Публикации

Показват се публикации с етикета Женска сила

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Има огромна сила в това да пожелаеш щастие на хората, които са те наранили

Изображение
Има огромна сила в това да пожелаеш щастие на хората, които са те наранили „Истинската сила идва, когато пожелаеш щастие на хората, които са те наранили — и го почувстваш от сърце.“ Понякога най-голямото израстване не идва, когато някой ни обича. А когато спрем да носим болката от хората, които не са успели. И точно тогава идва най-тихата форма на свобода — да пожелаеш щастие на всички, които са те наранили… и това да е истинско. Не от гордост. Не от примирение. А от осъзнаването, че някои хора просто са били част от пътя ти, но не и от твоята посока. Когато болката вече не тежи Днес е много интересен ден за мен. Предстоят ми важни събития, свързани с разширяването на бизнеса ми — нещо, с което активно се занимавам вече трети месец. Успях и донякъде да изпълня целта си за сваляне на килограми и усещам, че за първи път от дълго време вървя в правилната посока. Не перфектно. Не лесно. Но осъзнато. Когато започнах бизнеса си през януари, мотивацията ми беше различна. По-емоционална. По-де...

8 март – празник на жената със самоуважение

Изображение
8 март – денят, в който си спомняш коя си 8 март не е просто празник. 8 март е вътрешно събуждане. Международният ден на жената не започва с цветя. Той започва със стойност. С въпроса: „Помня ли своята сила?“ История на 8 март – откъде започва всичко Историята на 8 март води към 1908 г., когато хиляди работнички в Ню Йорк протестират за по-добри условия на труд, по-кратък работен ден и право на глас. През 1910 г. Клара Цеткин предлага създаването на Международен ден на жената. През 1977 г. ООН официално призовава държавите да отбелязват 8 март като ден за правата на жените и международния мир. Това са проверените исторически факти. Зад символиката на 8 март стои реална борба за равенство, достойнство и човешки права. Но днес значението на 8 март надхвърля историята. Символика на 8 март – нежност и устойчивост Мимозата, символ на 8 март в много държави, изглежда крехка, но е устойчива на студ. Тя съчетава деликатност и сила – точно както женската природа. Женската сила не вин...

Прошка към мъжете и себе си: Женската сила

Изображение
Прошка към мъжете. Прошка към себе си. Любовта, която остава. Колко жени казват „продължих напред“, а всъщност още носят тежестта на старите имена в сърцето си? Колко от нас са изричали „всички мъже са еднакви“, когато истината е, че сме били наранени не от всички, а от няколко истории, които не сме успели да затворим? Днес не пиша от болка. Пиша от място на мир. Днес се замислих за всички мъже в живота си. Минаха. Заминаха. Разтвориха се във времето като страници от книга, която вече съм прочела. И все пак – останаха. В сърцето ми. За времето, което ни е било дадено. За уроците, които сме си разменили. За любовта – в онази нейна форма, в която тогава сме могли да я дадем. Имаше период, в който изпитвах гняв към мъжете. Дълбок, тих, упорит гняв. Смятах, че всички са еднакви. Че всички нараняват. Че всички искат, но не дават. Вкопчвах се в болката, сякаш тя доказваше, че съм обичала истински. Истината е проста – бях наранена жена, която не знаеше как да прости. Едни искаха секс. Други –...

Разчистване на дома и душата

Изображение
Когато разчистването започне отвътре: януари, една рибка и голямото прозрение Понякога не големите събития ни променят, а малките загуби. Една рибка, един месец януари и едно дълбоко осъзнаване ми показаха защо разчистването не е просто подреждане, а акт на вътрешна свобода. Януари при мен винаги е месец на равносметки. Но този януари беше различен. Динамичен, емоционален, трансформиращ. Както всяка година, се разчистиха много неща – финансово, емоционално, душевно. Но най-силното преживяване, което ме разтърси и промени, дойде по най-неочаквания начин. Моята малка рибка-телескоп си отиде. Гледах я едва месец, но с много любов. Когато я загубих, тъгата беше истинска. Да, беше „само рибка“, но остави следа. Остави и спомени. И едно много ясно осъзнаване. Причината да си отиде, поне според мен, беше проста и болезнено честна – не бях почиствала достатъчно добре аквариума. И точно в този момент ме удари прозрението: ако не разчистваш навреме, нещо умира. Първата ми мисъл, когато я видях...

Годежен пръстен от червено фолио и женска енергия | Lichna-Prizma

Изображение
Червено фолио, разбити илюзии и малко женска енергия Понякога най-истинският годеж е този със самите нас. Има моменти, в които осъзнаваш, че не чакаш човек. Чакаш усещане. Чакаш някой да те избере така, както ти си избирал другите с цялото си сърце. А после една вечер стоиш сама, с парче червено фолио в ръцете си, и разбираш нещо странно: Можеш сама да си създадеш символа, който цял живот си очаквала някой друг да ти подари. Дълго време си мислех, че искам годежен пръстен. После осъзнах, че мога да си създам собствен. Докато се лутах из дебрите на измислиците и вярвах на хора, които умеят да превръщат лъжите си в красиви речи, открих нови занимания и нови начини да бъда до себе си. Гордея се със своя пръстен от червено фолио. Той ми напомня за Сатурн и неговите кръгове — символ на края на една земя, такава, каквато я познавах. Свят, който сякаш се разруши духовно, емоционално и дори финансово. Но това не са моите световни въпроси. Моето е да се науча да се грижа за себе си — някъде меж...