Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Днес на 31.12.2024 е време да се включа за последно на блога си тази година. Щастлива съм, че възстанових писането си на български в блога от юни месец, когато се върнах от Франция и Швейцария като осъзнал се човек, бил на върха на Айфеловата кула. Ще гледам да съм по-кратка и синтезирана, защото в душата ми се бушуват твърде много емоции, а пък е време да простя на себе си и всички в живота си много неща, разочарования, ситуации. Днешния ден не желая да дълбая в миналото и да се укорявам кой, какво как е направил, включително и себе си. Желанието ми е да започна на чисто и по нов начин новата година, което и започнах да правя още от Ноември. Приключих много дейности и отношения, чиста съм пред себе си. Който ме е разбрал, добре, който не, чудесно!  Аз поемам отговорността за себе си и своята част от ситуациите и отношенията, другите отговарят за себе си и тяхната част.  Това ми напомня за китайската мъдрост " Между двама човека има точно 10 крачки. Ако си минал своите 5 и ня...

Хм, я да видим сега кой няма време. :)  Понеже предстои големият финал на 2024, която между другото, за мен беше хубава година с много пътувания и още повече предоставени житейски уроци, които научих криво-ляво, реших да си припомня за само-организацията . Доста неща и отношения приключих в своя живот към момента и съм много доволна. Най-важното, което научих е, че всичко започва и свършва с организацията на времето и липсата на оправдания. Малко ми беше празно, че приключих проекти, които ми запълваха времето и в същия момент осъзнах ясно, че наистина ми се е освободила възможност да се концентрирам над това, което обичам да правя, а именно да пиша.  Само с писане обаче нещата не се случват по пътя на успеха и затова е нужно да уча СЕО , за да си популяризирам блоговете. Дълго време отбягвах тези умения, защото определено сне съм по техническата част на нещата, но като се налага и в името на постигането на някои мои цели, се наложи да преосмисля позицията си.  Понеже и в...

Хората могат да научат много от птиците. "На Изток съществува поверие, че птиците не знаят как да бъдат тъжни, защото са възнаградени с безкрайна,вечна свобода. Когато те са разочаровани от нещо, те летят в небето дълго време. Колкото по-високо, толкова по-добре. Те летят с увереност, че сълзите ще изсъхнат от вятъра, а бързият полет ще ги доближи до ново щастие. Х ората трябва да се научат да летят, дори ако крилата са счупени. Просто трябва да искат да се откъснат от земята, да се издигнат към себе си." Елчин Сафарли Днес минавам за кратко през блога си. Някак ми се пише нещо тематично-вдъхновяващо, но не съм сигурна какво точно ще се получи. Хубавото на писането е, че нищо не е същото като във въобръжението.. Но пък често се получава по-добре от намисленото. Най-четените ми постове определено не бих казала, че са ми най-силни, но пък са истински докосващи и карат хората да мислят. Не съм очаквала да станат топ постове, но са факт. МЛМ поста ми е най-силен, а аз доста дълго...

Времето е някак мрачно и валежно, донякъде носталгично. Има и такива дни, когато човек си обмисля или припомня някои неща. Откакто се върнах от събитието на "One More International" в Анталия, за което ще разкажа като съм в по-положително настроение, много неща ми се изясних, а други се разпаднаха. Така е в живота по принцип, а още със стъпването ми на българска земя в Бургас, получих доста сериозен шамар в реалността, което доведе до някои житейски предизвикателства, които постепенно, за 1 седмица разреших.  Още в Турция си спомних за покойните ми баби и дядовци, явно нещо родово чистих от душата и съзнанието си. Днес не съм сигурна защо се сетих за тях и разговорите ни. Като дете, почти нищо не разбрах от думите им, но сега вече ми се проясни.  Наистина, "животът е един миг във вечността" и спомените за споделеното време с обичани и обичащи ме хора си струва да продължа напред. Останалото е илюзия и борба за оцеляване. Такива неща си мисля. Понеже не ми се говор...

