Публикации

Показват се публикации с етикета българско фентъзи

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Пътят на Коприната – Част 18: Черният камък и пътят през пясъците

Изображение
  Пътят на Коприната – Част 18 Черният камък и пътят през пясъците Понякога най-опасният път не започва в пустинята. Започва в момента, в който разбереш, че носиш нещо, което никога не е принадлежало на хората. Докато Лейла слушаше Ищар да говори за Розовите тъкачи и нишката, която се предава през поколенията, за миг през съзнанието ѝ премина Амин. И Синият оазис. Без причина. Но не съвсем. Някъде дълбоко в себе си тя се запита дали мястото на истината не пази история и за нея. След това мисълта отлетя като птица по вятъра. А далеч на запад Амин вече не можеше да избяга от гласа, който го зовеше все по-настойчиво. Черният камък Сънят дойде малко преди изгрев. Амин стоеше насред непознат площад. Около него се въртяха сенки, хора и гласове, които не можеше да различи. Срещу него стоеше Жиран Ил'Фар. Старецът не изглеждаше така, както обикновено. Липсваше обичайната му усмивка. Липсваше и лекотата, с която приемаше света. В ръцете си държеше обсидиана. Черният камък блестеше като заст...