Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Когато разчистването започне отвътре: януари, една рибка и голямото прозрение Понякога не големите събития ни променят, а малките загуби. Една рибка, един месец януари и едно дълбоко осъзнаване ми показаха защо разчистването не е просто подреждане, а акт на вътрешна свобода. Януари при мен винаги е месец на равносметки. Но този януари беше различен. Динамичен, емоционален, трансформиращ. Както всяка година, се разчистиха много неща – финансово, емоционално, душевно. Но най-силното преживяване, което ме разтърси и промени, дойде по най-неочаквания начин. Моята малка рибка-телескоп си отиде. Гледах я едва месец, но с много любов. Когато я загубих, тъгата беше истинска. Да, беше „само рибка“, но остави следа. Остави и спомени. И едно много ясно осъзнаване. Причината да си отиде, поне според мен, беше проста и болезнено честна – не бях почиствала достатъчно добре аквариума. И точно в този момент ме удари прозрението: ако не разчистваш навреме, нещо умира. Първата ми мисъл, когато я видях...

Защо е важно да се възнаграждаваме? В ежедневието си често се оказваме затрупани от ангажименти, очаквания и задачи, които се трупат една върху друга. За мен най-работещият подход винаги е бил комбинирането – да подреждам делата си така, че да ги свърша в максимално кратък срок, с минимално разпиляване на енергия. Не от бързане, а от уважение към времето си. Днес беше точно такъв ден – изпълнен, динамичен и… завършен. След като приключих с всичко планирано, направих нещо много важно: спрях. Направих си разбор. Не само какво съм свършила, а как се чувствам , какво мога да подобря и как да продължа напред по-здравословно – физически, емоционално и ментално. Организацията на времето всъщност започва от яснотата в ума. Малката награда като акт на грижа След този вътрешен разговор със себе си седнах в едно ново за мен място – Cafe De Paris . Атмосферата мигновено ме върна в Париж, където бях през 2024 година. За онези, които са го усетили, Париж не е просто град – той е усещане за дом, ...

За думите, които остават – лична призма Днес научих за смъртта на мой далечен братовчед по бащина линия. Виждала съм го не повече от пет пъти в живота си, а въпреки това новината ме спря. Не ме разтърси шумно, а тихо – така, както идват истинските осъзнавания. Тази седмица явно ще бъде от онези, в които човек не просто живее, а мисли. Смъртта има странния навик да ни напомня за най-простите истини. Докато човек диша, има избор. Избор да промени посока, отношение, мълчание. Избор да каже навреме „Обичам те“ и „Благодаря ти“ – думи, които звучат елементарно, но се оказват най-трудните за изричане. Може би защото носят отговорност. И защото паметта на душата ги запомня. Хората реагират различно на тези думи. Някои се смущават. Други ги приемат като нещо излишно. Аз ги изричам съзнателно . За мен те не са навик, а избор. Форма на присъствие – не само физическо, но и вътрешно. Не всеки е готов да го приеме и това е естествено. Именно затова избрах да живея сама, вместо да споделям живота си...

Изразите „сенсуалност“ и афирмацията „Аз съм сенсуална“ са чуждици в българския език, макар и често използвани. Тяхното истинско значение е много по-близо до думата чувственост – „Аз съм чувствена“ – в нейния дълбок, женски и сексуален контекст. Напоследък тази тема отново ме вълнува и усещам нужда да говоря за нея по-ясно, по-честно и по-свързано с интуицията. За мен женската чувственост се проявява в грижата и любовта към тялото – в избора да нося сатен, коприна, кадифе, материи, които се спускат и следват формата ми. В масла, аромати, козметика. В дрехи, които не крещят, а нашепват. Това е женственост, която не се доказва, а се излъчва. Ал Пачино е казал: „Жената е жена с всяко вдишване и издишване.“ Независимо дали е любовница, майка или жена с домашни любимци. Независимо дали има партньор или не. Една дама е добре да се поддържа – с качествена козметика, добра храна, движение и внимание към външния си вид. Не заради някого другиго, а защото това е форма на самоуважение. От опита...

Днес ми се пише за една от онези теми, които тихо, но дълбоко засягат всички ни – взаимоотношенията. Макар да не прекарвам много време във Facebook, попаднах на интересен пост за психологията на мъжете – че първите 5 минути са решаващи за това как една жена ще бъде възприета. Вероятно има истина в това. Но аз вярвам, че правилото на 5-те минути е много по-универсално. То важи не само за любовта, а и за приятелствата, и за бизнеса. Това са онези първи минути, в които се случва невидим, но силен обмен на енергия. Когато се запозная с нов човек – независимо от пола – още в първите 5 минути усещам дали ще си паснем в дългосрочен план, дали ще сме просто хора за разговор от време на време, или дали бихме могли да вървим заедно в бизнес посока. Интуицията ми никога не ме е подвеждала. Тя говори ясно, стига да я слушаш. По отношение на мъжете, усещането е също толкова категорично. В първите 5 минути разбирам дали са ми интересни и дали искам да общувам с тях. Ако липсва физическо привличане, ...

Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...