Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Когато се влюбим в потенциала, а не в човека Колко безсънни нощи може да преживее човек, докато разбере, че не е бил влюбен в реалността, а в собствената си идея за нея? Напоследък често виждам реклами на Liven. Дълго време не им обръщах внимание. Докато един ден не попаднах на реклама за идеализирането на партньора, за премислянето на всяка дума, за безсънните нощи и въпросите „какво ако…“. Усмихнах се. Не защото темата е смешна, а защото ми е твърде позната . Минала съм през всичко това. И не просто съм го преживяла – надраснах го . Днес ценя личното си спокойствие повече от всякога. И съм стигнала до едно много просто решение – да правя възможно най-малко компромиси със себе си, с желанията си и с това, което търся в хората и отношенията помежду ни. Написах достатъчно стихове и блог постове, за да се науча да казвам „Достатъчно“ . Да прекратявам рязко всички връзки, ситуации и хора, които не носят усмивка и положителна енергия в живота ми. По-модерно казано – Game Over за всички, с...

Хм, не зная защо съм така агитирана в последно време от всички социални мрежи до такава степен, че почти вече не влизам в тях освен ако нямам нещо сериозно и хубаво за мен да споделя.  Някак ми е досадно към момента да чета съобщения от хора, които ми имат телефона и можем да се чуем или евентуално видим за по-истинска комуникация. А и не ми се отговаря, защото като си пусна анализа на престоя пред телефонния екран се хващам за главата от ужас колко време съм загубила от живота си. Тъй като този феномен е при мен от последните ми раздели с хора, с които имахме я телефонна любов, я онлайн комуникация между 3 часа, 3 дни, 3 месеца и дори 3 години с прекъсвания, ми писна да се занимавам с предимно несериозно общуване Кой не се обадил в уречения час, кой не написал отговор на съобщение и т.н.  Докато преди и аз съм била в този филм за не-отговарянето на съобщения, което обикновено означава игнориране на човека и съм се дразнила от това, сега и аз съм така, но с други хора. Явно е ...

Принципно политиката не ми е любима тематика, но напоследък съм в променливите води на живота като си изяснявам и изхвърлям много неща от него - загубени каузи, празни, фалшиви отношения и т.н. Понеже съм на такава тематика ще споделя за още една моя изгубена кауза - синдикалната организация, за чието създаване в една държавна институция, смея да твърдя, имах голям принос в ръчкането на хората да правят нещо, защото съм много добра в това.  А пък и е важен крайния резултат, поне за мен, а за някои хора е интересно самото пътуване към успеха. Но аз си държа на конкретиката и ясните постижения, независимо колко са малки. Като ги има, съм мотивирана да вървя напред. Времето ми е ценно, за да действам без графици и тефтери, защото обичам да съм наясно с нещата и хората. Та, преди 2 години участвах активно в създаването на синдикалната организация в моята държавна институция. Казах на колегите си на местно ниво, че са страхливи, те се обидиха и се създаде синдиката. След това повторих п...

Отдавна живея край морето, но тази година за пръв път съм почти всяка събота и неделя на плаж. За мен винаги е било нещо като химера да прекарам лятото си по такъв начин, защото винаги съм имала твърде много отговорности и съм бързала да свърша един куп неща за други хора и най-накрая за мен.  Сега вече не бързам и се чувствам добре. Успях да се освободя до голяма степен от моя и чуждия емоционален багаж и ми е леко на душата. Миговете ми около плажа наистина ми помогнаха да осмисля колко е важно да се радва човек на малките неща като пиене на бяло фрапе, студено  вино или ядене на миди с приятели, докато вълните лекуват съзнанието. Морето наистина успокоява и лекува душата, сърцето и тялото.  За пръв път тази година си позволих да излизам повече с нови хора и да изградим здрави, силни приятелства и да чета книга с поезия на пясъка..  Досега винаги съм се въртяла в  познатия кръг на контактите, които се оказа, че до голяма степен съм над - раснала откъм теми на ...

