чрез отнемане на материал, а всяко движение трябва да бъде достатъчно уверено, защото веднъж изрязаното трудно може да бъде върнато. Може би затова в дърворезбата има едновременно сила и търпение. Не е достатъчно да знаеш какво искаш да с...

Рубинено-златният пламък – мир, служене и Архангел Уриил | Лична Призма

Изображение
❤️‍🔥 Рубинено-златният пламък – мирът, който превръща доброто в действие Понякога мирът не идва тихо. Понякога първо трябва да изгори онова, което твърде дълго сме носили със себе си. След Синия пламък на смелостта, Златния на мъдростта, Розовия на любовта, Белия на обновлението и Зеления на истината и изцелението продължаваме пътя през Свещените пламъци с шестия лъч – Рубинено-златния пламък . В някои езотерични учения той се свързва с мира, предаността, служенето, състраданието и духовната отдаденост . На пръв поглед това е много меко послание. Но моят собствен досег с този пламък беше всичко друго, само не и тих. И може би именно затова го разбирам по различен начин. Не като обещание, че всичко около нас ще стане спокойно, а като възможност да се освободим от онова вътре в нас, което вече не ни позволява да бъдем такива. Шестият лъч – между рубиненото и златното Самият образ на Рубинено-златния пламък е различен от цветовете, които срещнахме досега. Рубиненото носи усещане за жизне...

Опал – значение, символика и легендата за прокълнатия камък

Изображение
Опал – камъкът, който хората превърнаха от щастие в проклятие Понякога не самото нещо носи лоша слава. Достатъчно е някой да разкаже убедителна история за него и след време хората вече не помнят къде свършва истината и започва легендата. Опалът е един от онези камъни, които трудно могат да бъдат описани само с един цвят, защото в благородните му разновидности светлината сякаш непрекъснато променя картината – синьото преминава в зелено, появява се червено, проблясва оранжево и при следващото движение всичко отново изглежда различно. Това оптично явление има научно обяснение и се нарича игра на цветовете , но много преди хората да разберат защо се случва, са виждали в камъка нещо необикновено и, както често става с нещата, които не можем лесно да обясним, постепенно са започнали да го обгръщат с истории. Любопитното е, че тези истории си противоречат. В едни времена опалът е бил свързван с надежда, късмет и изключителна ценност, а в други се превръща в камък, от който някои хора започват...

Турското кафе и първите кафенета на Истанбул | Лична Призма

Изображение
Истанбул и първите кафенета – когато кафето създава място за разговор Представете си Истанбул през XVI век – огромен имперски град, към чиито пристанища пристигат кораби и търговци, а по улиците и пазарите му се срещат езици, стоки, новини и истории, донесени от различни краища на света. Сред това непрестанно движение постепенно се появява един нов навик: човек да седне с малка чаша тъмно кафе и да остане за разговор, партия табла или шах, да чуе история от непознат или новина, пристигнала отдалеч, да послуша стихове, да се срещне с някого или просто да прекара известно време сред други хора. Появява се кафенето . Днес подобно място ни изглежда толкова естествено, че трудно си даваме сметка колко значима е била промяната. Кафето вече не присъства единствено като напитка, която се приготвя и изпива, а започва да създава собствено пространство в живота на града. Истанбул открива не само вкуса му. Открива живота около чашата. Когато Истанбул открива кафенето В предишната част от нашето пъ...