Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

 "На тълпи по сами" не са мои думи, а на Десислава Илиева - жена, която се определя като консултант Любов и е много директна в изказа си. Използвам тази реплика за днешния си пост, защото много силно ми кореспондира като тема в последно време, защото общувам постоянно с мъже и жени, които предимно мърморят, че са сами, но като опре до действия за изграждане на връзки, хич ги няма.  Когато се поговори повече по темата, става ясно, че всичко това се дължи на едни дълбоки страхове от отхвърляне, нараняване, загуба на любимия в бъдещето и нежелание да се създава дете в този "лош" свят.  Мхм, има логика във всички тези твърдения, обаче истината е някъде другаде. Светът е създаден за двама, семейството е от мъж и жена, а децата са чудото на живота. Казано е от много мъдри хора: "Живей така, че да те помнят и оставиш следа: чрез дете, книга или добри дела" - такава е моята интерпретация.  Що се отнася до страховете, считам, че е по-добре да ме отрежат от раз, ка...

"В края на краищата, се превърнахме в странници в различни места."  Телефонният разговор приключи, Валери допи чашата си червено вино, избърса си сълзите и легна да спи, изтощена от житейските драми, с които се наложи да се справя за пореден път вече някак по навик. Явно периодът беше такъв. ***** Валери отвори очи и се озова в една огромна пустиня, облечена в бяла дълга роба и разпусната коса с руси кичури, които се осветяваха от силното слънце.  Тя гледаше безкрайната пустиня, но я усещаше някак близка до сърцето си.  В него вече нямаше какво да поникне от засетите семена, нито пък да умре, защото всичко беше изгоряло. Пустинята я успокояваше, сякаш имаха някаква дълбока, телепатична връзка и тя беше вярна приятелка на жената. Задуха вятър и прашинките се завихряха в странен танц, който ги издигна по-високо от пясъка и оформи силует на мъж, хем невидим, хем пък се усещаше като жив и с туптящо сърце.  "Ти защо си в моята пустиня", попита Валери "Не е твоя, а е...

 "Действително, каквото е писано, това се случва, но има доста заобиколни пътища, наречени начин на живот и избор на житейска пътека. Ако всички знаеха какво ще им се случи, нямаше да се развиват по никакъв начин и да учат нови неща като придобиват различни умения. Тук идва и напомнянето: "Който търси, намира" Това е част от поста, който днес написах в групата си за бизнес с пластири във Фейсбук. Лично аз много обичам да общувам с хората в групите си по телефон предимно, защото е някак по-истинска комуникацията, отколкото с писане.  Даже напоследък се шегувам, че съм телефонистка. За мен бизнеса с пластирите One More International не е за парите, а по-скоро за мисията, общуването и вдъхновяването на хората да се погрижат за себе си. Има много разбити хора, които отказват да подобрят себе си, да опитат нови неща и да продължат живота си поради много минали разочарования. И аз бях там, но вече не съм. Избрах да продължа напред към своята нова квантова реалност.  Костваше...