Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Много хора свързват Париж с любов. Безспорно е така, но посещението на този град на живо определено е много различно от представените филмови идеи за града.  Усещането в Париж е все едно си във вечността и правиш разходка от миналото през настоящето и към бъдещето. Архитектурата е разнообразна, кварталите с техните истории - също.  Атмосферата на града е различна в различните места и малките кафенета, където столовете са много близко един до друг. Това е направено с цел хората, които стоят в кафето да се чувстват някак по-интимни и близки, може би да докосват ръцете или косите си, а може би просто да чувстват човешко присъствие докато пият кафе.  Да, Париж е град на романтика - в изкуството, любовта, архитектурата, гениалността на човешкия разум, изградил Айфеловата кула.  Сложно е да се опише с думи дори и за писател като мен. Със сигурност се изживява много индивидуално и специфично пътуването в този вечен град от всеки човек. При мен посещението на френската столи...

Беше декември. Около Коледа. Светлините на града искряха в пълния си блясък, а за красотата на това пътуване се допринасяха базарите. Живи и истински. С пунш, сладки и дори пълнени картофи. Някак се допълваха. Усмивките грееха навсякъде. Хората пълнеха чашите с греяно вино и настроение. Разнасяха се много аромати. Хората се разхождаха – по двама, трима, с приятели. Личеше си, че наближава семеен празик. Всяка спирка и улица светеше. В цветовете на радости и подаръци. Валери и Сейбър обикаляха. Из различните замъци. Позлатени до безобразие, но не натруфени.   Имаше изящност и нежно преплитане на днешни и отминали традиции, втъкани в дрехите, които сега красяха музеите. И си спомняха за броните на отдавна изчезнали рицари. Покрити с величие. Също така и буржоазия, учудващо с принципи.  За времето си. Носеше се мелодия от непознат инструмент. Валери видя жена, облечена в черно, с ръкавици, красива усмивка, лъхаща на носталгия. От отминали дни.   Тя свиреше. На ...