Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Днес ми е мистично, защото вече започна нов и прекрасен за мен месец, с който се поставя началото на един по-уединен и спокоен период на осъзнавания. Темата за "помирение с миналото" ми е много актуална от август месец досега. Както знаете, цялата година от януари до август астрономически погледнато, астрологическо описано и всички останали твърдения, беше цикличен и тежък период.  Всъщност, за мен и моето обкръжение си беше точно така заради начина на мислене. Има една карта таро "Пет/ица чаши", която е много показателна за миналото, бъдещето и настоящето. Тя е изрисувана от Салвадор Дали ,  който е първият художник в света, сътворил  комплект от 78 таро дизайни, който е изключително красив, защото го имам.  Та, защо споменавам тази карта? От петте чаши всъщност 3 са паднали и на равно - минало, настояще и бъдеще и всичко от тях е изляно на земята. Те са безвъзвратно разсипани, но остават 2 чаши, които все още са пълни с избори. Въпроса е дали ще се избере да се в...

Беше надвечер. Песните на птиците още се чуваха. Обикновена мартенска вечер с хладни оттенъци. Слънцето отиваше към залеза си. Валери се разхождаше по част от парковата алея. Към левия й край. Тя не искаше да пречи на малкото минаващи велосипедисти. Алеята беше предназначена за тях. Духаше лек, но студен вятър. Дърветата подготвяха пролетните си дрехи. По тях имаше цветни пъпки. Валери вървеше с леко отнесено изражение. Току гледаше мартениците, които още не смъкваше от китките си, току преоткриваше небесната синева с погледа си. Завеяна романтичка. Тя мислеше за скорошното си минало – последните шест месеца от живота й. Много неща се случиха. Хора дойдоха и си тръгнаха от срещите й. В различни изходи.   Ръцете на Валери се сгушиха в дълбоките джобове на сиво – черното й палто с искряща брошка на него. По този начин тя опитваше да стопли дланите и пръстите си. Неуспешно. Брошката отразяваше пробягващите тънки лъчи на светлината, които осветяваха спомените в главата й. Не и...