Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

 Преди време бях чела на Фейсбук интересна история за това как една жена чакала принца, но докато той дойде, се заприказвала с Дракона и постепенно се влюбила в него.  Историята е валидна и за двата пола.  Покрай всички претенции, оправдания и липса на действия или разговори, хората загубват връзката си. Бавно, мълчаливо и сигурно. И тук говоря за всички видове любови, защото нещата ако не се случват докато все още има искри, с времето, мълачанието и липсата на адекватни действия дори най-дълбоката и силна истинска любов умира. Това е една тема, за която всеки има какво да каже, оспори или просто да препусние да потъне в океана на времето между всички животи във вечността, когато хората се срещат, но не винаги се избират. Понеже тези дни беше така нареченото Плутонско казими  за седмицата на 20.01.2025, което си е сериозно нещо що се отнася до любовните, и не само отношениял Нещо се замислих за някои позараснали мои любовни рани, чийто душевни лепенки отлепих и извед...

Всички приказки са с щастлив край, така е и в живота ни ако погледнем през различен ъгъл изникналите ситуации. Те понякога са като нагласени, но не ги виждаме и чувстваме, забързани в търсене на разни пантофки, придружени с принцове или пък на дами докато губим части от доспехите си – брони, щитове и т.н.. Често пъти сред тъмните воали, мистериозни срещи и неопределени посоки се крие всъщност нашата собствена истина за живота. Емоциите, които изживяваме създават нашата опитност и ни предпазват от неправилни отклонения от истинската ни посока, стига да чуем компаса си. Знаем за Пепеляшка и нейната маскировка в нощта на бала. Реално тя е попаднала не на точното място и среда за себе си, но именно затова изтърва пантофката си и принцът я намира, защото нашето съзнание е единственото, което дава ограничения. Известно е и за Спящата красавица /също и Снежанка/, които в различни ситуации и обстоятелства пропадат в бездната на илюзии и очаквания. Благодарение на злощастните си истории оба...