Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Моето Хайку за днес: Есента идва с тихи, листо-шарени стъпки, които разделят сезоните за всяко ново начало. Лятото отминава с морско-ветровита въздишка. Понеже съм вече в "дупка на Сатурн" - 1 месец преди рождени ден, когато човек прави оценка на изминалата си астрологична година, някак ми е носталгично. Лятото беше много интензивно и емоционално за мен.  Видях добро, лошо, грозно, красиво и т.н.. Като цяло, доста опит натрупах. В периода на сатурновата дупка е важно да се анализират правилно ситуациите и да се осъзнаят житейските уроци. Резултатите ми са ясни - малко повече кг от преяждане по различни места, но пък ясен план за режим и отслабване в действие, спокойна тишина в сърцето след множество емоционални бури и все пак вътрешно удовлетворение от личните постижения. :) До голяма степен се чувствам щастлива първо, защото е есен, а това е любимия ми сезон и второ, защото планът ми за годината до момента е на 100 % изпълнен и затова е време за нови планове с реални срокове...

Много хора, включително и аз, казват да се живее живота пълноценно. Малко обаче споделят как да се случи това при ежедневните битки, които се водят и постоянният житейски натиск върху личността за абсолютно всичко във всяка житейска сфера. За себе си ще споделя, че последните 2 седмици бях загубила почти изцяло желанието си за живот. В един момент писва цялото безпаричие, липсата на всякаква форма на  любов и загриженост, натрупването на нови ангажименти, кратките срокове на работното място и недостигът на физическо време да се вършат нещата, които човек обича да прави. Дори и без минимални резултати.  Това е убиващо, когато няма дори някакъв резултат. Една приятелка ми каза да спра с моя перфекционизъм и очаквани резултати и аз спрях да чакам това, което мисля, че е  редно да се получи,  но насреща отново нищо не виждам от цялата си работа и раздаване наляво надясно.Нито пари, нито контакти, нито елементарна форма на любов и загриженост. Дори вече не ми се пише тол...

Да, днес ми е носталгично и  малко философско. Все още не ми е ясно пролет ли е или зима, защото времето е твърде променливо и ветровито. Може би като текущия момент в живота ми. Някак си вятъра ми напомня за отминалите моменти, срещи и хора, които някак отлетяха от моя живот именно през зимата и пролетта. Всъщност, аз обичам розите, те са ми любими цветя, но колкото и да се използват по романтично предназначение и уважително представяне, понякога навяват малко тъга. Рядко са ми подарявали цветя, а много ми се е искало. Смея да твърдя, че откакто си купувам сама рози, колкото и странно да изглежда, се чувствам по-добре емоционално и физически. Толкова цветя не съм виждала през живота си. Добре е,че започнах да правя този ритуал с купуването на роза почти всяка седмица. На работата си в офиса като гледам розата, ми действа успокояващо, защото нейната енергия действа за привличане на любов и богатство.  Между другото, има ритуал за наричане и пожелания като се слага сутрин рано ...

Днес се сетих за песента, на която обичам много да танцувам "Something to Believe"  като инструктор по Зумба, но изцяло онлайн. Имах доскоро група от САЩ, но към момента танцувам самостоятелно, понякога записвам видеа, но рядко качвам на YouTube канала си понеже преди като го правех, получавах или хейт, който да кажем е градивна критика в някаква степен, или пък сексуални предложения, което ми е много далеч от целта на видеата.  Така или иначе, смятам да запиша скоро видеото по гореспоменатата песен и да си го кача онлайн, все пак ми е любима песен. Тогава най-накрая ще завърша статията си на блога ми на английски , който се чете и дори там читателите ми са много лоялни и загрижени за мен, откакто ми съществува блога. Не харесвам залите с всичките им разходи и предпочитам да си танцувам на терасата пред телефона или компютъра и като цяло не харесвам твърде оживените места. Имам приложение "ZinPlay" само за инструктори, а и като жена, обожавам облеклата тип Зумба ос...

Темата за прекалената ангажираност ми е много близка тези дни. Покрай цялото Новолуние и загърбване на минали ситуации, хора, събития и чувства, като ново начало е редно своите грешки да открие човек, като мен например. Винаги споделям своя опит и знания, защото смятам, че така е редно да се прави. Приключих доста болезнени минали глави в книгата на живота си, но съм си тук и се развивам като продължавам напред въпреки болката, счупените илюзии и неосъществени неща, които очевидно не са били за мен. Късно го разбрах, но по-добре така, отколкото  никога. Днес ще напиша за ангажираността като бягство от отговорност. Да, след раздяла, провал и други негативни ситуации, хората имат два варианта за потояният им живот занапред:  1. Да плачат, пият и тъпчат в ситуацията, ровейки се в негативните си чувства докато умрат;  2. Да плачат, пият и намерят сили да продължат напред въпреки болката, разочарованието, счупените илюзии и разкървавеното си сърце. Тук идва на помощ ангажирано...

