Публикации

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Виното в различните култури по света – традиции, история и ритуали

Изображение
  Виното в различните култури по света – една напитка, хиляди истории Една чаша вино може да изглежда еднакво навсякъде по света. Но зад нея стоят различни истории. Някъде виното е част от семейната вечеря. Другаде е символ на празник. На трето място е свързано с древни ритуали и традиции, които се предават от поколения. Може би именно затова виното е толкова специално – защото във всяка култура носи различен смисъл, но навсякъде събира хората около една маса. Франция – виното като изкуство Във Франция виното често се възприема като част от културното наследство. Французите обръщат внимание на произхода, тероара и историята на всяка бутилка. За тях виното не е просто напитка към храната, а израз на мястото, от което произлиза. Затова и разговорите за вино там често приличат повече на разговори за изкуство. Италия – виното като семейство В Италия виното е тясно свързано със семейната трапеза. Неделният обяд, домашната паста, дългите разговори и няколко поколения около една маса са ч...

След 25 години – среща на випуска, която промени начина, по който гледам на миналото

Изображение
След 25 години Колко често си мислим за хората от миналото си? За онези съученици, с които сме делили класна стая, междучасия, мечти и страхове. Понякога животът ни разпръсква в различни градове, държави и съдби. Минават години. После десетилетия. И един ден времето ни събира отново. Тогава разбираме, че не само светът се е променил. Променили сме се и ние. Като всяка неделя, седя у дома с любимото си лате с канела и се наслаждавам на рядката тишина. Последните две седмици бяха изпълнени с пътувания, срещи и емоции. Сега папагалите ми пеят някъде наблизо, ароматът на кафе се носи из стаята, а аз съм по любимата си сатенена нощница и си мисля за една среща, която дълго ще остане в сърцето ми. Латето ми е приготвено от шейк с вкус на кафе и бадемово мляко – един от малките ритуали, които напоследък ми носят спокойствие и уют в неделните сутрини. Преди няколко месеца писах за срещите на випуска и за това какво се случва, когато времето събере отново хора, които някога са споделяли едни и...

Пътят на Коприната: Жената, която не биваше да обича | Част 13

Изображение
  Пътят на Коприната – Истории, които пътят пази Част 13: Жената, която не биваше да обича Понякога съдбата не започва с гръм. Не започва с война. Не започва с проклятие. Започва с един поглед. С една дума. С един човек, който влиза в живота ти и тихо променя посоката на всичко, което си мислил, че знаеш за себе си. По Пътя на коприната имаше хора, които търгуваха със злато. Имаше хора, които търгуваха с коприна. Имаше хора, които търгуваха с подправки, камъни и обещания. Но най-опасни бяха онези, които носеха свобода. Защото свободата не можеше да бъде заключена в сандък. Не можеше да бъде премерена на везна. Не можеше да бъде върната обратно, след като веднъж докоснеше сърцето. Ищар не започна историята си веднага. След като произнесе името на Агларонд, тъкачницата сякаш потъна в друга тишина. Не онази тишина, която идва, когато човек няма какво да каже. А онази, която идва, когато думите са прекалено тежки, за да бъдат изречени наведнъж. Амин стоеше срещу нея и чакаше. Не я прит...

Къде се нанася парфюмът за максимален ефект

Изображение
🌹 Къде се нанася парфюмът за максимален ефект Серия „Парфюмерията – невидимото изкуство“ | Lichna-prizma.eu „Красивият аромат не трябва да влиза в стаята преди нас. Той трябва да остане след нас.“ Колко пъти сте си купували парфюм, който ухае прекрасно в магазина, а след час почти не го усещате върху себе си? Понякога вината не е в парфюма. Понякога е в начина, по който го носим. Истината е, че парфюмът не живее във флакона. Той оживява върху кожата. И точно както всяка история има подходящ момент, така и всеки аромат има своите най-подходящи места. След като в предишните части на серията говорихме за историята на парфюмерията, психологията на ароматите, характера и темперамента, днес ще обърнем внимание на един от най-често задаваните въпроси: Къде всъщност трябва да поставим парфюма си, за да разгърне пълния си потенциал? 💓 Китките – класиката Китките са една от най-популярните точки за нанасяне на парфюм. Това са пулсови точки – места, където топлината на тялото помага на аромата ...

Рейки и доверието – да останеш с отворено сърце и будна душа

Изображение
  🌿 Рейки и доверието – когато сърцето остава отворено, но очите вече виждат всичко ✨ Доверието е едно от най-красивите неща, които можем да дадем на друг човек. Но и едно от най-рисковите. Защото когато се доверяваме, ние не просто вярваме на нечии думи. Даваме достъп до себе си. До времето си. До чувствата си. До надеждите си. До онази вътрешна стая, в която не пускаме всеки. И понякога точно там боли най-много. Не когато някой си тръгне. А когато си тръгне след като вече сме му повярвали. 🌿 Какво е доверието? Доверието не е наивност. Не е сляпа вяра, че всички хора ще постъпят правилно. Не е и отказ от граници. Доверието е избор. Да позволим на някого да бъде по-близо до нас. Да му дадем шанс да покаже кой е. Да приемем, че не можем да контролираме напълно чуждите действия, но можем да бъдем честни със себе си. Понякога доверието се изгражда бавно. С постоянство. С присъствие. С думи, които се покриват с действия. С уважение, което не изчезва, когато нещата станат трудни. И мо...