Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Честит 1 юли! Аз джулай морнинг не посрещнах, защото  го проспах, но пък се отърсих от някои  минали товари. Осъзнах, че именно кармата, която преживях наскоро, носи баланса и дава спокойствие на духа, и лекува сърцето.  Пътуването ми в Лозенец за последния уикенд беше много живото-променящо, нищо че бях сама през цялото време. Причините за него бяха много дълбоко-емоционални, но съм благодарна, че намерих куража да отида там. Имах нужда от това и осъзнах, че някак вече се вписвам в категорията "самодостатъчна" за добро или лошо. Усетих го, сякаш зад гърба ми падна една огромна стена, зад която останаха всички минали събития. От тогава някак дишам по-леко, защото разбрах с кого каква карма съм имала и че съм я изчистила, доколкото е възможно, за този живот.  В края на краищата, дори един разпад в отношенията с презрителни, жестоки и тежки думи подобрява вселенския баланс. Трябвало е да кажат, за да се изчистят кармичните дългове между хората и всеки да се събуди за с...

Към края на май и при Новолунието в близнаци , определено за много хора е чувствителен период. Включително и за мен, но винаги е добре да се осветят проблемните ситуации, да се решат и да се започне на чисто. Знам, че повечето читатели на блога го посещават, за да четат за бизнес, но има и други интересни теми, не само за мен, а по принцип, които са не по-малко важни за подобряването на житието. Една такава ще захвана днес, иначе и за бизнес ще си пиша по-нататък отново. :) Защо само-лечението е от изключителна важност? Като се събудих в 05.00  сутринта рязко си зададох този въпрос. От известно време насам усещам вътрешен дискомфорт и доста часове мислих защо е  така и го виждах като причина за липса на моя прогрес в много сфери.  Понеже от началото на годината съм в невероятно интензивен период на емоционални, ментални, физически и духовни промени, за които даже се чудя как оцелявам все още, но едва тази нощ намерих отговора.  Било е нужно да направя крачка назад и ...

Днес за последно бях в Costa Coffee за тази година. Това ми е едно от любимите заведения. През последните почивни дни боледувах и нямах глас да говоря, но като всяка Коледа и тази ми донесе чудеса. Върна ми се гласа, обадиха ми се много приятели и се почувствах щастлива. Затова и се само-почерпих с една чаша Коледно лате в Costa Coffee .  Видях много хора и ситуации от различен ъгъл, докато наблюдавах другите посетители на заведението. Да, вече имам много различна перспектива за нещата от предишната година. Преди много години обичах да стоя на кафе и да наблюдавам хората, но бях забравила това си занимание, а сега си го върнах и ми помага много да осъзная и своята реалност. Мисля, че научих най-важният си урок от тази година - да ценя спокойствието, защото хората отиват там, където е спокойно. Някои завиждат за това, други се чудят как съм го постигнала. Във всички ситуации само аз си знам как съм на това ниво над нещата и да не задълбавам. Множество уроци от  предишните годин...

 "На тълпи по сами" не са мои думи, а на Десислава Илиева - жена, която се определя като консултант Любов и е много директна в изказа си. Използвам тази реплика за днешния си пост, защото много силно ми кореспондира като тема в последно време, защото общувам постоянно с мъже и жени, които предимно мърморят, че са сами, но като опре до действия за изграждане на връзки, хич ги няма.  Когато се поговори повече по темата, става ясно, че всичко това се дължи на едни дълбоки страхове от отхвърляне, нараняване, загуба на любимия в бъдещето и нежелание да се създава дете в този "лош" свят.  Мхм, има логика във всички тези твърдения, обаче истината е някъде другаде. Светът е създаден за двама, семейството е от мъж и жена, а децата са чудото на живота. Казано е от много мъдри хора: "Живей така, че да те помнят и оставиш следа: чрез дете, книга или добри дела" - такава е моята интерпретация.  Що се отнася до страховете, считам, че е по-добре да ме отрежат от раз, ка...

"В края на краищата, се превърнахме в странници в различни места."  Телефонният разговор приключи, Валери допи чашата си червено вино, избърса си сълзите и легна да спи, изтощена от житейските драми, с които се наложи да се справя за пореден път вече някак по навик. Явно периодът беше такъв. ***** Валери отвори очи и се озова в една огромна пустиня, облечена в бяла дълга роба и разпусната коса с руси кичури, които се осветяваха от силното слънце.  Тя гледаше безкрайната пустиня, но я усещаше някак близка до сърцето си.  В него вече нямаше какво да поникне от засетите семена, нито пък да умре, защото всичко беше изгоряло. Пустинята я успокояваше, сякаш имаха някаква дълбока, телепатична връзка и тя беше вярна приятелка на жената. Задуха вятър и прашинките се завихряха в странен танц, който ги издигна по-високо от пясъка и оформи силует на мъж, хем невидим, хем пък се усещаше като жив и с туптящо сърце.  "Ти защо си в моята пустиня", попита Валери "Не е твоя, а е...