Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

 Днес получих поредният си отказ от около 150 опита за намиране на издателство за поезията ми на английски. Това обаче ме прави много щастлива и положително настроена, защото така или иначе, вече съм задействала процеса на публикуването  по друга линия и в момента книгата ми се редактира.  Отделно от това, имам още 2 книги на български със стихове и разкази, за които вече съм договорила как ще се издават, но ще ги допиша, защото е необходимо да има 130 страници изданието, за да изглежда по-представително. За периода от 2021 до 2023 преживях доста лични драми, от които  излязох много по-уверена, свободна и целенасочена към сбъдването на мечтата си да издам книга като писател въпреки масовото неодобрение, липсата на подкрепа от близките и ограниченото ми физическо време.  В този ред на мисли, на блога ми на английски тази седмица написах много красива история за сбъдването на мечтите и тяхната цена:  "After the end of the Rainbow" , която получи сериозно приз...

За да се излезе от всяка ситуация - лична или професионална, е нужно да се направи първата крачка. Нейната направа обаче отнема много време. Например, за да изляза от грозна лична ситуация в живота си, но пък много поучителна, ми отне 4 месеца да направя първата крачка за освобождение от оковите на негативното мислене, които стопираха абсолютно всичко като прогрес в моя живот.  Що се отнася до професионалните ситуации, при мен първата крачка отне също 3 месеца, през които четях и се развивах, мислейки че ще направя перфектната първа крачка, а в крайна сметка направих импулсивна, емоционална и не твърде добре обмислена стъпка, но пък се оказа много полезна.  За нищо от гореспоменатите ситуации не съжалявам, не е и редно. Хората се учат докато са живи от всичко, което им се случва, но те могат да контролират само собствените си емоции и реакции. Но как точно се прави първата крачка? Ще го обясня малко по приказен начин, защото това го умея най-добре. Ако един човек потъва сред р...