Публикации

Показват се публикации с етикета лична призма

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Рейки и вътрешната свобода – как открих себе си отвъд житейските роли

Изображение
  🌿 Рейки и вътрешната свобода – когато престанем да живеем само чрез ролите си ✨  Когато бях по-млада, си мислех, че свободата означава избор. Да мога да отида където поискам. Да правя каквото поискам. Да не ми казват какво да правя. С годините разбрах, че най-трудният затвор няма стени. Понякога той е изграден от ролите, които изпълняваме толкова дълго, че започваме да вярваме, че те сме самите ние. 🌿 Какво е вътрешната свобода? Много хора свързват свободата с пари, време или липса на ангажименти. За мен вътрешната свобода е нещо различно. Тя е способността да останеш себе си, независимо какви роли изпълняваш. Да не се изгубиш в работата си. Да не се изгубиш във връзката си. Да не се изгубиш в очакванията на другите. Да помниш кой си, дори когато животът изисква от теб да бъдеш много различни неща едновременно. 🌸 Моят личен урок за свободата За мен свободата винаги е била приоритет. Емоционална свобода. Ментална свобода. Творческа свобода. Свобода на движение. Свобода да ...

Авантюрин и малахит – смелостта да кажем „Да“ на новото

Изображение
  🌿 Авантюрин и малахит – смелостта да кажем „Да“ на новото Серия: Полускъпоценните камъни – лична призма на енергията Колко възможности сме пропуснали само защото сме се страхували? Не защото не сме били готови. Не защото не сме могли. А защото неизвестното винаги изглежда малко страшно. Новата работа. Новият град. Новата любов. Новата мечта. Всичко започва с една малка крачка към нещо, което още не познаваме. Авантюринът и малахитът са два камъка, които традиционно се свързват с новите възможности, растежа и смелостта да приемем промяната като част от живота . 🌿 Авантюринът – камъкът на възможностите Авантюринът често е наричан „камъкът на късмета“. Но колкото повече чета за него, толкова повече си мисля, че неговата символика е малко по-различна. Защото късметът рядко идва сам. Почти винаги е среща между възможност и готовност. Авантюринът символично се свързва с новите начала, оптимизма и отвореността към живота. С онзи момент, в който спираме да гледаме само опасностите и за...

Животът сбъдва мечтите със собствен почерк

Изображение
Животът сбъдва мечтите със собствен почерк Преди време вярвах, че мечтите се сбъдват по определен начин. Че ако човек желае нещо достатъчно силно, животът ще му го поднесе точно така, както си го е представял. Днес мисля различно. Защото с годините разбрах нещо много интересно. Животът сбъдва мечтите. Но със собствен почерк. И често са нужни години, за да разпознаем, че вече сме получили част от това, за което някога сме мечтали. Когато бях малко момиче, мечтаех да бъда пътешестващ писател. Представях си как живея по няколко месеца в различни държави, пиша книги, събирам истории и наблюдавам света от различни места. По-късно Хорхе Букай допълнително запали това желание в мен, а аз започнах да записвам собствените си истории. Днес не живея по различни континенти. Но пиша от морето. От Сарафово. От Бургас. От Велико Търново. От любимо кафене. От дома си. Нося творчеството си навсякъде със себе си и публикувам историите си от всяко място, където има интернет и вдъхновение. Миналата седмиц...

Пътят на коприната – Част 16: Езикът на баща ми | Идрил

Изображение
Пътят на коприната – Част 16 Езикът на баща ми Писмо до читателя Скъпи читателю, понякога си мислим, че търсим нови отговори. А всъщност търсим стари думи. Думи, които някой ни е прошепнал като деца. Думи, които сме забравили. Но които никога не са забравили нас. Докато в Самарканд Лейла се учеше да чака първата нишка, в Бухара Сухандир стоеше пред език, който сякаш бе чакал нея. Понякога съдбата не ни оставя карта. Оставя ни спомен. И ни кара сами да намерим пътя. Стих Някои езици не умират. Те просто чакат. Чакат правилния човек. Правилния миг. Правилната болка. За да бъдат изречени отново. Сухандир не разбра колко време бе останала сред старите книги. В Живата библиотека нямаше прозорци към света. Само прозорци към миналото. Понякога ѝ се струваше, че самите стени дишат. Че хиляди истории шепнат една на друга през вековете и чакат някой да ги чуе отново. Надит лежеше до една колона и изглеждаше заспал. Само млечнозелените му очи оставаха отворени. Наблюдаваха. Винаги наблюдаваха. Пр...