 "На тълпи по сами" не са мои думи, а на Десислава Илиева - жена, която се определя като консултант Любов и е много директна в изказа си. Използвам тази реплика за днешния си пост, защото много силно ми кореспондира като тема в последно време, защото общувам постоянно с мъже и жени, които предимно мърморят, че са сами, но като опре до действия за изграждане на връзки, хич ги няма.  Когато се поговори повече по темата, става ясно, че всичко това се дължи на едни дълбоки страхове от отхвърляне, нараняване, загуба на любимия в бъдещето и нежелание да се създава дете в този "лош" свят.  Мхм, има логика във всички тези твърдения, обаче истината е някъде другаде. Светът е създаден за двама, семейството е от мъж и жена, а децата са чудото на живота. Казано е от много мъдри хора: "Живей така, че да те помнят и оставиш следа: чрез дете, книга или добри дела" - такава е моята интерпретация.  Що се отнася до страховете, считам, че е по-добре да ме отрежат от раз, ка...

"В края на краищата, се превърнахме в странници в различни места."  Телефонният разговор приключи, Валери допи чашата си червено вино, избърса си сълзите и легна да спи, изтощена от житейските драми, с които се наложи да се справя за пореден път вече някак по навик. Явно периодът беше такъв. ***** Валери отвори очи и се озова в една огромна пустиня, облечена в бяла дълга роба и разпусната коса с руси кичури, които се осветяваха от силното слънце.  Тя гледаше безкрайната пустиня, но я усещаше някак близка до сърцето си.  В него вече нямаше какво да поникне от засетите семена, нито пък да умре, защото всичко беше изгоряло. Пустинята я успокояваше, сякаш имаха някаква дълбока, телепатична връзка и тя беше вярна приятелка на жената. Задуха вятър и прашинките се завихряха в странен танц, който ги издигна по-високо от пясъка и оформи силует на мъж, хем невидим, хем пък се усещаше като жив и с туптящо сърце.  "Ти защо си в моята пустиня", попита Валери "Не е твоя, а е...

Знаците на волята /по Тренинг на Робин Шарма/ „Животът ти е благословия на нашият цял свят. Имай смелостта, дързостта и мъдростта да покажеш най-доброто от себе си днес. Ние заслужаваме това от теб.“ Робин Шарма След като стана въпрос за  тренирането  на вродената  воля , сега идва ред да се уточнят знаците, които говорят, че един човек има силна воля: §   Самоконтрол – волята е като мускул в мозъка. Тренирането й се нарича самоконтрол. Хората се раждат с воля, но за да постигнат нещо повече са нужни ежедневни тренировки. §   Избор – колкото повече избори за тривиални, битови неща се правят, толкова по-малко воля остава за наистина важните неща за индивида. §   Време – времето за правене на избор е между 2-5 секунди като не е нужно да се мисли твърде много за ежедневните, рутинни действия. Има три превъзходни метода на лечение, така да се каже, когато човек е позагубил волята си, а те са: §   Медитация по 1 час дневно – тя спома...

Дванадесет години бездействие в напразно очакване нещо да се случи или промени. Разбира се, това не се получава. Валери пиеше чаша червено вино и слушаше любимите си любовни рок балади. Така, както правеше преди дванадесет години, докато се подготвяше да приеме с гордо вдигната глава резултатите от университетите в Залцбург, Виена и Мюнхен, независимо какви.  Документите й се разглеждаха вече втори месец след подаването им през фондацията, която сътрудничеше с тях. Момичето кандидатстваше едновременно за петнадесет университета по съответните програми за чужденци.  Немският й език не можеше да се нарече перфектен, но определено се разбираше от хората тогава, тя полагаше усилия да направи по-добро произношението си, защото знаеше, че на това много се държи в страни като Австрия и Германия, където мечтаеше да живее. Приеха кандидатурата й само в два университета – Мюнхен и Залцбург. Тя не замина, но прие с чест и гордост постиженията си или поне така мислеше тогава. ...