Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

  14.02 – любовта като вътрешна призма, избор и осъзнато преживяване 14 февруари не е просто празник на двойките. За много хора това е ден, който събужда противоречиви чувства – очакване, самота, радост или вътрешен натиск. А понякога е просто повод да се запитаме какво всъщност означава любовта в нашия живот. В този текст поглеждаме към 14.02 не като външна дата, а като вътрешна призма – през историята, духовния смисъл и личния опит. История и произход на 14 февруари Историята на този ден е свързана със Свети Валентин – християнски свещеник от III век, който тайно венчавал влюбени двойки, вярвайки, че любовта е свещен акт, по-силен от всяка забрана. Неговият образ остава символ на смелостта да следваме гласа на сърцето си и да избираме любовта дори тогава, когато това не се вписва в общоприетите норми. Още преди християнството, този период от годината е бил отбелязван с ритуали, свързани с плодородието, жизнената сила и обновлението. В природата това е време на преход – между ...

За думите, които остават – лична призма Днес научих за смъртта на мой далечен братовчед по бащина линия. Виждала съм го не повече от пет пъти в живота си, а въпреки това новината ме спря. Не ме разтърси шумно, а тихо – така, както идват истинските осъзнавания. Тази седмица явно ще бъде от онези, в които човек не просто живее, а мисли. Смъртта има странния навик да ни напомня за най-простите истини. Докато човек диша, има избор. Избор да промени посока, отношение, мълчание. Избор да каже навреме „Обичам те“ и „Благодаря ти“ – думи, които звучат елементарно, но се оказват най-трудните за изричане. Може би защото носят отговорност. И защото паметта на душата ги запомня. Хората реагират различно на тези думи. Някои се смущават. Други ги приемат като нещо излишно. Аз ги изричам съзнателно . За мен те не са навик, а избор. Форма на присъствие – не само физическо, но и вътрешно. Не всеки е готов да го приеме и това е естествено. Именно затова избрах да живея сама, вместо да споделям живота си...

Дъждът пада и тя го усеща първо по ръцете — студен, тежък, мокър, като миналото, което никога не си отива напълно. Всяка капка по кожата ѝ е спомен, всяко мокро докосване — раздяла, която пулсира в гърдите ѝ и по вените ѝ. Улиците блестят като огледала на нейната самота, но в отблясъците вече се прокрадва нещо ново — нежност, която не е страх, а покана. Косата ѝ тежи от дъжда, но тежестта не е болка, а усещане за живот, за сетива, които отново се събуждат. Той е тук, но без да настоява, без да пита. Топлината му се смесва с мократа ѝ кожа, нежно, бавно, като водата, която поема всяка драскотина. Сърцето ѝ отваря врати, за които тя мислеше, че са заключени, и дишането ѝ се синхронизира с ритъма на дъжда. Тя вдишва земята, водата, него — всичко се слива вътре, в нея, в пулса, в кръвта. Дъждът вече не е самотен, той е докосване, споделяне, разтваряне. И в този мокър, тих свят тя обича и позволява да бъде обичана, като първата капка, която пада на разтворено сърце. #д...

Това е последният ми пост за 2025 година. Предстоят много неща, които съм планирала за 2026, и цели, които смятам да изпълня — цели, които отлагах твърде дълго. Ще ви споделя една кратка история. По Коледа бях при родителите си. През това време част от рибите в аквариума ми бяха умрели, както и няколко охлюва, но една от рибите беше родила малки. Когато се прибрах у дома, видях нов живот — едно малко бебе риба телескоп. Боец за живот сред огромните риби и пълния хаос в аквариума. Филтрите бяха запушени от целия хайвер, хвърлен от охлювите и рибите. Три големи риби бяха мъртви, включително и майката на малкото телескопче. Общо съм загубила 16 риби и 6 охлюва тази година — от юли до сега. Такъв беше и моят житейски период — изпълнен с огромни загуби, смърт на чувства, на части от душата, трансформация и постепенно създаване на новия ми живот. И въпреки цялата смърт, малкага  риба оцеля. Бореше се наравно с големите риби за живота си, при лоши условия и без защита. Сега гледам...

Ето, че  наближава заветният край на 2025, който за мен е горчиво-сладък и много нетърпеливо очакван, защото 2026 ще е моята година и съм си я планирала отгоре отгоре до лятото. В движение ще реша другите месеци как ще се развият. Завърших и постигнах всичко, което си бях набелязала за 2025  и изключително много израснах като личност без помощта на външни фактори, защото щастието и спасението са вътре в сърцето на хората и никъде другаде. Рейки, енергийни практики, писане на ръка, четене на стойностни книги и т.н. са най-добрите помощници, когато човек иска да намери себе си.  Другото - психолози, тренинги, книги за личностно развитие, лайф коучове, социални мрежи и т.н. е просто излишен шум в главата.. Щастлива съм, че вече съм пасивна  в социалките и имам достатъчно време да разговарям със себе си, намирайки най-правилните решения за моя живот и ситуация. Гласът на тишината винаги е най-силен и там се вижда истината за всяка една житейска ситуация и нейната стойно...

