Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Много хора, включително и аз, казват да се живее живота пълноценно. Малко обаче споделят как да се случи това при ежедневните битки, които се водят и постоянният житейски натиск върху личността за абсолютно всичко във всяка житейска сфера. За себе си ще споделя, че последните 2 седмици бях загубила почти изцяло желанието си за живот. В един момент писва цялото безпаричие, липсата на всякаква форма на  любов и загриженост, натрупването на нови ангажименти, кратките срокове на работното място и недостигът на физическо време да се вършат нещата, които човек обича да прави. Дори и без минимални резултати.  Това е убиващо, когато няма дори някакъв резултат. Една приятелка ми каза да спра с моя перфекционизъм и очаквани резултати и аз спрях да чакам това, което мисля, че е  редно да се получи,  но насреща отново нищо не виждам от цялата си работа и раздаване наляво надясно.Нито пари, нито контакти, нито елементарна форма на любов и загриженост. Дори вече не ми се пише тол...

Навремето  имаше един хубав български филм " Господин за един ден" . Той е създаден малко след като съм се родила, но съм го гледала като по-голяма и много ми допадна. А днес напълно ми резонира във връзка с мечтата ми да съм известна поетеса. И бях, за няколко дни.  Затова и ми хрумна, докато бях в София да търся вдъхновение в метрото, именно за тази тема на моя блог пост "Госпожица за три дни" :) Но беше приятно и забавно в повечето случаи. Основната идея тук е да споделя, че бях започнала да се вземам твърде на сериозно и е добре, че три дни се разхождах по "Витошка" и с дъжда, за да се върна към реалната ситуация на живота си. Наистина, хубаво е човек да се чувства известен, но от там идват и очакванията към него - да дава акъл като по-мъдър и успешен. Всички вярват на думите му, но не и той на себе си. Поне аз така го усещах, особено по време на разпита в съда. Та, в София видях много интересни хора, но изпитах една огромна студенина от отношенията с ...

Миналата седмица бях в гр. Ахтопол. Един невероятно тих и красив град, в който се чувствах много добре макар и за малко, защото всяко пътуване има своя край, за да се постави ново начало на друго. Легендата за Ахтопол е много интересна, но не я запомних в детайли. Градът е създаден от семейния съюз между най-малкият син на Посейдон и дъщеря на Зевс от гръцката митология . Двамата бащи са били категорично против небето и морето да се свързват, но младите са се опълчили срещу родителите си и са създали семейство, което е похвално и един прекрасен пример за споделена любов и борба за нея с външните фактори. Така се е създал градът Ахтопол. Двамата бога са проклели децата си и са създали скалите от водата в гр. Ахтопол. Това е един много различен морски град - плажовете са малко, но хората се пекат основно на скалите, откъдето скачат в морето. Като цяло местността е скалиста, но е близо до невероятния плаж Арапя до гр. Царево и един друг в Синеморец, където ясно се вижда как река Велека се...

За разлика от Париж , Швейцария е с доста по-различна енергия. Там е подредено, логично, изрядно и изключително чисто. Не е за всеки, особено пък за хора, които са творчески настроени, някак сложно ще се впишат в цялата подреденост. Но за хора с логическо, праволинейно мислене и много перфекционизъм, това е точното място.  В себе си аз имам и логична, и творческа страна, но ще се опитам да съм максимално обективна макар че пресмятането на плюсовете и минусите ми е размито, понеже съм си емоционална и романтична натура.  Така или иначе, когато нещата са много сериозни в живота въобще, човек е важно да контролира емоциите и да бъде твърд и праволинеен. Това никак не е лесна работа. Не напразно Швейцария е една от най-богатите страни в света и има пълното основание за това.  Съответно се плащат нужните данъци от хората, живеещи там за тази изрядност. Между другото, те са доста студени и не твърде дейни личности, защото за тях е достатъчно да получават съответната си заплата,...

Днес отново съм по дънки с щриха на размисли. Доста скъсани от поредни разочарования. Които ме направиха по-силна и наясно със себе си. Осъзнах неща, които из кристализираха след среща с позабравени хора. Благодарна съм. Видях плам в очите им, които ми показа ясно, че дълго време съм се скитала по места, които не са моите и дълбини, в които нямам желание да плувам. Нито ги усещам, нито се виждам в тях като част от пъзела на живота си. Превърнах се в пътешественик, който вървеше без посока. В търсене на себе си някъде, където няма как да си освободи лично пространство. Съвсем сърдечно и съзнателно го признавам пред себе си. Без грам разкаяние, защото това даде нова опитност. Намерих парченца за изграждане на пирамида от ситуации, действия и постижения, които да обогатят душата ми и да ме върнат към центъра й. Често пъти се случва да се пътува безцелно и неопределено, за да се види човек ясно отстрани и някак си обективно, за да не се търси там, където няма как да се намери, за...

Обичам да пътувам, когато имам възможност. Новите неща винаги са предизвикателство за мен, а и колкото повече знаем за света около нас, толкова по-живи се чувстваме. Тук е момента да използвам мисълта " Memento Mori ". Девин е място, в което луксът и нищетата се преплитат, но определено е много красиво селище в сърцето на Родопите. Въздухът е чист и самото място лъха на свежест. Зарежда с много позитивна енергия.