Публикации

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...
Публикуване на коментар
Прочетете повече

Пътят на коприната: Следите на изгубеното знание

Изображение
ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА — ИСТОРИИ, КОИТО ПЪТЯТ ПАЗИ Пост 29: Следите на изгубеното знание Не всички въпроси на Сухандир бяха предназначени за бележника. В китайския двор Лейла записваше въпросите си за непознатите тъкани и оставяше място за думите, които още щеше да научи. Далеч от нея Сухандир вече беше напуснала библиотечните маси на Бухара. Носеше подбрани текстове, карта и въпроси, които отдавна не се побираха между стените на една стая. ─────── 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ◆ 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ─────── Колелото попадна в коловоз и върхът на перото остави черта под недовършената дума. Сухандир вдигна листа, преди мастилото да докосне ръкава ѝ, и погледна Надит. Той лежеше върху сгънатото одеяло до краката ѝ, положил муцуна на предните си лапи, и прие сътресението с търпение, за което тя вече започваше да му завижда. — В Бухара масата поне стоеше на едно място. Едното му ухо се помръдна, но очите останаха затворени. Покритата кола принадлежеше на търговец от малката група, с която бяха напуснали града. Между вързо...
Публикуване на коментар
Прочетете повече

Дантелиерство – изкуството на фината дантела | Лична Призма

Изображение
РЪЦЕТЕ, КОИТО ПОМНЯТ Пост 9 – Дантелиерството: когато празното пространство става част от красотата Има занаяти, при които красотата се ражда от добавянето на материал. При дантелата тя се появява и благодарение на пространствата, които майсторът съзнателно оставя между нишките. Представете си фина дантела, повдигната срещу слънчевата светлина. Лъчите преминават през малките отвори, очертават цветя, листа и сложни преплитания, а отделните нишки изглеждат толкова нежни, сякаш едва успяват да задържат цялата композиция. И все пак тази привидна крехкост е резултат от изключителна точност. За да се появи един орнамент, майсторът трябва да знае не само къде да прекара нишката, но и как да изгради пространствата между отделните елементи. Именно те позволяват на светлината да премине през дантелата и разкриват нейната характерна лекота. Тук празното не означава липса. То е част от художествения замисъл. „Дантелата е изкуството да превърнеш нишките и пространството между тях в едно цяло.“ Зана...
Публикуване на коментар
Прочетете повече

Симорон – когато животът се превърне в игра | Лична Призма

Изображение
СИМОРОН ПОСТ 1 • ЛИЧНА ПРИЗМА Симорон — когато животът се превърне в игра Животът невинаги се нуждае от сериозни решения, сложни обяснения и предварително начертани пътища. Понякога е достатъчно да си позволим малко повече въображение, да се засмеем на собствените си тревоги и да открием, че зад привидно обикновените моменти се крие неподозирано пространство за радост. Октомври — нови начала и едно необичайно откритие Със започването на октомври очевидно започват и много нови неща, защото някои стари приключват. Този месец съм предвидила стартирането на мой творчески проект, свързан с рисуване, а в „Лична Призма“ поставям началото на нова поредица, посветена на една любопитна и необичайна школа — Симорон. Признавам, че първоначално подхождах към нея със скептицизъм. Постепенно обаче започнах да чета повече, да откривам интересни подробности за философията ѝ и по време на едно живо събитие на Стояна Нацева си купих тесте карти „Симорон“. За разлика от предишната поредица „Свещени пламъц...
Публикуване на коментар
Прочетете повече

Флуорит – значение, свойства, цветове и флуоресценция

Изображение
  Флуорит – камъкът, който подарил името си на светлината Поредица „Полускъпоценни камъни“ | Пост 21 Понякога най-необикновеното в един камък не е неговата красота, а историята, която ни помага да разберем света. Представете си прозрачен кристал, в който виолетовото постепенно преминава в зелено, а между цветните пластове светлината разкрива нюанси, напомнящи за морска вода, пролетна зеленина и небето непосредствено след залез. Трудно е да повярваме, че всички тези цветове могат да принадлежат на един и същ минерал. Флуоритът обаче е точно такъв. Неговите кристали се срещат в изненадващо разнообразие от багри, понякога събрани в един образец, сякаш природата е решила да покаже колко различни могат да бъдат проявленията на една и съща кристална структура. Когато започнах да се интересувам от него, очаквах да открия поредната история за красив камък, използван за украшения и декоративни предмети. Вместо това попаднах на нещо, което ме отведе далеч отвъд бижутерството – към историята ...
Публикуване на коментар
Прочетете повече

Турското кафе – финджанът и неговата история | Лична Призма

Изображение
Турското кафе – финджанът, малката чашка с голяма история Сред изящните предмети, които времето ни е оставило, има такива, чиято красота се разкрива най-добре отблизо. Не впечатляват с размерите си, нито с величието на дворците, за които са били предназначени, а с майсторството, вложено в тяхната изработка, и с историите, които продължават да носят. Такъв предмет е финджанът – малката чашка, в която традиционно се поднася турското кафе. В османския свят той постепенно се превръща в част от богата култура на гостоприемство, художествени занаяти и естетика. Неговите форми и украси се променят през вековете, повлияни от търговията, развитието на керамиката и предпочитанията на различните обществени среди. Представям си стар османски дом, в който следобедната светлина пада върху изящен метален поднос. Върху него са подредени порцеланови чашки с фини растителни орнаменти, а сребърните им поставки отразяват меките отблясъци на помещението. Кафето е приготвено и гостите очакват да бъде поднес...
Публикуване на коментар
Прочетете повече