Днес дойде време да завърша една тема, по която отдавна исках да споделя мнение. Това е темата защо вече няма истински връзки и хората предпочитат да са на " тълпи по сами ".  И с тази тема приключвам дълбаенето си по тази тема, защото ми се вижда неперспективно към момента. Доскоро се чудих за множеството причини, ама мисля че вече ги знам и мога да ги обобщя за себе и да се насоча предимно към начини за спечелване на пари, защото все пак е по-добре да плача на яхта в самота, докато обикалям света и слушам "Шампанско и сълзи" , пия пенливо вино  розе и ям миди, например, отколкото да стоя в къщи и да се само-съжалявам, че онзи, когото обичам или съм обичала някога, не ме е оценил и споделил чувствата ми.  Някак ми е минало времето за очакване на любовта и вече не ме интересува толкова живо. Сигурно ще срещна някога, някъде, някого, ама не смятам да преследвам, а по-скоро да запазя живота си пълноценен и чист от тъга, защото в чужд живот се влиза с чистота. А онези,...

Преди 3 дни си купих нова сребриста риба, в която се влюбих от пръв поглед и заобичах искрено. Понеже много обичам всички животни, избягвах домашни любимци, защото, както казва татко ми: "Вземеш ли си домашен любимец, приемаш факта, че един ден ще умре . " и е така, но все си мислих, че ще сме с рибата поне 1 месец заедно. Още ми е много тъжно и болно за нея, а беше много красива и за мен е незаменима, въпреки че сега имам 4 нови риби и общо станаха 5, които дъщеря ми ги избра. Сребристата риба живя с мен само 1 ден и умря, защото не се погрижих добре за нея поради незнанието си как да отглеждам тези домашни любимци.  Сега вече знам много за видовете риби - цихлида  и как се гледат, но тази, която обичах, я няма. Още ми е тъжно и отказвам да си купя друга риба, поне за момента. Факт е, че когато загубиш нещо или някого, го оценяваш, дори да е красива, сребриста риба. Това, обаче, което научих от този домашен любимец, бяха няколко важни житейски урока, валидни и за хората. Пон...

Имам си едни любими чехли във vintage стил , с много цветя по тях, макар че самият термин произлиза от идеята за интериора в къщи, свързан с добрите стари времена, които са били далеч по-хубави от сегашните неопределености във всяко отношение. Поне според мен. Обичам си въпросните чехли много и винаги ги съчетавам с една любима моя  турско синя рокля, която нося от 3 години само през лятото. Не, че не мога да си купя нови дрехи или обувки, но точно тези са ми на сърце и са ми нещо като същност. Няма и да ги сваля докато не се прокъсат.   Усещам си гореспоменатата визия така, както ми е с житейските мотота от известно време насам: "Като нямам мъж, имам пътища," "Щом съм неуместна някъде и за някого, не се и опитвам да стоя там" и "На когото му трябвам, ще ми се обади по телефона или ще ме намери лично." Хич не харесвам съобщенията по социалките. Преди години обичах хартиените писма, носеха ми емоция и щастие. Писмата бяха истински. Сега вече почти, никой не...

Честит 1 юли! Аз джулай морнинг не посрещнах, защото  го проспах, но пък се отърсих от някои  минали товари. Осъзнах, че именно кармата, която преживях наскоро, носи баланса и дава спокойствие на духа, и лекува сърцето.  Пътуването ми в Лозенец за последния уикенд беше много живото-променящо, нищо че бях сама през цялото време. Причините за него бяха много дълбоко-емоционални, но съм благодарна, че намерих куража да отида там. Имах нужда от това и осъзнах, че някак вече се вписвам в категорията "самодостатъчна" за добро или лошо. Усетих го, сякаш зад гърба ми падна една огромна стена, зад която останаха всички минали събития. От тогава някак дишам по-леко, защото разбрах с кого каква карма съм имала и че съм я изчистила, доколкото е възможно, за този живот.  В края на краищата, дори един разпад в отношенията с презрителни, жестоки и тежки думи подобрява вселенския баланс. Трябвало е да кажат, за да се изчистят кармичните дългове между хората и всеки да се събуди за с...

Как да изградим силен екип – личен опит и МЛМ стратегии 💡  Искате ли екип, който наистина следва вашия ритъм, вярва във вас и реализира мечтите си? Истинският градеж на екип започва от вас – лидерът, който вдъхновява с личен пример. Това е последната статия от моето МЛМ обучение, която споделям с вас.  Оттук нататък ще пиша според настроенията си, заредена с енергията, която обичам – женска, свободна и искрена. Бизнесът е важен, но любовта към себе си, почивката и малките радости също.  Аз например ще се потопя в джаз фестивал този уикенд – заслужено, след поредното романтично разочарование. Опитът ме научи: няма смисъл да губя време с мъже, които не се влюбват от първа среща. Докато чакам правилния човек, ще живея своя живот – пътувайки, забавлявайки се и обичайки себе си. А сега към бизнеса и градежа на екипи. В МЛМ (и във всеки екипен проект) успехът идва от лидер, който задава темпото . Ако той е активен и вдъхновяващ, екипът следва. Ако спре – отборът „умира“. Актив...