 Последните седмици като за финал на 2025 са ми като последни поучения за всичко онова, което преживях, научих и осъществих. Някак ми беше динамично, но една идея по-спокойно. Най-важното, което научих е да имам прост живот и спокойствието да се наспивам достатъчно. Постигнах доста неща, изживях още повече и разбрах, че всъщност наистина всичко започва от чувството за лична сигурност - здрави нерви, да си имаш собствен дом и финансова стабилност, колкото да си покриваш ежемесечните разходи.  Това е, вече нямам грандиозни мечти, защото ги осъществих, за да видя, че всяка слава трае точно четиринадесет дни, после те забравят и сметките удрят сериозно. Доста трансформираща ми беше 2025. Честно казано, искам да приключи по-скоро. Най- ценното умение, което научих е "ще се решава в движение". Винаги съм била човек по плановете и организацията, перфектна съм там, но сега вече искам да се наспя и да си стоя спокойно в къщи без да бързам за никъде. Не виждам и смисъл. Бързането ми е ...

Имах аквариумна риба, вид телескоп-пеперуда . Беше ми любима и я кръстих Бисквитка. Днес я намерих мъртва под филтъра и много плаках. Тя живя около 3 месеца с мен и беше като една малка, шарена част от моята домашна вселена, понеже обичам да си стоя у дома и да си гледам рибите в аквариума, защото те ме успокояват. Детето се събуди, казах й за рибката, прегърнахме се и поплакахме малко. Знам, че с домашните любимци се получава емоционална обвързаност, но все пак и те имат душа, и присъствие в житието. Бисквитка беше любопитна риба и често пъти като гледах аквариума, тя също ме гледаше. Чувствах я някак близка и беше красива. Още ми е тъжно за нея, но и тя ме наведе над мислите за преходността на живота. Малко е като житейския аквариум, пълен с различни хора, които на винаги се разбират, но пък са с характер. Най-странното е, че хората не ценят живота си докато са живи, а започват да го правят, когато усетят, че смъртта наближава. А през другото време са в красиво и празно житие в пове...

Eдин ден през ноември отидох в турската закусвалня в Бургас, където живея към момента. Днешната дата ми е нещо като паметна, защото пих турско кафе, хапнах гюзлеме и  отпразнувах със себе си свободата си от прекратяването на отдавна застинали и натежали взаимоотношения. Сега в душата ми има лекота и истински се насладих на кафето си без да бързам , докато гледах галериите на отсрещния тротоар. Като цяло, обичам турската кухня и въобще Турция. Винаги като ходя там, се пречиствам душевно и взимам важни решения. Скоро пак ще посетя тази страна, която ми е една от любимите.  Може би ще се върна към рисуването с моливите и скицника, когато имам време покрай ученето с дъщеря ми. Очевидно е нужен натиск за четене, писане и т.н. с нея. Затова ще пиша друг път Днес не ми е момента за това, а аз уважавам сърдечните си и лични желания. Темата на поста ми  днес е друга и тя е, че трудните, тежки и нараняващи разговори не е нужно да се отлагат дълго във времето, но пък да се провеждат...

Не съм сигурна защо си мисля тези дни за всички форми на близост, които съществуват. Дали от желанията ми за близост или просто защото сезона е такъв - човек да гледа вътре в себе си, но едно знам със сигурност и се радвам, че го разбрах. Нещо като любов... значи, че е различна форма на възприятие, което е добре да е ясно и конкретно дефинирано. Каквото и да е, ако не е споделено от двете страни, си остава "обичам те отдалеч," макар че боли, но пък е истинско до живот. Така е правилно. Най-добре е да не се пречи на хора, които с действия ясно са показали, че не ги е грижа за другите. Някак е безсмислено да се насилват едни отношения. Затова и след всяка форма на раздяла от какъвто и аспект да е тя, след периода на въпроси, сълзи и преживявания "А сега накъде?" винаги се стъпва напред дори с миниатюрна, бебешка крачка. Просто човек в един момент е важно да напусне играта на преследване и е хубаво това да стане с чест, лично достойнство и с грация. Тръгваш си и това ...

  Днес е студено някак си. Дали от дъжда, дали от деня, защото е портал, не съм сигурна. но често си мисля за студенината в живота и хората. Дори усещам, че и аз ставам така. Някак си е странно да се гледаш отстрани, все едно в огледало, създадено от студенина. До голяма степен аз също съм студен или по-скоро обран откъм чувства човек, защото като съм била емоционална, съм грешила многократно. Не ми е ясно обаче как хора ще гледат себеподобни да спят по кашони, пейки или да падат в подлезите и т.н. и да не предприемат нищо.  Обществото дотолкова слугува на егоизма и материализма, че се изродява и става по-студено и от айсберг, а истината е, че всеки жадува за топлина. Когато обаче я срещне и даде, насреща усеща лед откъм чувства, логична преценка и  риск анализ за грешки, дори в любовта, която би трябвало да е трепет.  Затова пък имам хубави и топли спомени от лятото, от плажа и пътуванията си, макар и самостоятелни в повечето случаи. Но колкото повече обикалях по ...

