Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Наскоро се върнах от Анталия . В Турция винаги взимам важни решения за живота си - лични и професионални. И този път не е изключение. Има нещо кармично в тази страна, а и свързващо ме с нея родово, може би. Взетите там решения винаги са били правилни за мен и обективно обмислени. Честно казано, понякога си мисля, че щеше да е добре България да остане част от Турция. Вероятно животът сега щеше да е друг, но изразите в минало време и до голяма степен пожелателни, са безсмислени и невалидни към днешна дата.  Определено да съм патриот не ми е силна страна, някак си е идеализирано в днешно време и не се цени. Лицемерно е човек с висок доход в Германия и потекло от България, например, да казва "Вие, българите.."  А ти кой си и откъде си? Просто питам, понеже обичам да задавам неудобни въпроси, които да нарушат мисловния и забавен процес в много хора, отдадени на криворазбрания  "Живот ден за ден" и руслото "Какво ще ядем за вечеря? На кое заведение ще ходим?"  М...

Всички имат някои недовършени неща - задачи, истории, ситуации и т.н. Хората изпускат много метафорични влакове - на възможности, партньорства, бизнеси, среди и т.н. Макар поетично и с романтична нотка да се казва, че такъв е човешкият живот с добри и лоши събития, считам, че всичко е ясно направен избор според ситуацията и знанието на индивида. Например, ако човек изпитва твърде много болка във връзка или на работното място, независимо колко обича партньора си или парите, ще си тръгне. Сърцето винаги има лимит на болка. Понякога го описвам като един вид раждане на дете. Носиш 9 месеца чувствата и като излязат, винаги се ражда нов живот и реалност , независимо дали е добра или поучителна.  Често пъти хората избират да не завършат дадени ситуации, връзки, възможности и ги оставят някак висящи в пространството. Това обаче е направен избор - "Не ми се занимава сега", което значи, че не е важно или просто по-меко да не се стига до взимане на решение въобще. Такива са фактите и в...

Темата за прекалената ангажираност ми е много близка тези дни. Покрай цялото Новолуние и загърбване на минали ситуации, хора, събития и чувства, като ново начало е редно своите грешки да открие човек, като мен например. Винаги споделям своя опит и знания, защото смятам, че така е редно да се прави. Приключих доста болезнени минали глави в книгата на живота си, но съм си тук и се развивам като продължавам напред въпреки болката, счупените илюзии и неосъществени неща, които очевидно не са били за мен. Късно го разбрах, но по-добре така, отколкото  никога. Днес ще напиша за ангажираността като бягство от отговорност. Да, след раздяла, провал и други негативни ситуации, хората имат два варианта за потояният им живот занапред:  1. Да плачат, пият и тъпчат в ситуацията, ровейки се в негативните си чувства докато умрат;  2. Да плачат, пият и намерят сили да продължат напред въпреки болката, разочарованието, счупените илюзии и разкървавеното си сърце. Тук идва на помощ ангажирано...

 Днес получих поредният си отказ от около 150 опита за намиране на издателство за поезията ми на английски. Това обаче ме прави много щастлива и положително настроена, защото така или иначе, вече съм задействала процеса на публикуването  по друга линия и в момента книгата ми се редактира.  Отделно от това, имам още 2 книги на български със стихове и разкази, за които вече съм договорила как ще се издават, но ще ги допиша, защото е необходимо да има 130 страници изданието, за да изглежда по-представително. За периода от 2021 до 2023 преживях доста лични драми, от които  излязох много по-уверена, свободна и целенасочена към сбъдването на мечтата си да издам книга като писател въпреки масовото неодобрение, липсата на подкрепа от близките и ограниченото ми физическо време.  В този ред на мисли, на блога ми на английски тази седмица написах много красива история за сбъдването на мечтите и тяхната цена:  "After the end of the Rainbow" , която получи сериозно приз...

Има една много хубава книга на Брайън Трейси -   "Изяж жабата".   Наскоро я препрочетох, защото има много интересни послания, които бях забравила. В ежедневието на всеки в днешно време има един куп задачи и ограничено физическо време за изпълнение, което значи да се приотизират определени неща, отношения, ситуации и т.н. „Вашата жаба“  е вашата най-голяма и най-важна задача, тази, с която най-вероятно ще отлагате, ако не направите нещо по въпроса", защото някак си на хората, като цяло, не им се занимава с отговорни задачи, а искат да си почиват предимно. Това е нормално, но баланса е необходимост. „Първото правило на яденето на жабите е следното: Ако трябва да изядете две жаби, яжте първо най-грозната.“  - Говорим за трудни задачи и решения като цяло, които така или иначе се налага да се вземат. „Непрекъснато си напомняйте, че едно от най-важните решения, които взимате всеки ден, е това, което ще направите веднага и това, което ще направите по-късно, ако изобщо го на...