Публикации

Показват се публикации с етикета Синият оазис

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Пътят на коприната: Отвъд мълчанието

Изображение
В пустинята човек можеше да носи чужди гласове дни наред, преди да намери на кого да каже, че е уморен. ─────── 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ◆ 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ─────── Амин разхлаби ремъка върху рамото си и погледна към ниските възвишения. Светлината се задържаше по върховете им, а в гънките между тях вече се събираше хладна сянка. Камилата вървеше зад него с равномерна, натежала крачка; от време на време товарът тихо проскърцваше и този познат звук му помагаше да следи настоящето. Далеч от Стария кервански пост, където Сухандир събираше разпилените следи от едно незавършено дело, той също се опитваше да подреди онова, което беше получил. При него то още нямаше ясни очертания. Имената, записани след разговора със Селдорал, лежаха сгънати в торбата му, но историите продължаваха да се връщат с откъслечни лица, въпроси и думи, на които не беше намерил отговор. Вече знаеше кого бе видял на тринадесет години. Това знание променяше спомена по странен начин. Някогашното момче беше прекосило онзи път, без да разбира ...