Публикации

Показват се публикации с етикета емоционално израстване

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Жената, която спря да чака да бъде избрана | Любов, самоуважение и женска сила

Изображение
Жената, която спря да чака да бъде избрана „ С времето не станах по-студена. Просто спрях да се боря за хора, които никога не са се борили за мен.“ Като за финал на месеца и начало на лятото с отворено сърце, искам да споделя някои мои женски размисли. Неделя за мен обикновено означава море, кафе и тишина. Или ден вкъщи, в който най-накрая си позволявам да се наспя и да остана сама със себе си. Животът ми е динамичен, подреден по график и изпълнен с работа, блог, пътувания, срещи и задачи. Но зад цялото това движение винаги е стоял един по-тих въпрос: Защо любовта толкова трудно остава? Преди няколко дни седях до морето с изстинало кафе в ръка и за първи път от много време не чаках нечие съобщение. Не проверявах телефона си. Не си представях бъдещи разговори. Не се чудех дали някой ще ме потърси. И точно тогава разбрах колко изморена съм била всъщност. Последните месеци бяха изпълнени с нови познанства, срещи, флирт и разочарования. Имаше красиви думи, привличане и обещания. Имаше и мо...

Има огромна сила в това да пожелаеш щастие на хората, които са те наранили

Изображение
Има огромна сила в това да пожелаеш щастие на хората, които са те наранили „Истинската сила идва, когато пожелаеш щастие на хората, които са те наранили — и го почувстваш от сърце.“ Понякога най-голямото израстване не идва, когато някой ни обича. А когато спрем да носим болката от хората, които не са успели. И точно тогава идва най-тихата форма на свобода — да пожелаеш щастие на всички, които са те наранили… и това да е истинско. Не от гордост. Не от примирение. А от осъзнаването, че някои хора просто са били част от пътя ти, но не и от твоята посока. Когато болката вече не тежи Днес е много интересен ден за мен. Предстоят ми важни събития, свързани с разширяването на бизнеса ми — нещо, с което активно се занимавам вече трети месец. Успях и донякъде да изпълня целта си за сваляне на килограми и усещам, че за първи път от дълго време вървя в правилната посока. Не перфектно. Не лесно. Но осъзнато. Когато започнах бизнеса си през януари, мотивацията ми беше различна. По-емоционална. По-де...

Прошка към мъжете и себе си: Женската сила

Изображение
Прошка към мъжете. Прошка към себе си. Любовта, която остава. Колко жени казват „продължих напред“, а всъщност още носят тежестта на старите имена в сърцето си? Колко от нас са изричали „всички мъже са еднакви“, когато истината е, че сме били наранени не от всички, а от няколко истории, които не сме успели да затворим? Днес не пиша от болка. Пиша от място на мир. Днес се замислих за всички мъже в живота си. Минаха. Заминаха. Разтвориха се във времето като страници от книга, която вече съм прочела. И все пак – останаха. В сърцето ми. За времето, което ни е било дадено. За уроците, които сме си разменили. За любовта – в онази нейна форма, в която тогава сме могли да я дадем. Имаше период, в който изпитвах гняв към мъжете. Дълбок, тих, упорит гняв. Смятах, че всички са еднакви. Че всички нараняват. Че всички искат, но не дават. Вкопчвах се в болката, сякаш тя доказваше, че съм обичала истински. Истината е проста – бях наранена жена, която не знаеше как да прости. Едни искаха секс. Други –...