Дъждът, който лекува: спомени, раздяла и първи докосвания

Дъждът пада и тя го усеща първо по ръцете —
студен, тежък, мокър, като миналото,
което никога не си отива напълно.
Всяка капка по кожата ѝ е спомен,
всяко мокро докосване — раздяла,
която пулсира в гърдите ѝ и по вените ѝ.

Улиците блестят като огледала на нейната самота,
но в отблясъците вече се прокрадва нещо ново —
нежност, която не е страх, а покана.
Косата ѝ тежи от дъжда, но тежестта не е болка,
а усещане за живот, за сетива, които отново се събуждат.

Той е тук, но без да настоява, без да пита.
Топлината му се смесва с мократа ѝ кожа,
нежно, бавно, като водата, която поема всяка драскотина.
Сърцето ѝ отваря врати, за които тя мислеше, че са заключени,
и дишането ѝ се синхронизира с ритъма на дъжда.

Тя вдишва земята, водата, него —
всичко се слива вътре, в нея, в пулса, в кръвта.
Дъждът вече не е самотен,
той е докосване, споделяне, разтваряне.
И в този мокър, тих свят
тя обича и позволява да бъде обичана,
като първата капка, която пада на разтворено сърце.

#дъжд #новаЛюбов #раздяла #интимност #сетивност #емоции #поезия #личнаПризма #мокраКожа #спомени #отвореноСърце #поезия

****

Днес ми се пишат стихове, за да повиша романтичността и осъзнатостта си. След като публикувах двете си книги и изписах всичко, което имах в себе си, съм взела лично решение да не публикувам повече книги с поезия, но може би с разкази. Така или иначе, поезията е част от душата ми и винаги ще я пиша на блога си, който е моето лично пространство, което споделям с който иска да чуе гласът на сърцето си и една различна гледна точка като моята.