"Прощаваш, забравяш и продължаваш напред. Каквото е писано, това ще стане. Насила любов и обич не можеш нито да получиш, нито да дадеш. Толкоз за любовта между хората," каза възрастният мъж, докато загрижено бършеше сълзите на малкото дете. После го прегърна и продължи напред по неутъканата пътека. Всеки има своя път. Ако двама човека се срещнат по пътя си, ще е чудесно, ако ли не, така е трябвало да се случи. Това е Част от мой фентъзи разказ за възрастен маг на име Фирифула Д''от, защото все пак обичам да пиша фентъзи и за неща от живота. Обичам да пиша истории с измислени герои. Някак си са по-истински и стойностни за мен предвид времето, в което живеем и хората, с които се общува. Не, не съм негативната дама с разбито сърце, макар че понякога ми се иска да е така, защото е някак си по-лесно да будиш съжаление и да те спасяват. Дълго време бях спасител на другите, но не и на себе си. От скоро промених ситуацията, вярвам само на себе си, слушам единствено интуицията...

1.Модел на изследваното явление Лидерството е постоянно коментирано явление. Много въпроси изникват при изясняването на това понятие. Дали е възможно всеки чрез обучение да се превърне в лидер е формално коментиран въпрос – отговора е категорично отрицателен.  Лидерът се създава още докато е зародиш в майчината утроба, за да се превърне индивидът в лидер са необходими много неща: уважение от страна на родителите, разбиране и добро възпитание на личността като такава от семейната среда.  Едно е ясно: Лидерът е самоуверен, а самоувереността се формира с добра оценка от заобикалящата социална среда. Както всички останали качества лидерството се формира по два начина: добър – чрез добра семейна комуникация и създаване на приятно, уверено излъчване, още наричано харизматичност или чрез лош начин: фалшив аз и нарцисизъм. Независимо от формирания лидер и неговият стил на действие, самото понятие “Лидерство” е равносилно на изкуство. 2.Основни идеи Основните идеи на този ...

“Този, който говори и размишлява върху направеното от него зло, мисли за низостта, която е сторил, и е погълнат от това, за което мисли – с цялата си душа е потопен в своите мисли, поради което все още не е свободен от своята подлост. И той навярно няма да може да се промени, няма да преодолее това състояние, защото душата му ще загрубее, сърцето му ще се вкамени и освен това духът му ще потъне в униние. И какво ще стане той тогава? Както и да метеш болклука, той все си остава боклук. Да съгрешиш или да не съгрешиш – каква е ползата от това на небесата? Докато размищлявам за това, бих могъл да събера перли за радостите небесни. Тъй като е писано: “Отхвърли злото и прави добро” – отхвърли злото напълно, не помисляй зло и твори добро. Постъпил си неправилно? Тогава го поправи, като направиш добро.” Исаак Майер от Гер Съвестта, която има различни емпирични прояви, е доста объркано явление според Фром. Той си задава въпроса дали същността на цялото това многообразие не е с еднакво с...

Човекът е градивната единица на обществото. Той е създателят, владетелят, законодателят и съдникът в тази смазваща машина, наречена общество, но доста често, именно човекът е и най-големият срам и позор за обществото.  Понякога човек забравя, че принадлежи главно на себе си и става подвластен на неписаните закони на обществото. Започва да забравя личностните си идеи и цели и става обществен герой, живеещ и мислещ спрямо законите.  Има обаче и едни други единици, които са именно бичът за обществото, неговото табу - свободомислещите. Те изразяват себе си, смятани са едва ли не за луди, защото са различни. Но кой определя кой е луд или не? Обществените порядки. А кой създава тези обществени порядки? Човекът - най-малката и същевременно най-нужната единица, за да съществува обществото. Обществото е не просто дума, назоваваща група от здравомислещи хора, това е една институция с неписани закони и правила. След като съществува и е създадено от самите нас, явно има нужда от него,...