Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Как се ходи на първа среща… и какво общо имат мислите с любовта Знаете ли как се ходи на първа среща с непознат мъж? Напоследък често си задавам този въпрос. Беше минало доста време, откакто не бях ходила на срещи. Животът си течеше по своя начин, а аз сякаш бях излязла от този ритъм. Но напоследък отново започнах да се срещам с нови хора. И осъзнах нещо много важно. Когато тръгвам на среща, отивам без очаквания, но с вяра . Вяра, че е възможно точно този човек да е любовта на живота ми. И едновременно с това – приемам, че може да бъде просто един приятен разговор на кафе. Но винаги си казвам едно нещо: Нека това време бъде истинско и приятно и за двама ни. И знаете ли какво се случва, когато човек тръгне с такава нагласа? Животът започва да отговаря по същия начин. Точно днес ми се случи нещо много красиво. Срещнах се с непознат мъж. Поредната среща. Поредното кафе. Поредният нов човек в живота ми. Но този път имаше нещо различно. Понеже бях с позитивна нагласа, разговорът тръгна толк...

Когато се научиш да пускаш Понякога най-трудното не е да задържиш нещо. Най-трудното е да го пуснеш. Да отвориш ръката си и да признаеш, че онова, което стискаш толкова силно, всъщност никога не е било твое. Но точно тогава се случва нещо странно – когато пуснеш, ръката ти остава свободна. А свободната ръка може да приеме новото. Нарича се опит. В моя скромен живот съм минала през доста кризи. Бизнеси, които не потръгнаха така, както си представях. Хора, които се появиха с обещания, а си тръгнаха с тишина. Периоди, в които парите не стигаха, а надеждите бяха по-големи от възможностите. Имаше и онези романтични истории, които започват с пламък и убеждението, че това е „голямата любов“, а завършват с разочарование и много въпроси. Дълго време не умеех да пускам. Усещах вътрешно, че даден човек не е за мен. Че даден проект няма да проработи. Че дадена ситуация само ме изтощава. И въпреки това продължавах да стискам. Стисках надеждите. Стисках очакванията. Стисках илюзията, че ако издържа ...