Публикации

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Турското кафе – финджанът и неговата история | Лична Призма

Изображение
Турското кафе – финджанът, малката чашка с голяма история Сред изящните предмети, които времето ни е оставило, има такива, чиято красота се разкрива най-добре отблизо. Не впечатляват с размерите си, нито с величието на дворците, за които са били предназначени, а с майсторството, вложено в тяхната изработка, и с историите, които продължават да носят. Такъв предмет е финджанът – малката чашка, в която традиционно се поднася турското кафе. В османския свят той постепенно се превръща в част от богата култура на гостоприемство, художествени занаяти и естетика. Неговите форми и украси се променят през вековете, повлияни от търговията, развитието на керамиката и предпочитанията на различните обществени среди. Представям си стар османски дом, в който следобедната светлина пада върху изящен метален поднос. Върху него са подредени порцеланови чашки с фини растителни орнаменти, а сребърните им поставки отразяват меките отблясъци на помещението. Кафето е приготвено и гостите очакват да бъде поднес...

Фета – бялото сирене, което носи вкуса на Гърция

Изображение
Фактите са проверени по официалната информация на Европейската комисия: истинската фета със ЗНП се произвежда в Гърция от мляко на местни породи овце и кози, зрее най-малко два месеца и не съдържа краве мляко. European Commission Фета — бялото сирене, което носи вкуса на Гърция Има сирена, които принадлежат не само на една кухня, а на цял пейзаж. Фета носи белотата на каменните къщи, соления въздух на морето и аромата на тревите по сухите гръцки склонове, където овцете и козите намират храна сред природа, неподходяща за големи стада говеда. Затова нейният вкус не може да бъде отделен от земята, която го е създала. „Нищо прекалено.“ — Древногръцка максима от Делфи Името „фета“ се появява през XVII век и произлиза от италианската дума fetta — резен. То насочва към начина, по който сиренето се нарязва на парчета, преди да бъде поставено в съдове със саламура. Самата традиция обаче е далеч по-стара, защото описания на подобно сирене присъстват още в античната литература, а в „Одисея“ цикл...

Последният ми плаж до залез... почти | Неделни есета

Изображение
Последният ми плаж за лятото в България Неделни есета | Лична Призма | 04.10.2026 С влизането в октомври си спомних за последния си плаж от 12 септември 2026 г. Тогава дълго се чудих къде да отида на плаж, но накрая реших, че никога не съм плажувала в Новия град на Созопол. Затова повече не му мислих, а просто тръгнах натам. Беше нещо като продължение на август, когато посетих толкова много нови места и имах прекрасни преживявания. А и в Бургаския регион Созопол е любимото ми място. Дори съм мечтала да си купя жилище там, но уви, цените са сериозни, а човек все пак трябва да се простира според чергата си. Това обаче не променя нищо — любовта ми към този град е вечна. Един паркинг и тесните созополски улички Зададох навигацията към точно определен безплатен паркинг, до който така и не стигнах, защото в един момент ми омръзна да се въртя из тесните созополски улички. Вместо това се озовах на съвсем непознат паркинг с вдигнати бариери — до Bamboo Beach и едноименния хотел. Огледах се вним...

Пътят на коприната — Пост 28: Нишки зад дворцовите стени

Изображение
ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА Пост 28 Лейла ─────── 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ◆ 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ─────── Първата заповед, която Лейла чу в китайския двор, беше да не отварят сандъците. Втората дойде почти веднага — защо сандъците още не са отворени? Двамата носачи спряха насред покритата галерия, задържали товара помежду си, а човекът, който проверяваше поръчката, затвори очи с търпението на някого, преживявал подобно посрещане и преди. Лейла тъкмо беше слязла от керванската кола. Преметна пътната торба през рамо и пристъпи към тях със сгънатата препоръка на Ищар в ръка. Отвъд резбованите колони се виждаше вътрешен двор с ниски дървета и водно огледало, край което настилката пазеше светли следи от праха на пристигналите. След толкова дни на движение неподвижната земя под краката ѝ още създаваше странното усещане, че нещо липсва. Дунхай вече беше останал зад нея. Там товарите бяха проверени и разпределени, писмата — предадени на хората, за които бяха предназначени, а частта от поръчката за двореца бе продължила с по-м...

Бродерия – когато конецът започва да рисува | Лична Призма

Изображение
РЪЦЕТЕ, КОИТО ПОМНЯТ Пост 8 – Бродерията: когато конецът започва да рисува Платът може да бъде завършен и без украса. Но понякога една игла, малко конец и човешката ръка превръщат повърхността му в място, върху което могат да останат цветя, знаци, истории и памет. След предачеството и тъкачеството нишката вече е извървяла дълъг път. Влакното е станало прежда, преждата е участвала в създаването на тъканта и сякаш работата ѝ би могла да приключи дотук. Човекът обаче отдавна е открил още една възможност – да вземе нишката отново и вместо да създава с нея плат, да започне да рисува върху него. Така се ражда бродерията – едно от онези майсторства, при които съвсем обикновени инструменти могат да създадат удивително сложен резултат. Иглата преминава през плата, конецът остава след нея и постепенно отделните бодове престават да бъдат просто движения. Те се превръщат в изображение. „Бродерията е рисунка, в която линията не е оставена от молив, а от нишка, преминала през човешките ръце.“ Преди ...