Публикации

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Тигрово око – легенди, история и символика на древния камък

Изображение
Тигрово око – легендата за камъка, който гледал без страх Понякога най-смелите не са хората, които никога не изпитват страх. А онези, които въпреки него продължават да вървят напред. След първите десет публикации от поредицата за полускъпоценните камъни започва нова глава. До този момент споделях както история и символика, така и личния си опит с минералите, които присъстват в живота ми. Оттук нататък ще ви срещам с камъни, които не съм използвала лично, но чиито легенди, исторически сведения и културно значение ме впечатлиха достатъчно, за да ги проуча и разкажа. Когато говоря за символиката им, тя отразява древни вярвания и традиции, а не научно доказани свойства или мои лични преживявания. Днес ще ви разкажа историята на един минерал, който сякаш е запазил в себе си погледа на най-силния хищник в природата – тигровото око . Легендата Разказва се, че в една далечна африканска земя старите воини носели малки камъни със златистокафяви отблясъци, когато тръгвали на лов или в битка. Вярв...

Как Таро промени начина, по който вземам решения

Изображение
🔮 Пост 28: Как Таро промени начина, по който вземам решения ✨  Преди смятах, че доброто решение е това, което вземам най-бързо. Днес вече знам, че най-ценната част от избора понякога е паузата преди него. Не защото се колебая повече. А защото се научих първо да чуя себе си. 🌙 Решението започва много преди избора Когато сме изправени пред важна житейска ситуация, често искаме някой да ни каже какво е правилно. Очакваме категоричен отговор. Сигурност. Посока. С времето разбрах, че за мен Таро никога не е било инструмент, който решава вместо мен. То ми помага да забавя мислите си, да видя ситуацията от повече страни и да си задам въпроси, които иначе бих пропуснала. Понякога именно това е най-важната стъпка преди всяко решение. 💎 Решението, което вече живееше в мен Най-силно осъзнах тази промяна, когато започнах да търся по-устойчив път към финансовата си независимост. Блогът ми вече беше събрал десетки завършени поредици, а книгите постепенно се превръщаха в естествено продължение...

Винен туризъм – как протича посещението в една винарна

Изображение
Пост 27: Винен туризъм – когато една изба се превръща в преживяване Понякога една бутилка ни разказва откъде идва виното. Но едва когато посетим избата, виждаме къде всъщност е започнала неговата история. Виненият туризъм не е просто възможност да опитаме няколко вина. Той е пътуване към мястото, хората и традициите, скрити зад етикета. Повече от дегустация Посещението в една винарна обикновено започва с разходка из имението или лозята. Следват избата, помещенията за съхранение и срещата с човек, който познава историята на вината. Това не е повторение на домашната дегустация, за която вече писахме. Тук стойността е в живия разказ. Чуваме защо е избрано точно това място, как е създадена избата и кои трудности са преминали хората зад нея. Виното престава да бъде анонимна бутилка и получава лице. Как протича едно посещение? Всяка изба има собствена програма. Някои посещения са кратки и завършват с няколко подбрани вина. Други включват разходка сред лозята, среща с винар, местна храна или ...

Понякога една рокля е достатъчна | Неделни есета

Изображение
Понякога една рокля е достатъчна Не всеки тежък ден може да бъде променен. Но почти всеки ден може да бъде направен малко по-красив. Има дни, в които не ми е до нищо, но графикът ми върви по своя естествен ход и дори нямам време за някои от любимите си ритуали. Такъв беше този понеделник. Предстояха ми около шест лични и служебни ангажимента. Още в 8:30 сутринта към тях се добавиха още няколко непредвидени ситуации. В крайна сметка денят си тръгваше по своя път, независимо дали ми харесваше или не. Тогава си обещах едно малко нещо – вечерта ще отида край морето и ще изпия чаша розе. През уикенда бях много пътувала и имах нужда просто да поседя. Наскоро си купих една бохо рокля от Несебър с ръчно изработено бижу към нея. Стои ми свободно, почти като туника, и сигурно не е най-елегантната дреха в гардероба ми. Но беше в онзи свеж летен цвят, който винаги ми носи настроение. Понякога това е напълно достатъчно. Поех по задачите една след друга. С всяка изминала среща енергията ми намаляваш...

Птиците на Пътя – началото на историята на Родар | Пътят на коприната

Изображение
  ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА: ИСТОРИИ, КОИТО ПЪТЯТ ПАЗИ Пост 19: Птиците на Пътя  Някои деца наследяват богатства. Други – имена. А има и такива, които наследяват единствено любопитството си. Именно то един ден ги отвежда по пътища, които никой не е предполагал. *** Докато Амин продължаваше по южния път с обсидиана, оставен му от съдбата, далеч на изток животът започваше нова история. В един оживен занаятчийски град, където керваните никога не спираха да пристигат, а всяка улица носеше мирис на дърво, метал, подправки и коприна, живееше едно момче, което още не знаеше нищо за древните пророчества, за изгубените наследства и за хората, чиито съдби един ден щяха да се преплетат с неговата. То беше едва на седем години. Казваше се Родар. *** Първите слънчеви лъчи се плъзнаха по керемидените покриви и постепенно събудиха града. Някъде вече звъняха ковашки чукове. Пекарите изваждаха първите топли хлябове. По улиците започваха да се появяват търговци, които подреждаха стоките си, преди още ...