Арабският свят и ориенталските парфюми – изкуството на уд, роза и подправки

Изображение
Арабският свят и ориенталските парфюми – изкуството на уд, роза и подправки Има парфюми, които просто ухаят приятно. И има парфюми, които остават в паметта. Топли. Дълбоки. Мистериозни. Разпознаваеми още с първото вдишване. Ориенталските парфюми принадлежат именно към тази категория. В тях се срещат уд, роза, шафран, амбра, мускус и подправки, които векове наред са били сред най-ценните богатства на Изтока. Но зад тези аромати стои не само парфюмерия. Стои цяла култура. Писмо до читателя Скъпи читателю, в предишната статия проследихме как Пътят на коприната превръща ароматите в едни от най-желаните богатства на древния свят. Днес ще се спрем на цивилизацията, която превръща ароматите в истинско изкуство. Арабският свят има огромен принос за развитието на парфюмерията и оставя наследство, което продължава да вдъхновява производителите на парфюми и до днес. Тук ароматът никога не е бил просто аксесоар. Той е част от ежедневието, традициите и културната идентичност. Когато ароматът е част...

Рейки и приемането – как намерих мир с нещата, които не можех да променя

Изображение
  🌿 Рейки и приемането – мирът идва, когато спрем да воюваме с живота ✨  Има битки, които никога не можем да спечелим. Не защото сме слаби. Не защото не сме се старали достатъчно. А защото се опитваме да променим неща, които вече са се случили. Миналото. Чуждите избори. Изгубеното време. Разочарованията. Понякога най-голямото страдание не идва от самото събитие. То идва от отказа ни да приемем, че то вече е част от живота ни. 🌿 Какво всъщност означава приемането? Много хора бъркат приемането с примирение. Но това са две различни неща. Примирението казва: „Нищо не мога да направя.“ Приемането казва: „Това се е случило. Не ми харесва. Но няма да позволя да управлява живота ми завинаги.“ Приемането не означава да се откажем. Означава да спрем да хабим енергия в битка с реалността. 🌸 Моят урок по приемане През последните четири години животът ми поднесе много уроци. В емоционален план те бяха едни от най-разочароващите години в живота ми. Но същевременно ми донесоха нови прияте...

Когато надеждата боли повече от истината

Изображение
  Когато любовта се превърне в чакане Има болки, които идват внезапно. Има и други. Онези, които се натрупват бавно. От неизпратени съобщения. От мълчание. От надежда. От години чакане. От хора, които не искат същото като нас, а ние отказваме да го приемем. Това е история за една такава болка. Но още повече – това е история за пътя обратно към себе си. **** Мислех си, че съм научила урока си с мъжете от предходните ми отношения. Уви, не бях. Урокът се повтаряше отново и отново, само с различни лица. Сякаш животът упорито ми показваше едно и също, докато най-накрая не се науча да го виждам. Минах през изневери, лъжи, празни обещания и отношения, които съществуваха само когато бяха удобни за другия човек. Била съм преследвач. Била съм удобен вариант. Била съм приятелка с ползи. Всичко това идваше от едно и също място – ниската ми самооценка и отчаяното желание да бъда обичана. Тогава смятах, че любовта означава да останеш. Да чакаш. Да търпиш. Да се бориш. Да даваш още малко от себе ...

Как да изберем парфюм правилно и да не съжаляваме след покупката

Изображение
  🌹 Как се тества парфюм правилно – грешките, които почти всички допускаме Серия „Парфюмерията – невидимото изкуство“  „Понякога не парфюмът не е подходящ за нас. Понякога просто не сме му дали шанс да се представи.“ Случвало ли ви се е да влезете в парфюмерия, да усетите аромат върху тестер, да се влюбите в него и още същия ден да го купите? А после у дома да се запитате: „Защо този парфюм не мирише така, както го помня?“ Истината е, че изборът на аромат не прилича на избора на рокля, шал или червило. Парфюмът е жив. Той се променя. Разгръща се. Разказва историята си бавно. И ако не му дадем време, често чуваме само първото изречение от нея. 🌹 Най-честата грешка – любов от първото впръскване В света на парфюмите любовта от пръв поглед понякога подвежда. Когато тестваме аромат, първо усещаме връхните нотки. Те са създадени именно за да привлекат вниманието ни. Свежи. Ярки. Запомнящи се. Но те не са целият парфюм. Те са само неговото начало. Истинският характер на аромата се ...

