Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Има много различни мнения за МЛМ /Мулти Левел Маркетинг/ бизнеса или така наречения мрежови маркетинг в България. Лични Наблюдения за навън нямам. Ще споделя и моето мнение. Още от ученическите ми години знаех за някои стари МЛМ компании, чиито имена няма да цитирам. . Тогава се наричаха дистрибуторски и бяха интересни в началото. Бях много скептична през ученическата си възраст, но това беше нормално, защото нищо не разбирах от бизнес. Помагах понякога на баща ми да пишем застраховки към една също стара МЛМ компания в този бранш. Като студентка, се запознах с първата си МЛМ компания с физически продукти за здраве /хранителни добавки/ и красота /всяка позната декоративна и бяла козметика/. Много се впечатлих от продуктите и като потребител бях много активна. Всичко добре, но намаляха парите, а от презентациите ми финансов резултат нямаше, защото ми се изчерпаха личните контакти, а личните запознанства с нови хора не ми споряха. Научих се да презентирам, препоръчвам, но пропусках елемен...

Днес ще споделя, понеже ми е креативно, пост с малко извън поетично и прозаично настроение. Ще напиша малко за бизнес, любов и още разни неща, които ме вълнуват. Все пак за мен писането е терапевтично, дори на компютър. Имах един красив сън - с любимия ми мъж в него, макар и леко въображаем съпруг, но пък и той беше там. :)  Бях с красива цветна рокля и шапка, които искряха пред един аквариум. Срещу мен моят възлюбен мъж, облечен в жълт костюм отгоре до долу. Жълтото му е любим цвят, помислих си. После обаче се сетих, че този цвят се тълкува като цвят на предателство, завист, но пък в контекста на женската енергия, която е много популярна тема напоследък - жълтото се възприема като радост и женственост, женска енергия. Фонът на нашата среща, така да се каже, беше аквариум, пълен с океански, шарени риби и много вода. Това, казват, се тълкува като изобилие. Честно казано, ми се иска да е пророчески моя сън, но около месец след този сън, се озовах в предателство от страна на мъжа, и т...

          Завинаги С Някого За Една Нощ е просто една отдавна позната на всички история, която е и моя. Идва навечерието, когато се изпраща старата 2022 година и се посреща новата 2023. Емоциите са много, хората вдъхновен за преживявания. Дават се празни обещания, че от 01.01.2023 ще се започва нещо ново. Поемането на  отговорност за ситуации, които е можело да се оправят много по-рано става привлекателно под привкуса на две , три или повече чаши алкохол. Аз стоя с детето и си мисля как да си преорганизирам започнатите проекти, за да ми стига времето за всичко. Някак си ми е предизвикателно до такава степен, че съм крайно демотивирана дори да напиша на лист стъпките за постигането на целите си. "И това ще мине" си казвам, търсейки място вече 30 минути на паркинга на голяма хранителна верига, където хората стигат до бой за колички. Може би са били гладни цяла година? Но това  не е от значение. Реших, че няма да се занимавам повече с безмисле...

Докато навън вали ситен дъжд и зимата наближава с тихи стъпки, аз стоя с мълчаливо сърце и спящо бебе в дома на родителите си. Мисля си за нещата от живота. Моят. Той няма общо нито с книги, нито с филми. А бих искала да живея другояче. Истински. Смислено. С чувства.  Но днес, докато водните капки чукат прозореца, а перлени сълзи ту пълнят очите ми, ту спират, стоя и си мисля „Как стигнах до тук?“. Дори не бих казала, че съм на дъното, а в някаква дупка от преплетени плевели и вехнещи цветове, които като че ли ежедневно порастват по-големи и ме обездвижват. До безразличие.   Не съм сигурна, че имам големи постижения, освен общоприетите – висше образование, „сигурна“ работа в държавна институция, бебче и ужким „човек до себе си“.  Всичко това обаче винаги е било на заден план сред приоритетите ми. Имах други желания, от който най-главното е да живея извън България, към която, честно казано изпитвам неприязън.  Обичам Австрия, но някак си тази обич се разпиля из п...