Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

8 март – денят, в който си спомняш коя си 8 март не е просто празник. 8 март е вътрешно събуждане. Международният ден на жената не започва с цветя. Той започва със стойност. С въпроса: „Помня ли своята сила?“ История на 8 март – откъде започва всичко Историята на 8 март води към 1908 г., когато хиляди работнички в Ню Йорк протестират за по-добри условия на труд, по-кратък работен ден и право на глас. През 1910 г. Клара Цеткин предлага създаването на Международен ден на жената. През 1977 г. ООН официално призовава държавите да отбелязват 8 март като ден за правата на жените и международния мир. Това са проверените исторически факти. Зад символиката на 8 март стои реална борба за равенство, достойнство и човешки права. Но днес значението на 8 март надхвърля историята. Символика на 8 март – нежност и устойчивост Мимозата, символ на 8 март в много държави, изглежда крехка, но е устойчива на студ. Тя съчетава деликатност и сила – точно както женската природа. Женската сила не вин...

Прошка към мъжете. Прошка към себе си. Любовта, която остава. Колко жени казват „продължих напред“, а всъщност още носят тежестта на старите имена в сърцето си? Колко от нас са изричали „всички мъже са еднакви“, когато истината е, че сме били наранени не от всички, а от няколко истории, които не сме успели да затворим? Днес не пиша от болка. Пиша от място на мир. Днес се замислих за всички мъже в живота си. Минаха. Заминаха. Разтвориха се във времето като страници от книга, която вече съм прочела. И все пак – останаха. В сърцето ми. За времето, което ни е било дадено. За уроците, които сме си разменили. За любовта – в онази нейна форма, в която тогава сме могли да я дадем. Имаше период, в който изпитвах гняв към мъжете. Дълбок, тих, упорит гняв. Смятах, че всички са еднакви. Че всички нараняват. Че всички искат, но не дават. Вкопчвах се в болката, сякаш тя доказваше, че съм обичала истински. Истината е проста – бях наранена жена, която не знаеше как да прости. Едни искаха секс. Други –...

Когато разчистването започне отвътре: януари, една рибка и голямото прозрение Понякога не големите събития ни променят, а малките загуби. Една рибка, един месец януари и едно дълбоко осъзнаване ми показаха защо разчистването не е просто подреждане, а акт на вътрешна свобода. Януари при мен винаги е месец на равносметки. Но този януари беше различен. Динамичен, емоционален, трансформиращ. Както всяка година, се разчистиха много неща – финансово, емоционално, душевно. Но най-силното преживяване, което ме разтърси и промени, дойде по най-неочаквания начин. Моята малка рибка-телескоп си отиде. Гледах я едва месец, но с много любов. Когато я загубих, тъгата беше истинска. Да, беше „само рибка“, но остави следа. Остави и спомени. И едно много ясно осъзнаване. Причината да си отиде, поне според мен, беше проста и болезнено честна – не бях почиствала достатъчно добре аквариума. И точно в този момент ме удари прозрението: ако не разчистваш навреме, нещо умира. Първата ми мисъл, когато я видях...