Срещата на випуска – спомени, любов и тихо вълнение след 25 години
Срещата на випуска – когато миналото се усмихва тихо Днес прочетох една много хубава новина – моят випуск от Икономическия техникум в гр. Велико Търново, завършил през 2001 година, ще се събере, за да отбележи 25 години от завършването. И някак, без предупреждение, сърцето ми трепна. Не шумно, не драматично, а тихо и топло – така, както само спомените умеят. Икономическият техникум беше място на първите големи емоции. Там преживях първата си истинска любов, първото ухажване, първите пеперуди в стомаха. Но както често се случва в живота, с новото начало дойде и първата загуба – загубих най-добрата си приятелка. Завист, разстояние, липса на срещи на живо… понякога приятелствата не оцеляват, дори когато са искрени. И това също е урок. Имам и светли, и трудни спомени от онези години. Помня една госпожа по "Финанси", която ме изпитваше почти всеки час – тогава ми се струваше несправедливо, днес го виждам като каляване. Но помня и други учителки – добри, подкрепящи, вярващи в ...