Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

"Имаше мъж в живота ми и аз го обичах дълбоко. Все още е така, но сега е различно. Той зае мястото си наред с другите несподелени и истински любови в сърцето ми, но пък изживени в целостта си. Така било писано.  Да се срещнем и разминем въпреки дълбоката любов помежду ни, енергийната връзка и сродство на душите.  Физическата реалност е друго нещо, тя не винаги е това, което сърцето иска. Обаче остава споменът за нещо, което е било хубаво, но е свършило.  Искаше ми се да е вечно във физическия и духовния свят. Бях млада и наивна тогава." разказваше старата гледачка на кристална топка  докато Валери любопитно гледаше сменящите се цветове на кълбото. "Защо се случи така?" пита момичето "Щом сте се обичали, както твърдиш, си чудя защо не сте заедно." " Само една фраза дете, която уби всички илюзии, очаквания и по-голямата част от чувствата. При тези думи никакви действия вече нямат значение, особено ако са казани на човек, който е влюбен и направил всичк...

В понеделник, като всяка седмица, си купих роза от цветарския магазин. Колкото пъти съм си купувала цветя, видях само веднъж мъж да купува букет за любимата си. Беше ми приятно, защото в днешните времена, кавалери почти няма, още по-малко ухажори в традиционния и бавен смисъл на думата.  За да не влезна в графата за феминизъм или еманципация, ще кажа, че е чудесно жените да си купуват сами рози. Така си припомнят, че са достойни за подаръци отвсякъде.   Защо?  Защото така си припомнят да обичат себе си и да се ценят, запазвайки женствеността си и женската си енергия да получават любов и грижа. Иначе ситуацията е "На тълпи по сами"  , но пък по-добре с рози и на екскурзия, да речем.   По този начин, някак по-лесно преминават женските настроения - с цветя, спа и пътешествия. Да, за тях са нужни пари, но то вече жените, така или иначе, станаха мъже откъм работа и доходи. :) Което донякъде е тъжно.  Затова вече е сложно с кавалерите и дамите, а и с женско-мъжки...

  Днес все още е силно Пълнолунието "Синя Супер Луна" като определение. Извън астрономичните влияния, денят е подходящ, като всеки друг, за пиене на кафе извън офиса. За себе си ще споделя, че много обичам да пия кафе на открито и да усещам живота край себе си. Ценно ми е като информация и преживяване. Тогава човек се чувства жив, сред други хора и се усмихва, защото има късмета да вижда и чувства деня с всичките му нюанси. Имам много любими кафенета. Най ми допада "Costa Coffee", но обичам да си вземам кафе с късмет от една много хубава пекарна на центъра на гр. Бургас. Там има няколко вида кафе машини и аз винаги поръчвам най-силното кафе докато си избирам късмет към него. Като цяло, освен оракулските карти сутрин, които си тегля като послание за деня, обичам да си чета късмета от всяко кафе. Дава ми насоки и отговори за деня и се наслаждавам, че мога да виждам и разбирам какво пише на листа. Вече имам една голяма кутия с кафе късмети, които периодично разчиствам ...

"Днес за пореден път се убедих, че винаги първо е важно са избирам себе си и здравето си. Благодарение на пластирите на One More щетите в имунната ми система са по-малко съгласно всички изследвания, които направих.  Понеже дълго време трупах емоционални проблеми, и отлагах здравословните заради ангажименти към другите, се стигна до влошено здравословно състояние отново, за точно 3 месеца- от април до юни.  Сега стартирах от нулата, но пък с опит. Ще излекувам първо душата и сърцето си, а оттам и здравето с помощта на One More International ." Скоро приключвам предизвикателен житейски цикъл, защото го усещам по множеството вселенски знаци - синхронични числа, птичи пера и всички други неща, които сега са актуални.  Истината обаче е другаде, усещам със сърцето и интуцията си, че промените в моя живот са неизбежни и предстоят. Може да е до края на месеца или лятото, но до голяма степен се научих да слушам своя вътрешен глас последните 6 месеца. Не ме е подвеждал нито веднъ...

