Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Когато се научиш да пускаш Понякога най-трудното не е да задържиш нещо. Най-трудното е да го пуснеш. Да отвориш ръката си и да признаеш, че онова, което стискаш толкова силно, всъщност никога не е било твое. Но точно тогава се случва нещо странно – когато пуснеш, ръката ти остава свободна. А свободната ръка може да приеме новото. Нарича се опит. В моя скромен живот съм минала през доста кризи. Бизнеси, които не потръгнаха така, както си представях. Хора, които се появиха с обещания, а си тръгнаха с тишина. Периоди, в които парите не стигаха, а надеждите бяха по-големи от възможностите. Имаше и онези романтични истории, които започват с пламък и убеждението, че това е „голямата любов“, а завършват с разочарование и много въпроси. Дълго време не умеех да пускам. Усещах вътрешно, че даден човек не е за мен. Че даден проект няма да проработи. Че дадена ситуация само ме изтощава. И въпреки това продължавах да стискам. Стисках надеждите. Стисках очакванията. Стисках илюзията, че ако издържа ...

Дълго време се чудих как се дава прошка. Чувала съм много по темата - с любов, с безразличие. При мен пък минаха много фази докато реша, че е време да пусна хора и ситуации от живота си. Наистина беше едно дълго пътуване, но след като стигнах края на тунела от мрежата си с негативни емоции, които разплетох незнайно как, се почувствах свободна. Бях обидена, гневна, наранена, с чувство за несправедливост и т.н. докато не осъзнах, че не-даването на прошка ми пречи да се движа напред енергийно и въобще. Тогава започнах да слушам Рейки, Водени медитации и да пиша на тетрадка всичко, което ми тежи. Колкото повече тефтери изписвах, толкова по-добър наблюдател на себе си и другите ставах. Много месеци, дори години трябваха, за да простя на хора, които съм обичала истински и дълбоко, предателства и да продължа напред. Днес някак ги приемам вече като хора, които имат право да съществуват, но  са извън обкръжението ми. Това не го пиша с арогантност, а с любов към себе си и уважение към други...

Честит 1 юли! Аз джулай морнинг не посрещнах, защото  го проспах, но пък се отърсих от някои  минали товари. Осъзнах, че именно кармата, която преживях наскоро, носи баланса и дава спокойствие на духа, и лекува сърцето.  Пътуването ми в Лозенец за последния уикенд беше много живото-променящо, нищо че бях сама през цялото време. Причините за него бяха много дълбоко-емоционални, но съм благодарна, че намерих куража да отида там. Имах нужда от това и осъзнах, че някак вече се вписвам в категорията "самодостатъчна" за добро или лошо. Усетих го, сякаш зад гърба ми падна една огромна стена, зад която останаха всички минали събития. От тогава някак дишам по-леко, защото разбрах с кого каква карма съм имала и че съм я изчистила, доколкото е възможно, за този живот.  В края на краищата, дори един разпад в отношенията с презрителни, жестоки и тежки думи подобрява вселенския баланс. Трябвало е да кажат, за да се изчистят кармичните дългове между хората и всеки да се събуди за с...

Днес на 31.12.2024 е време да се включа за последно на блога си тази година. Щастлива съм, че възстанових писането си на български в блога от юни месец, когато се върнах от Франция и Швейцария като осъзнал се човек, бил на върха на Айфеловата кула. Ще гледам да съм по-кратка и синтезирана, защото в душата ми се бушуват твърде много емоции, а пък е време да простя на себе си и всички в живота си много неща, разочарования, ситуации. Днешния ден не желая да дълбая в миналото и да се укорявам кой, какво как е направил, включително и себе си. Желанието ми е да започна на чисто и по нов начин новата година, което и започнах да правя още от Ноември. Приключих много дейности и отношения, чиста съм пред себе си. Който ме е разбрал, добре, който не, чудесно!  Аз поемам отговорността за себе си и своята част от ситуациите и отношенията, другите отговарят за себе си и тяхната част.  Това ми напомня за китайската мъдрост " Между двама човека има точно 10 крачки. Ако си минал своите 5 и ня...

Днес за последно бях в Costa Coffee за тази година. Това ми е едно от любимите заведения. През последните почивни дни боледувах и нямах глас да говоря, но като всяка Коледа и тази ми донесе чудеса. Върна ми се гласа, обадиха ми се много приятели и се почувствах щастлива. Затова и се само-почерпих с една чаша Коледно лате в Costa Coffee .  Видях много хора и ситуации от различен ъгъл, докато наблюдавах другите посетители на заведението. Да, вече имам много различна перспектива за нещата от предишната година. Преди много години обичах да стоя на кафе и да наблюдавам хората, но бях забравила това си занимание, а сега си го върнах и ми помага много да осъзная и своята реалност. Мисля, че научих най-важният си урок от тази година - да ценя спокойствието, защото хората отиват там, където е спокойно. Някои завиждат за това, други се чудят как съм го постигнала. Във всички ситуации само аз си знам как съм на това ниво над нещата и да не задълбавам. Множество уроци от  предишните годин...