Както не си мислих за романтични теми, така като си теглих сутрешната оракулска карта за дневно послание, ми се падна точно нещото, което дълбоко в себе си съм скрила - идеята за романтика.  Любовта на русалката или "Mermaid's Love" като карта се свързва донякъде с "Малката русалка", която ми е любимата приказка. Там става въпрос за жертвоготовността на русалката в името на истинската любов. Само че е относителен краят на тази приказка.  Тялото на русалката в някои версии умира, за да стане свободна душа и да се освободи от ограниченията на физическото.  Друга версия е, че принцът я избира и заживяват като хора.  Трета е, че въпросният мъж избира удобна принцеса за своя съпруга и определя русалката като "най-добра приятелка", която не възприема като жена. Независимо коя версия се избере за тази приказка, моето мнение е, че въпреки различията, хората винаги ще съумеят да се разберат помежду си стига да има взаимно желание за това.  Картата, която сподел...

След изясняването по отстояването на личните  и екипните граници, идва ред на идеалната презентация и дали изобщо има такава. Във всеки МЛМ е важно да се стигне до презентация. Най-силна тя е, когато има трима човека в нея - дистрибутор, неговият спонсор и потенциален клиент или сътрудник, който все още не е в системата на бизнеса.  За да се промотира МЛМ, е важно спонсорът да присъства като втори човек на живо. Това има по-голямо въздействие върху потенциалния нов сътрудник, защото обикновено новият дистрибутор няма много опит с промоцията на продуктите или бизнес модела и за това му е нужен спонсорът му, за да не се допускат грешки.  Също така, като са двама човека, които споделят добрите си качества, тези на продукта и бизнеса на човек, който тепърва ще влиза в системата, въздействието е по-силно. Това дава по-голяма вероятност за успешна първа среща. Първо, се изтъкват качествата на третия човек - потенциален съекипник, в срещата. Дали ще е външен вид или здравословн...

След предишната ми статия за успеха на дистрибуторите в МЛМ сега е редно да споделя и че освен човешкия капацитет е от изключително значение какъв продукт предлага компанията и доколко е приложим за хората. За успешен мрежов бизнес е най-важно да има физически продукт, консуматив, който се ползва, свършва и поръчва отново . Така се осигурява постоянна база от доволни клиенти, които дори да не развиват бизнес, са щастливи с продуктите, които ползват заради бързите и видими резултати. Тук ще споделя за моите любими пластири на One More International , които ме впечатлиха с бързите си резултати и повишаването на енергията ми. Това беше и причината да се регистрирам като сътрудник в компанията и да продължа да ползвам пластирите. При мен резултатите бяха и са много силни, защото ми промениха изцяло начина на мислене, живот, здравна и козметична поддръжка. Като жена над 40, определено организмът ми се нуждае от много повече витамини и колаген например в сравнение с хората на по 20. Честно...

Така, днес бях край морето за пръв път от много време. Почувствах се някак романтично-носталгично и понеже търсех спокойствие и вдъхновение на моста в Бургас, реших да стартирам нова поредица разкази . Кръстих я "Разговори с морето." Докато още съм в Бургас сигурно ще имам още обсъждания с този водо-източник, защото ако има нещо, което наистина обичам в този град, пълен с предимно лоши спомени за мен, това е морето. То винаги е начало и край, а също и спокойствие, защото слуша без да съди. Не съм сигурна защо така измислих заглавието, но вече не търся обяснения за нищо, от никой, включително и от себе си за мислите и чувствата си. Приемам ги, пускам ги и т.н.  Колкото по-малко мисля, толкова по-добре. Иначе се разболява първо душата ми, а после и тялото. Все пак, трета седмица грип са си доста осъзнавания за живота, хората и всичко останало. А сега по същество към разказа ми, не ми се дава мнение повече. ***** Две туристки бяха дошли на моста в гр. Бургас. Беше топло и приятн...