  Последните седмици съм в тежък емоционален и екзистенциален период. Покрай всички бизнес срещи и обучения онлайн, домашни за личностното ми развитие, ангажименти към дъщеря ми, в един момент се почувствах изморена и енергийно изтощена.  Някак си всичко ми рухна за миг - бизнеса, желанието ми за връзка с определен човек, училищните несгоди на детето и проблемните ми отношения с нея.  Започнах саркастично да си задавам сама въпроси като: "Къде са ти парите? Къде ти е романтичната връзка и професионалния успех?" и много други такива теми ми изплуваха в съзнанието. На практика това е форма на само-саботаж.  Понеже винаги писането ми е действало терапевтично  и буквално ме е спасявало от депресивни състояния, отново се обърнах към листа. Това е моят стълб за живот на земята и душата ми. За себе си съм решила, че писането е моето призвание. Моят ментор и лайф коуч говори често за вътрешния критик. Като задълбах в мислите си, макар и негативни, което много добре умея...

Няколко дни си припомнях случки и хора, които в мое присъствие и не само заявяваха, че са вършели сами нещата при положение, че не е точно така...Но това си е тяхно мислене, не ги обвинявам. В този ред на мисли реших, че наистина е крайно време да кажа „Достатъчно“, което е трудно предвид факта, че съм свикнала винаги да съм внимателна, уважителна и да давам колкото мога подкрепа. Смятам, че това мислене е погрешно, защото нито подкрепата е искана, нито вниманието и уважението оценени. Дори на пръв поглед неприятно, абсолютното игнориране е полезно донякъде за съхранението на личността.  Макар че е по-добре да се казват нещата такива, каквито са в очите на този, който трябва. Човек обаче поради неказването на „Достатъчно“ на себе си, често пъти му идва в повече и му става наистина некомфортно, безинтересно и безсмислено да говори изобщо за миналите ситуации.   Обаче остава усещането, така висящо на недоизказани думи. Но това не значи, че човек е лош, напротив, че отст...

Според тълковния речник „мохикан” в преносен смисъл е последен защитник на кауза. В случая благородна. Не само на думи. Напротив, „неразумните” мохикани градят отношения и извършват действия в посока за подкрепа на другите. Без конкретни изисквания или пък очаквания. Рядко срещани люде. Тъй като настоящето време е изпълнено с „разумни индивиди”, които гледат да са „от полза” преди всичко за себе си, дори и в общуването си, останаха едни самотни представители на доброто племе, които изглеждат някак наивни и леко луди. Те искат да подкрепят хората заради тях самите. Мохиканите уважават чуждите мечти и приемат нещата такива, каквито са. Те обаче са единици и не се замислят твърде за лични ползи. Познавам няколко „неразумни” мохикани, които не търсят контакти само за ползите си, а защото наистина ценят личността на другите и я приемат безусловно. Такава, каквато е. С всички добри и лоши страни, в своята цялост. Самите мохикани се приемат също по този начин, в своята пълнота и човеш...

Виното е отражение на емоциите ни. Има различни видове вина – горчиви, сладникави, натрапчиви и множество други определения. Какво различаваме докато отпиваме глътки от чашата?  Дори най-сладкото вино горчи, когато човека, който го пие има горчилка в себе си – на неизказани мисли и чувства. Те са оплетени в множество заседнали в гърлото думи. Така с всяка глътка горчилка, човека убива себе си и се само-отравя. От друга страна дори най-горчивото вино, което се води най-хубаво е сладко, докато се пие от спокойна, уверена личност, която се радва на миговете от живота си и ги счита за уникално - незабравими.  При положителни мисли, емоции и приемане спокойно на различните гледни точки, човек пие сладост. Тя носи спокойствие, истинска усмивка и наслада от чашата с вино. Човек тогава е опиянен от радост и изпълнен с вяра, която му носи още хубави мигове. От трета страна всички видове вина са някак безвкусни. Това е най-лошото състояние, в което може да се изпадне – на живо т...

1.Модел на изследваното явление Лидерството е постоянно коментирано явление. Много въпроси изникват при изясняването на това понятие. Дали е възможно всеки чрез обучение да се превърне в лидер е формално коментиран въпрос – отговора е категорично отрицателен.  Лидерът се създава още докато е зародиш в майчината утроба, за да се превърне индивидът в лидер са необходими много неща: уважение от страна на родителите, разбиране и добро възпитание на личността като такава от семейната среда.  Едно е ясно: Лидерът е самоуверен, а самоувереността се формира с добра оценка от заобикалящата социална среда. Както всички останали качества лидерството се формира по два начина: добър – чрез добра семейна комуникация и създаване на приятно, уверено излъчване, още наричано харизматичност или чрез лош начин: фалшив аз и нарцисизъм. Независимо от формирания лидер и неговият стил на действие, самото понятие “Лидерство” е равносилно на изкуство. 2.Основни идеи Основните идеи на този ...