Рейки и търпението – защо най-важните промени идват бавно

Изображение
  🌿 Рейки и търпението – защо най-важните промени идват бавно ✨  Живеем във време, в което всичко трябва да се случва бързо. Бързи съобщения. Бързи решения. Бързи резултати. Бързи връзки. И когато нещо се случва по-бавно, започваме да се съмняваме. В себе си. В хората. В посоката. В живота. Но какво би станало, ако не всяко забавяне е грешка? А ако понякога именно бавното е правилното? 🌿 Най-трудният урок Ако има нещо, което съм учила години наред, това е търпението. Не защото съм нетърпелив човек по природа. А защото винаги съм искала да видя резултата. Когато полагаме усилия, естествено е да искаме да знаем накъде вървим. Да видим промяната. Да получим знак, че не сме се борили напразно. Проблемът е, че животът рядко работи по нашите срокове. 🌸 Моето търпение никога не е било голямо Ако трябва да бъда честна, търпението никога не е било сред най-силните ми качества. Един от важните ми житейски уроци беше именно да се науча на търпение. Да не бързам. Да не натискам. Да не ...

Защо различните хора виждат различни значения в едни и същи Таро карти

Изображение
  🔮 Пост 22: Защо различните хора виждат различни неща в едни и същи Таро карти ✨  Случвало ли ви се е двама души да погледнат една и съща ситуация и да стигнат до напълно различни изводи? Единият вижда възможност. Другият вижда риск. Третият вижда урок. Същото се случва и при Таро картите. Една и съща карта може да бъде тълкувана по различен начин от различни хора. И това не означава, че някой греши. Напротив. Това е едно от най-интересните качества на символите. 🃏 Една карта – различни значения Нека вземем за пример картата Луната . Класическите ѝ значения включват: интуиция; подсъзнание; неизвестност; страхове; илюзии. Но ако покажем тази карта на различни хора, всеки може да види нещо различно. Човек, който преминава през труден период, може да усети предупреждение. Човек, който започва нещо ново, може да види покана да се довери повече на себе си. Друг може да обърне внимание на страховете, които все още не е преодолял. Картата е една и съща. Но реакциите са различни. ?...

След 25 години – среща на випуска, която промени начина, по който гледам на миналото

Изображение
След 25 години Колко често си мислим за хората от миналото си? За онези съученици, с които сме делили класна стая, междучасия, мечти и страхове. Понякога животът ни разпръсква в различни градове, държави и съдби. Минават години. После десетилетия. И един ден времето ни събира отново. Тогава разбираме, че не само светът се е променил. Променили сме се и ние. Като всяка неделя, седя у дома с любимото си лате с канела и се наслаждавам на рядката тишина. Последните две седмици бяха изпълнени с пътувания, срещи и емоции. Сега папагалите ми пеят някъде наблизо, ароматът на кафе се носи из стаята, а аз съм по любимата си сатенена нощница и си мисля за една среща, която дълго ще остане в сърцето ми. Латето ми е приготвено от шейк с вкус на кафе и бадемово мляко – един от малките ритуали, които напоследък ми носят спокойствие и уют в неделните сутрини. Преди няколко месеца писах за срещите на випуска и за това какво се случва, когато времето събере отново хора, които някога са споделяли едни и...

Дъбовица – там, където любовта и тишината още живеят | Лична Призма

Изображение
Дъбовица – там, където любовта и тишината още живеят Понякога най-красивите места не са в туристическите каталози Те се появяват неочаквано по пътя ни. Между две служебни задачи. Между ежедневната суматоха. Между шума на големия град и тишината, която сме забравили да чуваме. Точно така се случи и с мен миналата седмица, когато по работа попаднах в село Дъбовица, община Сунгурларе. Не знаех почти нищо за него. Но си тръгнах с усещането, че съм открила не просто място, а история. История за любовта, за човешката доброта и за онзи тих живот, който много хора тайно мечтаят да имат. Аз обичам тихите и спокойни места. Особено селата. Там има друга атмосфера – камъни, спомени, стари къщи и усещането, че времето е решило да върви малко по-бавно. Понякога дори получавам главоболие от тишината. Звучи странно, но е истина. Толкова сме свикнали с шума на големия град, че когато попаднем на място, където няма клаксони, трафик и непрекъснато движение, тялото ни сякаш не знае как да реагира. Често с...