Публикации

Показват се публикации с етикета лични истории

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Бръшлян — много живот в едно тихо място | Лична Призма

Изображение
Бръшлян — много живот в едно тихо място Неделно есе | 1 ноември 2026 г. Има места, на които времето сякаш е спряло. Не защото там нищо не се случва, а защото животът следва друг ритъм — по-спокоен, по-близък до природата и някак независим от непрекъснатото бързане, с което сме свикнали. За мен едно от тези места е Бръшлян. Посетих селото отново на 10 октомври. Избрах датата съзнателно, защото за мен тя е силен енергиен портал. Исках да излекувам някои стари рани в душата и сърцето си, а Бръшлян е мястото, което ме зарежда всеки път, когато съм там. Не беше първото ми посещение. Вече познавах селото, обичах атмосферата му и знаех какво спокойствие ми носи. Този път обаче имах и една по-лична причина да се върна — желаех да оставя зад себе си чувства и спомени, от които вече нямах нужда. Беше от онези дни, в които не е необходимо да се случи нещо необикновено, за да се почувстваш добре. Достатъчно е да се огледаш, да забележиш подробностите и да си позволиш да бъдеш там, където си. Посет...

Пръстенът, който не си подарих за рождения ден | Лична Призма

Изображение
Пръстенът, който не си подарих за рождения ден Неделно есе | 25 октомври 2026 г. Беше юни 2026 година. Изминаваше една година от раздялата с любовта на моя живот и оставаха около две седмици до края на отношенията ми с друг мъж, с когото си представях общо бъдеще. Когато предстои завършекът на една връзка, това се усеща. И с двамата исках да имам семейство. Проблемът беше, че виждах потенциала за това, а не реалната ситуация. Днес, на моя 44-ти рожден ден, вече го осъзнавам много по-ясно. Първия мъж обичах 26 години и така ще остане, макар и отдалеч. Исках да се омъжа за него, да имаме деца и да създадем семейство. Той обаче не искаше мен за съпруга. Не съм сигурна, че изобщо иска да се жени, но и не желая да разсъждавам по темата. С втория мъж излизах три месеца. Смятах, че това е нужното време един мъж да прецени дали иска сериозна връзка с една жена. Оказа се напълно достатъчно — той просто не искаше такава връзка с мен, а може би изобщо не търсеше сериозно обвързване, а любовници о...

Малките приключения на домашния уют | Неделни есета

Изображение
Малките приключения на домашния уют Неделни есета | Лична Призма | 18.10.2026 Напоследък покрай подреждането и подобряването на дома ми се случиха няколко забавни и интересни истории, свързани с монтажни дейности. Обичам домът ми да бъде уютен, подреден и удобен както за мен и Вели, така и за домашните ни любимци. Понякога това означава да купя нещо ново, друг път да сглобя някоя мебел или да намеря решение на съвсем дребен практически проблем. И така, покрай две стойки за папагалски клетки, един аквариумен термометър и два шкафа научих няколко полезни неща. Двете стойки за папагалските клетки Всичко започна с две стойки, които поръчах за клетките на моите папагали корели. Бях проверила размерите, избрала подходящите модели и бях напълно уверена, че всичко ще пасне. Когато пристигнаха, ги сглобих, но при поставянето на клетките се оказа, че нещо не е наред. Или поне така си мислех. Клетките сякаш не се побираха на стойките! След като бях толкова сигурна в размерите, това определено ме ...

Не исках битки на балкона

Изображение
Не исках битки на балкона Неделни есета | Лична Призма | 11.10.2026 Докато пиех кафе и слушах любимата си релаксираща музика в събота сутрин, или по-скоро по обяд, защото само в събота и неделя мога да си позволя да поспя до по-късно, видях странна картина на терасата си. Една гарга кацна на нея. Първоначално си помислих, че това е някакъв знак от Вселената, но се оказа, че обяснението е доста по-просто. На балкона имаше богомолка, която гаргата искаше да хване и изяде. Тя обаче подскочи по-близо до вратата към стаята. Появи се и втора гарга — явно повикана от първата или просто забелязала отдалече възможността за храна. Тогава реших да прогоня птиците от терасата и да пусна богомолката жива. Поне докато се намираше в моето жилищно пространство, чувствах, че нося отговорност за решението си. Не исках битки на балкона. Пуснах богомолката, но тя тръгна да се връща. Наложи се дори да ѝ кажа: „Бягай, че ще те изядат!“ Накрая изчезна. Повече не видях нито нея, нито гаргите. Първо се засмях ...

Последният ми плаж до залез... почти | Неделни есета

Изображение
Последният ми плаж за лятото в България Неделни есета | Лична Призма | 04.10.2026 С влизането в октомври си спомних за последния си плаж от 12 септември 2026 г. Тогава дълго се чудих къде да отида на плаж, но накрая реших, че никога не съм плажувала в Новия град на Созопол. Затова повече не му мислих, а просто тръгнах натам. Беше нещо като продължение на август, когато посетих толкова много нови места и имах прекрасни преживявания. А и в Бургаския регион Созопол е любимото ми място. Дори съм мечтала да си купя жилище там, но уви, цените са сериозни, а човек все пак трябва да се простира според чергата си. Това обаче не променя нищо — любовта ми към този град е вечна. Един паркинг и тесните созополски улички Зададох навигацията към точно определен безплатен паркинг, до който така и не стигнах, защото в един момент ми омръзна да се въртя из тесните созополски улички. Вместо това се озовах на съвсем непознат паркинг с вдигнати бариери — до Bamboo Beach и едноименния хотел. Огледах се вним...

