Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Не съм сигурна защо си мисля тези дни за всички форми на близост, които съществуват. Дали от желанията ми за близост или просто защото сезона е такъв - човек да гледа вътре в себе си, но едно знам със сигурност и се радвам, че го разбрах. Нещо като любов... значи, че е различна форма на възприятие, което е добре да е ясно и конкретно дефинирано. Каквото и да е, ако не е споделено от двете страни, си остава "обичам те отдалеч," макар че боли, но пък е истинско до живот. Така е правилно. Най-добре е да не се пречи на хора, които с действия ясно са показали, че не ги е грижа за другите. Някак е безсмислено да се насилват едни отношения. Затова и след всяка форма на раздяла от какъвто и аспект да е тя, след периода на въпроси, сълзи и преживявания "А сега накъде?" винаги се стъпва напред дори с миниатюрна, бебешка крачка. Просто човек в един момент е важно да напусне играта на преследване и е хубаво това да стане с чест, лично достойнство и с грация. Тръгваш си и това ...

Some nights I think of you - Imagine Dragons Lyrics of "Birds"   С приключването на септември, който ми беше доста интензивен и финализиращ месец, защото все пак си издадох книгата с  поезия "Многоточия" - втора за тази година. Първата ми стихосбирка на английски" Mori Monologues " също започна да се продава добре, но българските думи винаги са по-силни. Все пак се разбират повече и мога да изразя чрез тях по-добре емоцията си.     Въпреки тези ми постижения, имах много шофиране през летните месеци и  след множество емоционални изживявания и се чувствам изморена.  Добре, че идва моят Октомври да се уталожи всичко преживяно.  В момента съм на ниво, на което просто искам да си стоя в къщи, да се грижа за домашните любимци, да спя и да гледам Netflix сериали докато ям пуканки Е, и да танцувам Зумба, разбира се..  Не ми се мърда много, макар че ми предстои още едно хубаво изживяване скоро - симфоничен рок концерт на живо. Понякога наистина човек...

Днес дойде време да завърша една тема, по която отдавна исках да споделя мнение. Това е темата защо вече няма истински връзки и хората предпочитат да са на " тълпи по сами ".  И с тази тема приключвам дълбаенето си по тази тема, защото ми се вижда неперспективно към момента. Доскоро се чудих за множеството причини, ама мисля че вече ги знам и мога да ги обобщя за себе и да се насоча предимно към начини за спечелване на пари, защото все пак е по-добре да плача на яхта в самота, докато обикалям света и слушам "Шампанско и сълзи" , пия пенливо вино  розе и ям миди, например, отколкото да стоя в къщи и да се само-съжалявам, че онзи, когото обичам или съм обичала някога, не ме е оценил и споделил чувствата ми.  Някак ми е минало времето за очакване на любовта и вече не ме интересува толкова живо. Сигурно ще срещна някога, някъде, някого, ама не смятам да преследвам, а по-скоро да запазя живота си пълноценен и чист от тъга, защото в чужд живот се влиза с чистота. А онези,...

Не знам защо от вчера ми се върти в главата само това заглавие за пост на блога. Дали защото си купих цикламено розов тоалет, който си е женски цвят и реших да опитам нов стил вследствие на поста ми за арт стила , където наблегнах за ярките цветове, или защото просто днес ми беше шеметен ден и минах през цялата палитра на женска настроения. Каквато и да е причината в моя мозък за името на поста ми, той е факт и не ми се мисли повече. Днес за първи път ми вдигнаха колата, нарича се репатриране заради нарушение и трябваше да посетя непознато място да си платя глобата и да си взема автомобила. Нито за секунда не се разстроих или притесних, че така е станало с колата. Интересното при мен е, че колкото по-сложна е ситуацията, толкова по-хладнокръвно действам. Защо ли? Ами не ми се губи време за размисли по повод неща, които няма как да променя.  Имах проблем само с любовните взаимоотношения, ама вече го нямам, защото официално за себе си отхвърлих всички химери за намиране на любов, оче...

Имаше един мъж. И аз исках да се омъжа за него с цялото си сърце и душа. Но той не ме виждаше като неговата жена. Беше болезнено, но приключих историята, както прецених, че е правилно - до дъно и с казване на всичко, стаено за всички години в душата ми - мрака, болката, тъгата от пропуснатите и невърнати обаждания. От прочетените и не-отговорени съобщения. Беше ясно, че човека не ме иска, както на мен ми се искаше. Чувствах се, сякаш той стъпваше сърцето ми  по малко всеки ден. А всъщност, бях аз самата, с отказа си да приема ситуацията. Затова я приключих. Достатъчно значи Дотук. Но имаше хубави мигове,  множество дълги разговори, прозрения, трансформация и чувство на духовна свързаност, която така и не се пренесе в реалния свят. Понякога душите се срещат, за да  научат  урок и да се разминат. И все пак, едностранната любов е най-истинска, дълбока, вечна и променяща. След нея хората обикновено избират да са сами или се превръщат за себе си в партньорите, с които са ...

