А сега Накъде?
Есента си върви неусетно и тихо, покрай дъждовете и наводненията точно както училището на дъщеря ми. Споделям за учебното заведение, защото като майка на ученичка, ангажиментите ми вече са много различни от летните - проверка на домашни, контролиране на времето за сън, телефон и излизания навън, защото при децата "пускането на контрола" не работи. Факт. Започват караници, разправии за щяло и нещяло, сърдене и ниски оценки, които с нищо не спомагат за бъдещия бал в гимназията на детето или добрия семеен климат. Естествено, влошаването на отношенията в тийнейджърска възраст също си казват думата. Колкото и да е търпелив човек, му идва до гуша и остава без никакво лично време заради множеството ангажименти, с които се е награбил, особено ако е сам родител. И все пак, темата на поста е друга. Тази година ми се разви интензивно, публикувах 2 книги, видях нови места и осъществих някои желания, за да стигна до вечния въпрос "А сега накъде?" Някак си навремето, когато си...