Публикации

Показват се публикации с етикета лични истории

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Дъбовица – там, където любовта и тишината още живеят | Лична Призма

Изображение
Дъбовица – там, където любовта и тишината още живеят Понякога най-красивите места не са в туристическите каталози Те се появяват неочаквано по пътя ни. Между две служебни задачи. Между ежедневната суматоха. Между шума на големия град и тишината, която сме забравили да чуваме. Точно така се случи и с мен миналата седмица, когато по работа попаднах в село Дъбовица, община Сунгурларе. Не знаех почти нищо за него. Но си тръгнах с усещането, че съм открила не просто място, а история. История за любовта, за човешката доброта и за онзи тих живот, който много хора тайно мечтаят да имат. Аз обичам тихите и спокойни места. Особено селата. Там има друга атмосфера – камъни, спомени, стари къщи и усещането, че времето е решило да върви малко по-бавно. Понякога дори получавам главоболие от тишината. Звучи странно, но е истина. Толкова сме свикнали с шума на големия град, че когато попаднем на място, където няма клаксони, трафик и непрекъснато движение, тялото ни сякаш не знае как да реагира. Често с...

Позитивната нагласа и първата среща: как мислите ни създават красиви срещи

Изображение
Как се ходи на първа среща… и какво общо имат мислите с любовта Знаете ли как се ходи на първа среща с непознат мъж? Напоследък често си задавам този въпрос. Беше минало доста време, откакто не бях ходила на срещи. Животът си течеше по своя начин, а аз сякаш бях излязла от този ритъм. Но напоследък отново започнах да се срещам с нови хора. И осъзнах нещо много важно. Когато тръгвам на среща, отивам без очаквания, но с вяра . Вяра, че е възможно точно този човек да е любовта на живота ми. И едновременно с това – приемам, че може да бъде просто един приятен разговор на кафе. Но винаги си казвам едно нещо: Нека това време бъде истинско и приятно и за двама ни. И знаете ли какво се случва, когато човек тръгне с такава нагласа? Животът започва да отговаря по същия начин. Точно днес ми се случи нещо много красиво. Срещнах се с непознат мъж. Поредната среща. Поредното кафе. Поредният нов човек в живота ми. Но този път имаше нещо различно. Понеже бях с позитивна нагласа, разговорът тръгна толк...

Когато се научиш да пускаш: урокът за прошката, който променя живота

Изображение
Когато се научиш да пускаш Понякога най-трудното не е да задържиш нещо. Най-трудното е да го пуснеш. Да отвориш ръката си и да признаеш, че онова, което стискаш толкова силно, всъщност никога не е било твое. Но точно тогава се случва нещо странно – когато пуснеш, ръката ти остава свободна. А свободната ръка може да приеме новото. Нарича се опит. В моя скромен живот съм минала през доста кризи. Бизнеси, които не потръгнаха така, както си представях. Хора, които се появиха с обещания, а си тръгнаха с тишина. Периоди, в които парите не стигаха, а надеждите бяха по-големи от възможностите. Имаше и онези романтични истории, които започват с пламък и убеждението, че това е „голямата любов“, а завършват с разочарование и много въпроси. Дълго време не умеех да пускам. Усещах вътрешно, че даден човек не е за мен. Че даден проект няма да проработи. Че дадена ситуация само ме изтощава. И въпреки това продължавах да стискам. Стисках надеждите. Стисках очакванията. Стисках илюзията, че ако издържа ...