Публикации

Показват се публикации с етикета Самарканд

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Пътят на Коприната — Пост 26: Историите, които идват с бурята

Изображение
ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА Пост 26  Пустинята не ставаше по-празна, колкото повече Амин навлизаше в нея. Ставаше по-мълчалива. Имаше разлика, която човек разбираше едва след достатъчно години по Пътя. Празното не пазеше нищо, докато мълчанието можеше да бъде пълно с останали следи — от стъпки, от огньове, от хора, които някога бяха спирали на същото място, разговаряли бяха под същото небе и после бяха продължили нататък. Пясъкът заличаваше имената им, но не непременно присъствието им. Белият камил вървеше равномерно по стария труден път, който отдавна почти не приличаше на търговските маршрути, познати на Амин. Нямаше ханове през удобни разстояния, крайпътни огньове и гласове на търговци, които спореха за цената на шафрана така, сякаш от нея зависеше съдбата на света. Кладенците бяха редки, човешките следи още по-редки, а посоката понякога можеше да бъде различена единствено по особеното снижаване между дюните и по камъните, които се показваха от пясъка. През последните два дни камъните бя...

Пътят на коприната : Цветът на нишката

Изображение
  ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА Истории, които Пътят пази Пост 21: Цветът на нишката Понякога човек тръгва да усъвършенства занаята си и открива история, която никога не е търсил. А най-старите тайни рядко чакат написани с мастило — понякога са останали в цвета на една нишка. Докато Сухандир оставяше древния свитък върху масата в Бухара, далеч от нея друга следа от миналото преминаваше през човешки ръце. Не беше написана с мастило. Беше изтъкана. В Самарканд утринната светлина проникваше през високите прозорци на работилницата на Ищар и се разливаше върху становете. По дървените греди висяха навити прежди, а по рафтовете се редуваха платове, малки глинени съдове и торбички с билки, събирани или купувани от търговците през годините. Лейла седеше пред стана. Ръцете ѝ се движеха спокойно и уверено, сякаш отдавна бяха престанали да чакат позволение от мисълта ѝ. Нишката преминаваше между пръстите ѝ. Совалката се плъзгаше. Тъканта постепенно се раждаше. Имаше време, когато Лейла следеше всяко свое...

Една нишка коприна: пътуването от Чан’ан до Рим | Пътят на коприната

Изображение
Една нишка коприна: пътуването от Чан’ан до Рим Писмо-разказ до читателя Скъпи читателю, има предмети, които просто докосваме… и има предмети, които разказват истории. Коприната е такава. Плъзва се между пръстите като вода. Хладна е в първия миг, после приема топлината на кожата ти. Лека като въздишка. Нежна като нечие тайно признание в тъмното. Когато затворя очи, си представям как една нишка коприна тръгва на път. Не като плат. Като съдба. От ръцете на жена в древен Китай… до дланите на римлянка, която никога няма да узнае колко свят е докоснала. Тайната, пазена като империя Всичко започва в Китай. Още преди повече от четири хиляди години китайците познават изкуството на бубарството – отглеждането на копринени буби. Според легендата китайската императрица Лейдзъ открива коприната, когато пашкул пада в чашата ѝ с горещ чай и започва да се разплита. Легенда… Но истината е, че Китай пази тази тайна векове наред. Изнасянето на яйца на копринени буби или тайни за производството е наказван...