Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...
Публикуване на коментар

За френската бард поезия: Да гоня ли любовния вятър?



Поезията има много жанрове и затова ще споделя за мой любим жанра - бард поезията, която навремето е била изпълнявана във Франция от трубадурите, като периодът е между 9 и 12 век.. 

Има множество варианти на такъв тип стихове като текстове на песни. Те се считат за първите, възхваляваща любовта между мъжа и жената, но уви, несподелената.

Френската трубадур поезия се нарича още "рицарска поезия", с познатите на всички и мои любими рицари и техните дами. Не случайно казвам, че искам да се върна в онова рицарско и романтично време да живея и го правя, чрез поезията си.

За пръв път писах този стил на английскиs си блог. В резултат на опита ми се получи се най-любимият ми стих от стихосбирката ми "Mori Monologues" - "Should I become a one-night stand?"

Не съм сигурна колко е популярен този поетичен стил в България, но пък винаги си заслужава опита, все се научава нещо ново. Обикновено са от 6 до 24 строфи, като на четвъртия се повтаря основната мисъл

Та и моя опит сега е валиден и в поезията, и в несподелената любов. :) Много обичам да се шегувам по тази тема, някак ми олеква на душата. И по същество.

Да гоня ли любовния вятър?

Житейската мъдрост често говори

Чрез гонитби и игра в амфитеатър

С някой, който предпочита да спори.

Да гоня ли любовния вятър?

Красивите хора са избирателни

Понеже животът е твърде кратък, 

А грозните лица са състрадателни

Да гоня ли любовния вятър?

Младежите често платонично линеят

И е модерно да се ходи на психиатър

Докато сърцата отдалече копнеят

Да гоня ли любовния вятър?

Разделените души тайно се надяват

Да получат шест от на житието зарът

Докато дълбоко в себе си се вглъбяват.

Да гоня ли любовния вятър?

Сърцата мълчат от болезнена сладост,

Че следващия романтичен опит ще е еднакъв

И времето не прощава ничия младост

Да гоня ли любовния вятър?

***

В „Многоточия“ продължават историите, които мълчим, но никога не напускат сърцето.
В „Mori Monologues“ шепнат онези вътрешни гласове, които се осмеляваме да чуем само насаме.

Ако е време, те ще те намерят.
👉 Закупи ги тук.




Коментари

Публикуване на коментар