Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

 Като продължение на темата за МЛМ бизнеса , която все още е актуална в глобален мащаб, днес ще споделя за екипните отношения и техните граници. Често пъти се казва, че в МЛМ съекипниците стават приятели, които носят пари, но и за това са нужни лични граници. Като част от една бизнес система, всички участници в нея имат своя роля. Основните теми за екипните отношения  и тяхната свързаност са: приятелство, информация и пари. Понеже живеем в материален свят и всеки гледа да получи повече пари, има различни начини за това. Що се отнася до МЛМ, там отношенията следва да са ясни и конкретни между хората в екипа. След като е направен списък с контакти, с които всеки дистрибутор да сподели информация и да се стигне до покана за представянето на продуктите и бизнеса, са важни определени неща. При направен списък, разговорът следва да премине кратко и леко по определен начин. "Здравей, как си?" и се чака отговор. "Искам нещо да те питам. От твоите познати  някой страда ли от мигр...

Така, днес бях край морето за пръв път от много време. Почувствах се някак романтично-носталгично и понеже търсех спокойствие и вдъхновение на моста в Бургас, реших да стартирам нова поредица разкази . Кръстих я "Разговори с морето." Докато още съм в Бургас сигурно ще имам още обсъждания с този водо-източник, защото ако има нещо, което наистина обичам в този град, пълен с предимно лоши спомени за мен, това е морето. То винаги е начало и край, а също и спокойствие, защото слуша без да съди. Не съм сигурна защо така измислих заглавието, но вече не търся обяснения за нищо, от никой, включително и от себе си за мислите и чувствата си. Приемам ги, пускам ги и т.н.  Колкото по-малко мисля, толкова по-добре. Иначе се разболява първо душата ми, а после и тялото. Все пак, трета седмица грип са си доста осъзнавания за живота, хората и всичко останало. А сега по същество към разказа ми, не ми се дава мнение повече. ***** Две туристки бяха дошли на моста в гр. Бургас. Беше топло и приятн...

Днес за последно бях в Costa Coffee за тази година. Това ми е едно от любимите заведения. През последните почивни дни боледувах и нямах глас да говоря, но като всяка Коледа и тази ми донесе чудеса. Върна ми се гласа, обадиха ми се много приятели и се почувствах щастлива. Затова и се само-почерпих с една чаша Коледно лате в Costa Coffee .  Видях много хора и ситуации от различен ъгъл, докато наблюдавах другите посетители на заведението. Да, вече имам много различна перспектива за нещата от предишната година. Преди много години обичах да стоя на кафе и да наблюдавам хората, но бях забравила това си занимание, а сега си го върнах и ми помага много да осъзная и своята реалност. Мисля, че научих най-важният си урок от тази година - да ценя спокойствието, защото хората отиват там, където е спокойно. Някои завиждат за това, други се чудят как съм го постигнала. Във всички ситуации само аз си знам как съм на това ниво над нещата и да не задълбавам. Множество уроци от  предишните годин...