Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...
Получаване на връзка
Facebook
X
Pinterest
Имейл
Други приложения
Годежен пръстен от червено фолио и женска енергия | Lichna-Prizma
Получаване на връзка
Facebook
X
Pinterest
Имейл
Други приложения
Червено фолио, разбити илюзии и малко женска енергия
Понякога най-истинският годеж е този със самите нас.
Има моменти, в които осъзнаваш, че не чакаш човек. Чакаш усещане. Чакаш някой да те избере така, както ти си избирал другите с цялото си сърце.
А после една вечер стоиш сама, с парче червено фолио в ръцете си, и разбираш нещо странно:
Можеш сама да си създадеш символа, който цял живот си очаквала някой друг да ти подари.
Дълго време си мислех, че искам годежен пръстен. После осъзнах, че мога да си създам собствен. Докато се лутах из дебрите на измислиците и вярвах на хора, които умеят да превръщат лъжите си в красиви речи, открих нови занимания и нови начини да бъда до себе си.
Гордея се със своя пръстен от червено фолио. Той ми напомня за Сатурн и неговите кръгове — символ на края на една земя, такава, каквато я познавах. Свят, който сякаш се разруши духовно, емоционално и дори финансово. Но това не са моите световни въпроси. Моето е да се науча да се грижа за себе си — някъде между шумните кръчми на Ирландия, дългите размисли и желанието отново да почувствам живот.
С типичната ми съзидателна и писателска лудост станахме спътници с този пръстен — в съюз, сключен не с диаманти, а с червено фолио и малко ирония. Поне докато не се изгуби някъде по пътя или сред саркастичните ми мисли.
А какво остава за годежите?
Може би те живеят най-красиво в книгите и киното. В реалността хората често дават само думите, които другият иска да чуе. А някога аз исках истинска, споделена любов. Исках годеж, сватба, дом в нечие сърце.
Вместо това получих тишини, които звучаха по-силно от обещания.
Вероятно съм била наивна. Но времето, болката и разочарованията са учители, които не оставят място за илюзии. И колкото повече порастваш вътрешно, толкова по-ясно започваш да виждаш колко често хората обичат удобството, а не човека срещу себе си.
Днес вече гледам на всичко това с усмивка. С червило, добре подредена коса и малко повече осъзнатост. И ако трябва сама да си направя годежен пръстен от червено фолио, за да отпразнувам живота — ще го направя.
Защото червеното не е просто цвят. То е страст към живота, сила да продължиш и способност да се събереш отново, дори след собствените си руини.
В кръга на осъзнаването
И днес ми е леко по-разчупено. Може би и малко щастливо. Очакват ме подаръци в офиса на Еконт — някои изненадващи, други за плащане. Но най-важното е друго: че все още умея да изпитвам радост. Че след спа дните, тишината и малките бягства от света, успях да събудя отново женската си енергия и желанието си за живот.
Може би това е истинският годеж — не с човек, а с живота. Със себе си. Със способността да останеш нежна, дори след разочарованията.
„Понякога най-голямата любовна история започва в мига, в който спреш да чакаш някой да те спаси.“
Още от света на Lichna-Prizma
Ако този текст е докоснал нещо в теб, може би ще откриеш части от себе си и в тези публикации:
Може би животът невинаги ни дава приказките, които сме си представяли. Понякога вместо диамант получаваме парче червено фолио и куп разочарования. Но точно там, сред иронията, болката и самотните размисли, започваме да откриваме себе си.
И ако някой ден все пак получа истински пръстен, искам първо да съм сигурна, че вече не ми е нужен, за да се чувствам избрана.
Коментари
Публикуване на коментар