Публикации

Показват се публикации с етикета Неделни Есета

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Не исках битки на балкона

Изображение
Не исках битки на балкона Неделни есета | Лична Призма | 11.10.2026 Докато пиех кафе и слушах любимата си релаксираща музика в събота сутрин, или по-скоро по обяд, защото само в събота и неделя мога да си позволя да поспя до по-късно, видях странна картина на терасата си. Една гарга кацна на нея. Първоначално си помислих, че това е някакъв знак от Вселената, но се оказа, че обяснението е доста по-просто. На балкона имаше богомолка, която гаргата искаше да хване и изяде. Тя обаче подскочи по-близо до вратата към стаята. Появи се и втора гарга — явно повикана от първата или просто забелязала отдалече възможността за храна. Тогава реших да прогоня птиците от терасата и да пусна богомолката жива. Поне докато се намираше в моето жилищно пространство, чувствах, че нося отговорност за решението си. Не исках битки на балкона. Пуснах богомолката, но тя тръгна да се връща. Наложи се дори да ѝ кажа: „Бягай, че ще те изядат!“ Накрая изчезна. Повече не видях нито нея, нито гаргите. Първо се засмях ...

Последният ми плаж до залез... почти | Неделни есета

Изображение
Последният ми плаж за лятото в България Неделни есета | Лична Призма | 04.10.2026 С влизането в октомври си спомних за последния си плаж от 12 септември 2026 г. Тогава дълго се чудих къде да отида на плаж, но накрая реших, че никога не съм плажувала в Новия град на Созопол. Затова повече не му мислих, а просто тръгнах натам. Беше нещо като продължение на август, когато посетих толкова много нови места и имах прекрасни преживявания. А и в Бургаския регион Созопол е любимото ми място. Дори съм мечтала да си купя жилище там, но уви, цените са сериозни, а човек все пак трябва да се простира според чергата си. Това обаче не променя нищо — любовта ми към този град е вечна. Един паркинг и тесните созополски улички Зададох навигацията към точно определен безплатен паркинг, до който така и не стигнах, защото в един момент ми омръзна да се въртя из тесните созополски улички. Вместо това се озовах на съвсем непознат паркинг с вдигнати бариери — до Bamboo Beach и едноименния хотел. Огледах се вним...

Понякога принцът идва с перки | Неделни есета

Изображение
Понякога принцът идва с перки В тон със септемврийската ми и заключваща мъжете от миналото линия, която доста интересно се получи в моите „Неделни есета“, днес ще споделя за най-накрая успешната си и взаимна любовна история с белия принц на живота ми, когото искам от месец. :) След няколко седмици размисли за мъжете, Tinder и срещите на живо, най-накрая в живота ми се появи мъжът, когото действително чаках с нетърпение. Белият принц. Само че с перки. :) Как започна историята с него Беше август и аз бях на плажа. Не помня точно на кой, защото през лятото и особено по време на отпуската си през август обиколих почти всички плажове наоколо. Стоях си и разсъждавах над житейските, най-вече романтични теми, когато се сетих за думите на един колега, с когото миналата година бях на проверка: „На вас, жените, ви трябва аквариум с риба. То е като мъж — мълчи, изпълнява и не спори.“ Тогава си помислих, че явно е бил силно наранен от жените в живота си. Имам доста познати мъже с разбити сърца, как...

Понякога трябва да изпуснеш спирката | Неделни есета

Изображение
Понякога трябва да изпуснеш спирката Изтрих Tinder и се озовах в Сарафово. Звучи като начало на странна романтична комедия, но точно така се случи. Само че, за да стигна до Сарафово, първо трябваше да си получа тиквичките. :) Бях се запознала с мъж в Tinder — поредният ми опит да срещна някого чрез приложението. Още на първата среща усетих, че не ме привлича по начина, по който бих искала да ме привлече един мъж, но реших да не бъда прибързана и се видяхме втори път. Тогава той ми беше откъснал тиквички и ми ги даде — мил, съвсем човешки жест, който оцених, независимо от липсата на привличане помежду ни. Само че аз забравих тиквичките в колата му. Така един пакет със зеленчуци внезапно се превърна в причина да се видим още веднъж. Признавам си, че се надявах някак да се размина без онзи неудобен разговор, в който трябва да кажеш на един напълно нормален човек, че просто не го усещаш като свой партньор. Не ми се искаше нито да го обидя, нито да превръщам едно обикновено запознанство в и...

