Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Поезията има много жанрове и затова ще споделя за мой любим жанра - бард поезията, която навремето е била изпълнявана във Франция от трубадурите, като периодът е между 9 и 12 век..  Има множество варианти на такъв тип стихове като текстове на песни. Те се считат за първите, възхваляваща любовта между мъжа и жената, но уви, несподелената. Френската трубадур поезия се нарича още "рицарска поезия", с познатите на всички и мои любими рицари и техните дами. Не случайно казвам, че искам да се върна в онова рицарско и романтично време да живея и го правя, чрез поезията си. За пръв път писах този стил на английскиs си блог. В резултат на опита ми се получи се най-любимият ми стих от стихосбирката ми "Mori Monologues" - "Should I become a one-night stand?" Не съм сигурна колко е популярен този поетичен стил в България, но пък винаги си заслужава опита, все се научава нещо ново. Обикновено са от 6 до 24 строфи, като на четвъртия се повтаря основната мисъл Та и моя ...

Много хора свързват Париж с любов. Безспорно е така, но посещението на този град на живо определено е много различно от представените филмови идеи за града.  Усещането в Париж е все едно си във вечността и правиш разходка от миналото през настоящето и към бъдещето. Архитектурата е разнообразна, кварталите с техните истории - също.  Атмосферата на града е различна в различните места и малките кафенета, където столовете са много близко един до друг. Това е направено с цел хората, които стоят в кафето да се чувстват някак по-интимни и близки, може би да докосват ръцете или косите си, а може би просто да чувстват човешко присъствие докато пият кафе.  Да, Париж е град на романтика - в изкуството, любовта, архитектурата, гениалността на човешкия разум, изградил Айфеловата кула.  Сложно е да се опише с думи дори и за писател като мен. Със сигурност се изживява много индивидуално и специфично пътуването в този вечен град от всеки човек. При мен посещението на френската столи...