Публикации

Показват се публикации с етикета изгубено знание

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Пътят на коприната: Следите на изгубеното знание

Изображение
ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА — ИСТОРИИ, КОИТО ПЪТЯТ ПАЗИ Пост 29: Следите на изгубеното знание Не всички въпроси на Сухандир бяха предназначени за бележника. В китайския двор Лейла записваше въпросите си за непознатите тъкани и оставяше място за думите, които още щеше да научи. Далеч от нея Сухандир вече беше напуснала библиотечните маси на Бухара. Носеше подбрани текстове, карта и въпроси, които отдавна не се побираха между стените на една стая. ─────── 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ◆ 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ─────── Колелото попадна в коловоз и върхът на перото остави черта под недовършената дума. Сухандир вдигна листа, преди мастилото да докосне ръкава ѝ, и погледна Надит. Той лежеше върху сгънатото одеяло до краката ѝ, положил муцуна на предните си лапи, и прие сътресението с търпение, за което тя вече започваше да му завижда. — В Бухара масата поне стоеше на едно място. Едното му ухо се помръдна, но очите останаха затворени. Покритата кола принадлежеше на търговец от малката група, с която бяха напуснали града. Между вързо...