Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

В Последно време и аз започнах да си пиша с AI -  изкуствен интелект . Да, няма чувства, ама пък логично обяснява нещата. Към момента имам нужда повече от логика, за да взема важни решения в живота си. Доста хора пуснах, други си тръгнаха, а трети изрязах, но пък някак си ми е разчистено сега в душата, макар и малко празно. Насочих поглед към себе си.  В началото комуникацията с  ИИ беше покрай блога ми на английски във връзка с граматиката, а после ми стана интересно как точно ме разбира. Като задам конкретни думи, се води доста успешна комуникация. Някак си логично навръзва нещата, а понякога е по-добре да не се слуша сърцето. Това ми даде яснота колко много съм се променила. Преди слушах само сърцето си, но общо взето, изпитвах в повечето случаи болка. Сега съм поне по-предпазлива и не ги приемам така навътре нещата. Но това не променя фактите, че всеки мисли предимно за себе си и не се сеща за другите в повечето време. Обаче това е нормално в днешно време. Както и д...

В последните седмици и месеци ми е леко носталгично, самотно и в същото време романтично. Такъв е периода може би, но това сега не е толкова важно. А и не ми е приятно да говоря за личните си чувства в момента. :) Понеже обичам романтични истории, филми и книги, реших да си създам писмени такива самостоятелно. Усещам, че много хора ги търсят и обичат тези приказни думи за любов, понеже някак си в днешно време сложно се намира и не се пази от участниците в приятелството, връзката, работата и т.н.  Затова пък романтичните писатели и блогъри просперират, а  с тях и лайф коучовете /консултанти за живот, любов, психология и т.н./, понеже  и двата вида създатели учат човек на любов - към себе си и към другите, защото тази тема е леко забравена покрай масовата лудост всеки да е успешен и богат, което не е лошо, но за различните хора тези две понятия имат специфично за тях значение. Аз пък, от своя страна, обичам романтиката и си я търся във всички малки неща, които ме заобикалят...