Понякога принцът идва с перки | Неделни есета

Изображение
Понякога принцът идва с перки В тон със септемврийската ми и заключваща мъжете от миналото линия, която доста интересно се получи в моите „Неделни есета“, днес ще споделя за най-накрая успешната си и взаимна любовна история с белия принц на живота ми, когото искам от месец. :) След няколко седмици размисли за мъжете, Tinder и срещите на живо, най-накрая в живота ми се появи мъжът, когото действително чаках с нетърпение. Белият принц. Само че с перки. :) Как започна историята с него Беше август и аз бях на плажа. Не помня точно на кой, защото през лятото и особено по време на отпуската си през август обиколих почти всички плажове наоколо. Стоях си и разсъждавах над житейските, най-вече романтични теми, когато се сетих за думите на един колега, с когото миналата година бях на проверка: „На вас, жените, ви трябва аквариум с риба. То е като мъж — мълчи, изпълнява и не спори.“ Тогава си помислих, че явно е бил силно наранен от жените в живота си. Имам доста познати мъже с разбити сърца, как...

Понякога трябва да изпуснеш спирката | Неделни есета

Изображение
Понякога трябва да изпуснеш спирката Изтрих Tinder и се озовах в Сарафово. Звучи като начало на странна романтична комедия, но точно така се случи. Само че, за да стигна до Сарафово, първо трябваше да си получа тиквичките. :) Бях се запознала с мъж в Tinder — поредният ми опит да срещна някого чрез приложението. Още на първата среща усетих, че не ме привлича по начина, по който бих искала да ме привлече един мъж, но реших да не бъда прибързана и се видяхме втори път. Тогава той ми беше откъснал тиквички и ми ги даде — мил, съвсем човешки жест, който оцених, независимо от липсата на привличане помежду ни. Само че аз забравих тиквичките в колата му. Така един пакет със зеленчуци внезапно се превърна в причина да се видим още веднъж. Признавам си, че се надявах някак да се размина без онзи неудобен разговор, в който трябва да кажеш на един напълно нормален човек, че просто не го усещаш като свой партньор. Не ми се искаше нито да го обидя, нито да превръщам едно обикновено запознанство в и...

Дъбовица – там, където любовта и тишината още живеят | Лична Призма

Изображение
Дъбовица – там, където любовта и тишината още живеят Понякога най-красивите места не са в туристическите каталози Те се появяват неочаквано по пътя ни. Между две служебни задачи. Между ежедневната суматоха. Между шума на големия град и тишината, която сме забравили да чуваме. Точно така се случи и с мен миналата седмица, когато по работа попаднах в село Дъбовица, община Сунгурларе. Не знаех почти нищо за него. Но си тръгнах с усещането, че съм открила не просто място, а история. История за любовта, за човешката доброта и за онзи тих живот, който много хора тайно мечтаят да имат. Аз обичам тихите и спокойни места. Особено селата. Там има друга атмосфера – камъни, спомени, стари къщи и усещането, че времето е решило да върви малко по-бавно. Понякога дори получавам главоболие от тишината. Звучи странно, но е истина. Толкова сме свикнали с шума на големия град, че когато попаднем на място, където няма клаксони, трафик и непрекъснато движение, тялото ни сякаш не знае как да реагира. Често с...

Позитивната нагласа и първата среща: как мислите ни създават красиви срещи

Изображение
Как се ходи на първа среща… и какво общо имат мислите с любовта Знаете ли как се ходи на първа среща с непознат мъж? Напоследък често си задавам този въпрос. Беше минало доста време, откакто не бях ходила на срещи. Животът си течеше по своя начин, а аз сякаш бях излязла от този ритъм. Но напоследък отново започнах да се срещам с нови хора. И осъзнах нещо много важно. Когато тръгвам на среща, отивам без очаквания, но с вяра . Вяра, че е възможно точно този човек да е любовта на живота ми. И едновременно с това – приемам, че може да бъде просто един приятен разговор на кафе. Но винаги си казвам едно нещо: Нека това време бъде истинско и приятно и за двама ни. И знаете ли какво се случва, когато човек тръгне с такава нагласа? Животът започва да отговаря по същия начин. Точно днес ми се случи нещо много красиво. Срещнах се с непознат мъж. Поредната среща. Поредното кафе. Поредният нов човек в живота ми. Но този път имаше нещо различно. Понеже бях с позитивна нагласа, разговорът тръгна толк...

Когато се научиш да пускаш: урокът за прошката, който променя живота

Изображение
Когато се научиш да пускаш Понякога най-трудното не е да задържиш нещо. Най-трудното е да го пуснеш. Да отвориш ръката си и да признаеш, че онова, което стискаш толкова силно, всъщност никога не е било твое. Но точно тогава се случва нещо странно – когато пуснеш, ръката ти остава свободна. А свободната ръка може да приеме новото. Нарича се опит. В моя скромен живот съм минала през доста кризи. Бизнеси, които не потръгнаха така, както си представях. Хора, които се появиха с обещания, а си тръгнаха с тишина. Периоди, в които парите не стигаха, а надеждите бяха по-големи от възможностите. Имаше и онези романтични истории, които започват с пламък и убеждението, че това е „голямата любов“, а завършват с разочарование и много въпроси. Дълго време не умеех да пускам. Усещах вътрешно, че даден човек не е за мен. Че даден проект няма да проработи. Че дадена ситуация само ме изтощава. И въпреки това продължавах да стискам. Стисках надеждите. Стисках очакванията. Стисках илюзията, че ако издържа ...