Публикации

Показват се публикации с етикета книги

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

„Медитацията“ – ревю на новата книга на Виктория Минева

Изображение
„Медитацията“ – книга, която не те учи да избягаш от живота, а да се върнеш към себе си Има книги, които прочиташ веднъж и прибираш в библиотеката. Има и книги, към които се връщаш тогава, когато животът стане твърде шумен. „Медитацията – Пътешествие към вътрешния свят“ на Виктория Минева е от втория вид. Още със заглавието си тя подсказва, че това няма да бъде поредният наръчник със съвети как да седнем със затворени очи за десет минути. Това е книга за вътрешното пътешествие на човека – към неговите мисли, страхове, спокойствие и надежда. Още в предговора авторът признава нещо, което прави силно впечатление – не пише като човек, който твърди, че знае всички отговори. Пише като човек, който сам е извървял пътя. Именно тази честност превръща книгата в разговор, а не в лекция. Една от най-силните страни на книгата е балансът между различните гледни точки. В нея намират място историята на медитацията, научните изследвания, практически упражнения, ежедневни ритуали и лични преживявания. ...

Когато кафето се превърне в ритуал – историята зад първата ми дигитална книга

Изображение
Когато кафето се превърне в ритуал  ☕ Някои книги се раждат след дълго планиране. Моята започна с една обикновена чаша кафе. Дълго време се чудех дали изобщо да напиша серия за кафето в „Лична Призма“ . До януари 2026 г. блогът беше посветен основно на личностното развитие. После реших да тръгна в различна посока. Не защото съм спряла да се интересувам от тази тема. Напротив. Просто осъзнах, че истинските уроци невинаги идват от поредния курс или семинар. През годините съм преминала през много обучения. Някои ми дадоха знания. Други – нови хора в живота ми. Но никое не ме опозна така, както малките моменти от ежедневието. Един от тях винаги беше кафето. Не само вкусът му. А усещането. У дома почти никога не е тихо. Четири папагала разговарят помежду си, дъщеря ми е около мен, а аквариумът тихо напомня за присъствието си. И въпреки този постоянен фон има един аромат, който винаги успява да изпъкне – този на сутрешното ми кафе. Пия го час след шейка си, защото така следвам режима си ...

"Women’s Poetry Anthology" – когато поезията на жените се превръща в глас, който остава

Изображение
Когато гласовете на жените не се събират — а се разпознават Не очаквах да намеря себе си в тази книга. Очаквах просто да прочета поезия. Но някъде между редовете… видях мисли, които никога не съм изричала на глас. И тогава осъзнах нещо странно: Не аз открих тази книга. Тя откри мен. И може би най-неочакваното… Моят глас е вътре. Редом с жени, които светът вече познава. **** Има книги, които четеш. Има книги, които преживяваш. А има и такива, в които откриваш себе си. Women’s Poetry Anthology е точно такава книга. Тя не започва от първата страница. Тя започва от усещането, че не си сама. Всяко стихотворение в тази антология е като тих разговор — понякога шепот, понякога вик. От Emily Dickinson до съвременните женски гласове, които пишат със същата смелост, но в друг свят — тук няма дистанция между епохите. Има нишка. Жива. Пулсираща. Ако вече сте усещали тази тишина между думите, ще я разпознаеш и в теми като тези, които споделям в Lichna Prizma — например в 👉 „Студенина в о...

„Mori Monologues“ – поезия за онова, което умира, за да ни спаси

Изображение
  Емоционално ревю на стихосбирката на Виктория Минева „Mori Monologues“ е поетична книга, която не търси удобството на читателя. Тя влиза тихо, но остава дълго. Това е интимна стихосбирка, изградена като поредица от вътрешни монолози – разговори със загубата, с любовта, с тялото и със смъртта не като край, а като преход. Още със заглавието си книгата заявява своята философия. Mori – умирай. Не физически, а емоционално. Умирай за илюзиите, за старите си версии, за онези връзки и представи, които вече не ти служат. Стиховете в книгата носят усещане за ритуал – всяко стихотворение е малка смърт и едновременно с това – освобождение. Поезия на оголената честност Езикът на Виктория Минева в „Mori Monologues“ е директен, но не груб; нежен, но не сантиментален. Това е поезия, която не украсява болката, а я назовава. Лирическата героиня не позира – тя признава. Признава умората, самотата, зависимостта от спомени, страха от обичането и нуждата да се пусне миналото. Монолозите звучат като м...

„Многоточия“ – поезията на недоизказаното, на любовта без адрес и на пътя навътре

Изображение
  Частично Ревю  на моята книга с поезия "Многоточия", издадена на 24.09.2025 г. Стихосбирката  „Многоточия“  на Виктория Минева е интимен поетичен дневник, в който любовта не е завършено изречение, а пауза. Пауза между „искам“ и „не мога“, между „ние“ и „аз“, между мечтата и реалността. Заглавието не е просто знак – то е философията на книгата:  животът и чувствата рядко завършват с точка . Есен като вътрешно състояние Още в стихотворението  „Като че ли есенно“  сезонът не е просто природен фон, а психологическо състояние. Лятото – символ на пълнотата и споделеността – е „проспано“, пропуснато, а есента носи носталгия, преход и осъзнаване. Самотата тук не крещи, тя съществува „във виртуални, много-крили, многоточия“ – силен образ на модерната самота, преживявана онлайн, без реален допир. Несподелената любов като повтарящ се мотив В стихове като  „Помислих си“ ,  „Времето в сърцата“ ,  „Липса“  и  „Обяснения“  се разгръща ...