6 септември – Съединението на България: история, символика и смисъл

Изображение
6 септември – границата, която България отказа да приеме Има граници, които се чертаят върху картите. И има граници, които хората никога не приемат истински. На 6 септември 1885 година България показва разликата между двете. Само седем години след Освобождението българските земи все още са разделени. Решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. оставят Княжество България и Източна Румелия разделени политически, макар от двете страни на тази граница да живеят хора, които споделят език, култура, памет и усещане за принадлежност. Границата съществува върху картата. Но не успява да се превърне в граница в съзнанието им. И може би точно оттук започва истинската история на Съединението. Не от един-единствен ден, не от една заповед и не от едно име, а от постепенното натрупване на убеждението, че има решения, с които човек може да се примири, и други, които е длъжен да опита да промени. През следващите години идеята за обединение се превръща в организирано движение. Българският таен централен р...

Лятото, което ми даде неща, които мислех за невъзможни

Изображение
Лятото, което ми даде неща, които мислех за невъзможни Понякога едва когато един сезон започне да си отива, разбираш колко различен човек си в края му от този, който го е посрещнал. Когато започна това лято, не знаех какво ще ми донесе и не предполагах колко неща, които дълго бях смятала за далечни, трудни или направо невъзможни, ще се превърнат в част от ежедневието ми само за няколко месеца. Някои бяха големи, други вероятно изглеждат съвсем незначителни отстрани. Имаше материални неща, творчески проекти, раздели, нови хора, пътувания и малки лични граници, които преминах почти случайно. И може би точно затова това лято ще остане различно за мен — истинско, светло и преоткриващо ме като личност след четири доста мрачни лета през последните четири години. Този път имах и отпуск, в който можех спокойно да обикалям плажовете около Бургас и да творя. Ако трябва да бъда искрена, това е най-хубавото ми лято от толкова години, че дори не помня кога за последно съм се чувствала така. Миналот...

Несебър – един ден, който си заслужаваше

Изображение
Несебър – един ден, който си заслужаваше Понякога един летен ден не променя живота ти. Просто ти показва по-ясно как искаш да го живееш. Днес бяхме с дъщеря ми в Несебър. Само двете. Отидохме на плажа и се настанихме в морския бар, където познавам управителя. Беше от онези истински летни дни, в които не ти трябва програма – морето е пред теб, слънцето грее и постепенно забравяш колко много неща обикновено носиш в главата си. Три пъти влизах в морето. Не мога да плувам, но този път някак успях да се отпусна във водата и просто да се оставя на усещането. Бях с новия си бански, пекох се, пих бяло фрапе, а дъщеря ми пиеше лимонада и хапваше бургер. Нищо необикновено. И точно затова беше хубаво. После се преоблякохме и когато вече се канехме да тръгваме от плажа, от бара пуснаха Danza Kuduro . Това е една от любимите ми песни и аз просто се разтанцувах. Управителят ме хвана за ръцете и започнахме да танцуваме заедно. Познаваме се, приятели сме и моментът беше напълно естествен – весел, спон...

Един ден с вкус на Созопол – море, смокини и малки радости

Изображение
Един ден с вкус на Созопол Понякога след трудни месеци не ти трябва нещо грандиозно. Трябва ти един хубав ден, в който да оставиш всичко останало настрани и просто да му се насладиш. Обичам Созопол. В деня на Лъвската порта реших да отида там. Последните месеци ми донесоха много събития, емоции и промени и имах нужда от няколко часа, които да бъдат просто приятни. Сутринта започна съвсем практично. Трябваше да платя застраховката на колата и да я измия. След като приключих със задачите, потеглих към Созопол с новия си бански и плажната рокля, които нямах търпение да облека. Отидох на плажа и влязох с голямо удоволствие в морето. Не мога да плувам, но обичам водата. Потопих се цялата и правих „звезда“ – онова познато морско упражнение, при което просто се отпускаш по гръб и оставяш водата да те държи. После се пекох на слънце. За известно време не мислех какво предстои, какво трябва да реша или коя е следващата задача. Просто бях на плажа и се наслаждавах на морето. След това облякох бя...