Дълго време се чудих как се дава прошка. Чувала съм много по темата - с любов, с безразличие. При мен пък минаха много фази докато реша, че е време да пусна хора и ситуации от живота си. Наистина беше едно дълго пътуване, но след като стигнах края на тунела от мрежата си с негативни емоции, които разплетох незнайно как, се почувствах свободна. Бях обидена, гневна, наранена, с чувство за несправедливост и т.н. докато не осъзнах, че не-даването на прошка ми пречи да се движа напред енергийно и въобще. Тогава започнах да слушам Рейки, Водени медитации и да пиша на тетрадка всичко, което ми тежи. Колкото повече тефтери изписвах, толкова по-добър наблюдател на себе си и другите ставах. Много месеци, дори години трябваха, за да простя на хора, които съм обичала истински и дълбоко, предателства и да продължа напред. Днес някак ги приемам вече като хора, които имат право да съществуват, но  са извън обкръжението ми. Това не го пиша с арогантност, а с любов към себе си и уважение към други...

Дълго време си мислих, че искам годежен пръстен, когато се сетих, че мога да си създам собствен. Понеже се лутах в дебрите на измислици, вярвайки на хора, които са просто добри оратори с лъжите си, открих нови занимания.  Гордея се със своя нов пръстен от червено фолио. Той ми напомня за Сатурн с неговите кръгове, определили края на земята, такава, каквато я познавах, отчасти. Сега вече унищожена от всякъде - духовно, емоционално и даже финансово, но не са мои тези световни въпроси, защото е важно да се погрижа за себе си някъде из кръчмите на Ирландия. С типичната ми съзидателна, писателска лудост, станахме спътници за вечността в съюз, сключен с пръстен от червено фолио. Поне докато се изгуби сред нотките на сарказма ми или някъде по пътя с колата. А какво за годежите?  Тях ги има по книгите и във филмовата индустрия. В реалните движения на различните видове фолиа няма никой, който да иска годежното мероприятие освен в пиянско или друг вид опиянение. Такава е човешката...

Докато си разтребвах квартирата с цел да си пренасям багажа от нея, намерих много тетрадки, пълни с информация за семинари, в които съм участвала на български и английски. Затова и ще споделя съответната информация на двата блога. В основана на МЛМ лежат поканата за бизнес и развитите лидерски умения. След отчитането на важността на продукта , смятам, че е ключово привличането на внимание към него. Във всички МЛМ има някои трикове за покани, но като цяло основите са еднакви. Затова сега ще споделя и моята гледна точка. Преди това обаче, искам да добавя, че към важните качества на успешните дистрибутори в МЛМ е важно да са: *Добри Спонсори; *Хора, усъвършенстващи лидерските си умения и способности. Добрите спонсори създават семинари и събития като същевременно организират целия този процес с помощта на екипа си. Тези мероприятия затвърждават репутацията на способни лидери , мотивиращи цялата тяхна система от дистрибутори да се развива и успява.  Как се откриват хора, които да се по...

Днес си мисля по една такава тема на база моя опит като майка. Смятам, че с тези интересни времена, когато жените сами си подаряват рози , претендирайки че са наравно с мъжете, вече изглежда непривлекателно да си стоят вкъщи дамите и да си гледат децата, домакинството. Съответно това води до голям отлив на мъже в мъжка енергия и промяна на ролите. Странни времена, които определено не ми допадат. Моята позиция, понеже съм старомодна е, че жената е най-добре да е до децата си в къщи, докато те станат тийнейджъри и да си гледа уюта в дома. Ако желае, дамата може да върши творческа работа, от която да си докарва някой лев - плетене, готварски блог, рисуване, изработване на мъниста и т.н. за по няколко часа дневно. Творческата енергия е женска и тя създава един по-добър свят за самата жена и за цялото й семейство.   При такава ситуация, децата не се чувстват ощетени заради факта, че майка им работи и не е до тях. Майката е добре да не забравя, че е жена, която заслужава почивк...

Много хора, включително и аз, казват да се живее живота пълноценно. Малко обаче споделят как да се случи това при ежедневните битки, които се водят и постоянният житейски натиск върху личността за абсолютно всичко във всяка житейска сфера. За себе си ще споделя, че последните 2 седмици бях загубила почти изцяло желанието си за живот. В един момент писва цялото безпаричие, липсата на всякаква форма на  любов и загриженост, натрупването на нови ангажименти, кратките срокове на работното място и недостигът на физическо време да се вършат нещата, които човек обича да прави. Дори и без минимални резултати.  Това е убиващо, когато няма дори някакъв резултат. Една приятелка ми каза да спра с моя перфекционизъм и очаквани резултати и аз спрях да чакам това, което мисля, че е  редно да се получи,  но насреща отново нищо не виждам от цялата си работа и раздаване наляво надясно.Нито пари, нито контакти, нито елементарна форма на любов и загриженост. Дори вече не ми се пише тол...