„Многоточия“ – поезията на недоизказаното, на любовта без адрес и на пътя навътре
Частично Ревю на моята книга с поезия "Многоточия", издадена на 24.09.2025 г. Стихосбирката „Многоточия“ на Виктория Минева е интимен поетичен дневник, в който любовта не е завършено изречение, а пауза. Пауза между „искам“ и „не мога“, между „ние“ и „аз“, между мечтата и реалността. Заглавието не е просто знак – то е философията на книгата: животът и чувствата рядко завършват с точка . Есен като вътрешно състояние Още в стихотворението „Като че ли есенно“ сезонът не е просто природен фон, а психологическо състояние. Лятото – символ на пълнотата и споделеността – е „проспано“, пропуснато, а есента носи носталгия, преход и осъзнаване. Самотата тук не крещи, тя съществува „във виртуални, много-крили, многоточия“ – силен образ на модерната самота, преживявана онлайн, без реален допир. Несподелената любов като повтарящ се мотив В стихове като „Помислих си“ , „Времето в сърцата“ , „Липса“ и „Обяснения“ се разгръща ...