Понякога домът ухае на шоколад | Неделни есета | Лична Призма

Изображение
Понякога домът ухае на шоколад Понякога денят не ни подарява спокойствие. Подарява ни възможност сами да си го създадем. Тази седмица имах едно съвсем практично предизвикателство – зарядното на лаптопа ми изгоря. Първата ми реакция беше яд. Не заради самото зарядно, а защото за няколко часа спря работата ми по блога и книгите. Така започна един неделен ден, изпълнен с огледи на жилища, технически магазини и непрекъснато търсене на решение. След няколко часа обикаляне вече усещах умората. Огледите ме бяха приближили с още една крачка до мечтания дом за мен, дъщеря ми, папагалите и рибите, а новото зарядно най-после беше намерено. Тогава реших да направя нещо съвсем импулсивно. Да се поздравя. Не с нещо голямо. А с една чаша ръчно приготвен шоколад и малка кутия с домашни шоколадови бонбони, които открих случайно, докато обикалях из моловете. Понякога най-хубавите места не са планирани. Още с първата глътка и първата хапка нещо ме върна години назад. Не в сладкарница. А в кухнята на баба...

Понякога една рокля е достатъчна | Неделни есета

Изображение
Понякога една рокля е достатъчна Не всеки тежък ден може да бъде променен. Но почти всеки ден може да бъде направен малко по-красив. Има дни, в които не ми е до нищо, но графикът ми върви по своя естествен ход и дори нямам време за някои от любимите си ритуали. Такъв беше този понеделник. Предстояха ми около шест лични и служебни ангажимента. Още в 8:30 сутринта към тях се добавиха още няколко непредвидени ситуации. В крайна сметка денят си тръгваше по своя път, независимо дали ми харесваше или не. Тогава си обещах едно малко нещо – вечерта ще отида край морето и ще изпия чаша розе. През уикенда бях много пътувала и имах нужда просто да поседя. Наскоро си купих една бохо рокля от Несебър с ръчно изработено бижу към нея. Стои ми свободно, почти като туника, и сигурно не е най-елегантната дреха в гардероба ми. Но беше в онзи свеж летен цвят, който винаги ми носи настроение. Понякога това е напълно достатъчно. Поех по задачите една след друга. С всяка изминала среща енергията ми намаляваш...

Понякога душата има нужда от джаз

Изображение
Понякога душата има нужда от джаз Понякога не ми трябват нови отговори. Трябват ми музика, море и няколко часа, в които да си спомня, че животът не е само отговорности. *** Като всяка седмица и въобще всеки ден от моя живот, имам интензивност и нови емоции. Така съм свикнала и така живея – с организация, последователност и ясна мисъл какво трябва да се направи, за да се случи нещо. Има обаче вечери, когато просто ми омръзва да мисля за следващата крачка, да планирам и да анализирам всичко. Миналата сряда беше точно такъв ден. Сутринта изтеглих Симорон карта. Бях натрупала гняв и недоволство към един човек, а картата беше „Самолет на прошката“. Върна ме в детството, когато правехме хартиени самолети и ги пускахме през терасата. Написах писмо за благодарност и прошка, сгънах го на самолет и го хвърлих през прозореца. Олекна ми. Понякога нещата не се променят отвън, но се променят вътре в нас. И това е достатъчно. След това пътувах до едно от любимите ми места извън Бургас. Отивам там не ...

Понякога щастието има пера | Урок по благодарност от едно ято патици

Изображение
  Понякога щастието има пера Понякога прекарваме толкова време в търсене на щастието, че пропускаме момента, в който то вече е дошло. Не под формата на голяма любов. Не под формата на сбъдната мечта. А под формата на нещо толкова обикновено, че почти бихме могли да го подминем. Напоследък животът ме кара да се замислям за големи неща. За мечтите, хората, които идват и си отиват, и пътищата, по които съм поела. Понякога толкова се задълбочавам в тези мисли, че забравям нещо много важно. Че щастието рядко идва с фанфари. Обикновено идва тихо. И понякога има пера. *** Миналата седмица реших да направя нещо само за себе си. Изпих сутрешната си топла вода с алое, направих си шейка, танца Мандала и се приготвих за плаж. Сложих новия си смарагдов бански и любимата капела. Отдавна си мислех за Синеморец. Не бях ходила там никога. Не защото е далеч. А просто защото все не му беше дошло времето. Аз обаче съм от хората, които когато усетят, че нещо ги зове, тръгват. Никога не съм обичала да с...