Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Преди 3 дни си купих нова сребриста риба, в която се влюбих от пръв поглед и заобичах искрено. Понеже много обичам всички животни, избягвах домашни любимци, защото, както казва татко ми: "Вземеш ли си домашен любимец, приемаш факта, че един ден ще умре . " и е така, но все си мислих, че ще сме с рибата поне 1 месец заедно. Още ми е много тъжно и болно за нея, а беше много красива и за мен е незаменима, въпреки че сега имам 4 нови риби и общо станаха 5, които дъщеря ми ги избра. Сребристата риба живя с мен само 1 ден и умря, защото не се погрижих добре за нея поради незнанието си как да отглеждам тези домашни любимци.  Сега вече знам много за видовете риби - цихлида  и как се гледат, но тази, която обичах, я няма. Още ми е тъжно и отказвам да си купя друга риба, поне за момента. Факт е, че когато загубиш нещо или някого, го оценяваш, дори да е красива, сребриста риба. Това, обаче, което научих от този домашен любимец, бяха няколко важни житейски урока, валидни и за хората. Пон...

Имам си едни любими чехли във vintage стил , с много цветя по тях, макар че самият термин произлиза от идеята за интериора в къщи, свързан с добрите стари времена, които са били далеч по-хубави от сегашните неопределености във всяко отношение. Поне според мен. Обичам си въпросните чехли много и винаги ги съчетавам с една любима моя  турско синя рокля, която нося от 3 години само през лятото. Не, че не мога да си купя нови дрехи или обувки, но точно тези са ми на сърце и са ми нещо като същност. Няма и да ги сваля докато не се прокъсат.   Усещам си гореспоменатата визия така, както ми е с житейските мотота от известно време насам: "Като нямам мъж, имам пътища," "Щом съм неуместна някъде и за някого, не се и опитвам да стоя там" и "На когото му трябвам, ще ми се обади по телефона или ще ме намери лично." Хич не харесвам съобщенията по социалките. Преди години обичах хартиените писма, носеха ми емоция и щастие. Писмата бяха истински. Сега вече почти, никой не...

Времето е някак мрачно и валежно, донякъде носталгично. Има и такива дни, когато човек си обмисля или припомня някои неща. Откакто се върнах от събитието на "One More International" в Анталия, за което ще разкажа като съм в по-положително настроение, много неща ми се изясних, а други се разпаднаха. Така е в живота по принцип, а още със стъпването ми на българска земя в Бургас, получих доста сериозен шамар в реалността, което доведе до някои житейски предизвикателства, които постепенно, за 1 седмица разреших.  Още в Турция си спомних за покойните ми баби и дядовци, явно нещо родово чистих от душата и съзнанието си. Днес не съм сигурна защо се сетих за тях и разговорите ни. Като дете, почти нищо не разбрах от думите им, но сега вече ми се проясни.  Наистина, "животът е един миг във вечността" и спомените за споделеното време с обичани и обичащи ме хора си струва да продължа напред. Останалото е илюзия и борба за оцеляване. Такива неща си мисля. Понеже не ми се говор...

  Днес все още е силно Пълнолунието "Синя Супер Луна" като определение. Извън астрономичните влияния, денят е подходящ, като всеки друг, за пиене на кафе извън офиса. За себе си ще споделя, че много обичам да пия кафе на открито и да усещам живота край себе си. Ценно ми е като информация и преживяване. Тогава човек се чувства жив, сред други хора и се усмихва, защото има късмета да вижда и чувства деня с всичките му нюанси. Имам много любими кафенета. Най ми допада "Costa Coffee", но обичам да си вземам кафе с късмет от една много хубава пекарна на центъра на гр. Бургас. Там има няколко вида кафе машини и аз винаги поръчвам най-силното кафе докато си избирам късмет към него. Като цяло, освен оракулските карти сутрин, които си тегля като послание за деня, обичам да си чета късмета от всяко кафе. Дава ми насоки и отговори за деня и се наслаждавам, че мога да виждам и разбирам какво пише на листа. Вече имам една голяма кутия с кафе късмети, които периодично разчиствам ...

 Днес получих поредният си отказ от около 150 опита за намиране на издателство за поезията ми на английски. Това обаче ме прави много щастлива и положително настроена, защото така или иначе, вече съм задействала процеса на публикуването  по друга линия и в момента книгата ми се редактира.  Отделно от това, имам още 2 книги на български със стихове и разкази, за които вече съм договорила как ще се издават, но ще ги допиша, защото е необходимо да има 130 страници изданието, за да изглежда по-представително. За периода от 2021 до 2023 преживях доста лични драми, от които  излязох много по-уверена, свободна и целенасочена към сбъдването на мечтата си да издам книга като писател въпреки масовото неодобрение, липсата на подкрепа от близките и ограниченото ми физическо време.  В този ред на мисли, на блога ми на английски тази седмица написах много красива история за сбъдването на мечтите и тяхната цена:  "After the end of the Rainbow" , която получи сериозно приз...