 Преди време бях чела на Фейсбук интересна история за това как една жена чакала принца, но докато той дойде, се заприказвала с Дракона и постепенно се влюбила в него.  Историята е валидна и за двата пола.  Покрай всички претенции, оправдания и липса на действия или разговори, хората загубват връзката си. Бавно, мълчаливо и сигурно. И тук говоря за всички видове любови, защото нещата ако не се случват докато все още има искри, с времето, мълачанието и липсата на адекватни действия дори най-дълбоката и силна истинска любов умира. Това е една тема, за която всеки има какво да каже, оспори или просто да препусние да потъне в океана на времето между всички животи във вечността, когато хората се срещат, но не винаги се избират. Понеже тези дни беше така нареченото Плутонско казими  за седмицата на 20.01.2025, което си е сериозно нещо що се отнася до любовните, и не само отношениял Нещо се замислих за някои позараснали мои любовни рани, чийто душевни лепенки отлепих и извед...

"Имаше мъж в живота ми и аз го обичах дълбоко. Все още е така, но сега е различно. Той зае мястото си наред с другите несподелени и истински любови в сърцето ми, но пък изживени в целостта си. Така било писано.  Да се срещнем и разминем въпреки дълбоката любов помежду ни, енергийната връзка и сродство на душите.  Физическата реалност е друго нещо, тя не винаги е това, което сърцето иска. Обаче остава споменът за нещо, което е било хубаво, но е свършило.  Искаше ми се да е вечно във физическия и духовния свят. Бях млада и наивна тогава." разказваше старата гледачка на кристална топка  докато Валери любопитно гледаше сменящите се цветове на кълбото. "Защо се случи така?" пита момичето "Щом сте се обичали, както твърдиш, си чудя защо не сте заедно." " Само една фраза дете, която уби всички илюзии, очаквания и по-голямата част от чувствата. При тези думи никакви действия вече нямат значение, особено ако са казани на човек, който е влюбен и направил всичк...

Доста пъти съм казвала, че обичам червеният цвят - за рокли, червило и аксесоари. Това е цвят на страст - към себе си, живота, хората и женствеността. Понякога този цвят се възприема като агресия, но тази емоция е най-силният катализатор да се подобри дадена ситуация или да се насочи цялата гневна енергия към нещо, което да доведе до по-добра версия на себе си.  Моята история с червеното и чувството ми за свобода чрез него започна преди 3 години и 2 месеца, когато взех решението да поема по пътя на мечтите си като самостоятелен и зрял човек. Дълго време живях в ситуации и места с хора, които някак не ми приемаха червеното и начина на мислене и действие. Това много отрязваше крилата ми. А птица без крила може ли да лети? Не. Да си финансово, емоционално и интелектуално свободна личност в днешно време изисква кураж и борбен дух. Да носиш червено, също. Колкото и да се опитва човек да оправдае чуждото поведение и негативни ситуации, това значи, че не цени себе си  или още по-лошо...

 Хм.. Днес ми се пише романтична история понеже не ми се мисли дълбоко. Наскоро попаднах във задръстване, докато пътувах от Царево към Бургас след връчването ми на два фиша за превишена скорост :) и чаках около 45 минути да вляза в града. ***** Имаше много коли на магистралата. Свиреха, нареждаха родовете си един на друг до девето коляно и с бавни темпове се придвижваше върволицата автомобили напред. Валери си караше колата и понеже знаеше, че ще чака минимум 40 минути да влезе в града край морето, където живееше към този момент от своя живот, изключи климатика, отвори си стъклата, усили си музиката и започна да пее любимите си песни. Това й действаше успокояващо, а пък и никой нищо не чуваше, докато хората бяха заети твърде много да отделят негативните си емоции вербално сами в колата си. Тук там между колите имаше по двама човека в едно автомобилно средство.  "Хората днес са на тълпи по сами по свой избор", мислеше си Валери "Аз пък ще си пея за да развивам гърлената с...

Много хора свързват Париж с любов. Безспорно е така, но посещението на този град на живо определено е много различно от представените филмови идеи за града.  Усещането в Париж е все едно си във вечността и правиш разходка от миналото през настоящето и към бъдещето. Архитектурата е разнообразна, кварталите с техните истории - също.  Атмосферата на града е различна в различните места и малките кафенета, където столовете са много близко един до друг. Това е направено с цел хората, които стоят в кафето да се чувстват някак по-интимни и близки, може би да докосват ръцете или косите си, а може би просто да чувстват човешко присъствие докато пият кафе.  Да, Париж е град на романтика - в изкуството, любовта, архитектурата, гениалността на човешкия разум, изградил Айфеловата кула.  Сложно е да се опише с думи дори и за писател като мен. Със сигурност се изживява много индивидуално и специфично пътуването в този вечен град от всеки човек. При мен посещението на френската столи...