Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Хм, днес разходих шарените си нокти до една невероятно красива пчеларска ферма около гр. Несебър, в която разбрах какво е щастието. А то се крие в създаването на семеен уют сред природата и искрени усмивки, споделени с домашно приготвени ястия и напитки. Простички и достъпни за всеки неща, стига да ги иска. Дълго време се чудих какво е щастието. Преди много години, моят най-добър приятел, който се помина, ме пита "Щастлива ли си, Душа?" и аз не можах да му отговоря, защото не знаех какво е това.  Не го усещах и разбирах. Днес вече разбрах, защото видях щастието с очите си - семейство с 3 деца, къща, двор, пчели, кокошки и земеделска земя. Поздравих хората за избора им на място, на живот. Те са можели да останат в чужбина, но са избрали да живеят в България и да се трудят като обработват земя, правят мед и други ценни земеделски неща, за които никой не говори, защото хората като цяло, ги мързи да работят в земеделието и не само там. Та видях какво е щастието чрез пъстротата на...

Нещо като продължение на темата за "Самотата на върха" , която вече отдавна не е актуална, защото е приета като норма, но пък аз държа да акцентирам на нея. Леко наподобява еуфорията по празниците. Всеки пътува при роднини и почивки, за да се върне към действителността си след няколко дни. "Такъв е живота", казва баща ми, "90 % проблеми и 10 % хубави моменти, които да дават сила да се бориш за оцеляване като всички по целия свят" и това е вярно. Наскоро го разбрах, малко след тазгодишния Великден. И добре, че се случи, за да се приземя и смиря пред Бог. Иначе стои неестествено да се опитвам да контролирам събития, хора, отношения и т.н. Просто спрях и се чувствам по-добре. Сега, защо свързвам светлините и празниците? Защото общото между тях е, че заслепяват и се играят роли на големи щастливи семейства или личности, които изглеждат привидно доволни от факта, че са необвързани, хвалейки се как могат да правят всичко, което поискат без да се съобразяват с ня...

Днес формата на поста ми ще е странен, точно като моето настроение преди Великден. Тогава ще съм със семейството си и ще си видя ремонтираното жилище, което ще обитавам занапред. Някак ми е особено че остават месеци докато напусна Бургас.  Минаха 15 години, а може би и 16, откакто съм тук. Така и не се вписах. Не знам защо се сетих за "Железният Светилник" на Димитър Талев, който ми е любим роман, между другото. Сигурно е, защото там ставаше дума за желанието на жена да отиде при мъж в неговото село и да стане "чуждоземец", но това така и не се случи. Всички знаят за романа. Та и аз така, все си останах чуждоземец в гр. Бургас с много познати и може би 1-2 по-близки хора, които напоследък изчезнаха, но сигурно, защото  моето физическо време е ограничено и ангажиментите много. Да, чуваме се по телефона, но не е същото, така че съм си поела кармата за неподдържаните взаимоотношения.   А може би срещите се разредиха и разговорите, защото всеки е по своя си път и нямам...

Днес ми се пише за нещо абстрактно. Цял ден си мислех за това, докато анализирах житейските си събития от януари до сега. Всяко тримесечие  на годината ми е поучително и така вече три години подред. Докато слушах любимия си таро мистик , нещо, което той каза, много ми хареса. Че последните 10 години като жена Скорпион, съм преживяла неща, които хора на по 70 или 80 години не са. И това е безспорен факт.  Но оцелях и вече почти нищо не може да ме събори нито професионално, нито лично. Просто не искам да си губя времето излишно в обяснения.  Важен е крайният резултат, а как се стигна до него, ще запазя за себе си. Заинтересованите да ме питат, ще споделя, но аз на никой не пожелавам моя път или пътища в личен, семеен и професионален план, все едно. Има една интересна мисъл, която всички са чували, но никой не разбира напълно и аз ще се опитам да си я обясня. А това е именно "Lonely onf the top" или преведено "Самотен/Самотна на върха". За някои хора това е осъзнат изб...

Някои важни бизнес умения, които промениха живота ми Любовта е прекрасна. Душевността е важна. Но… без дисциплина, постоянство и ясна стратегия мечтите си остават просто красиви мисли. Изминалите седмици ми бяха доста лежерни и, честно казано, малко позарязах бизнесите си. Понякога човек има нужда от пауза, за да си поеме въздух, да се върне към себе си и да си припомни защо е започнал. Забелязвам, че почти никой не се интересува от житейски и емоционални теми, а предимно от финансови. Нормално — живеем в материалистичен свят, в който сякаш нищо друго, освен парите, няма значение… включително и за приятелствата между децата, а и между възрастните. Със сарказъм го казвам. Разбира се. :) Аз обичам да пиша за любовта, душевността и научените житейски уроци. Но съм и човек, който гради. А когато градиш нещо свое, идва момент, в който любовта към мечтата трябва да се срещне с реалността. На едно мое видео в YouTube преди няколко седмици споделих някои важни за мен бизнес умения. Не претенди...

Навремето  имаше един хубав български филм " Господин за един ден" . Той е създаден малко след като съм се родила, но съм го гледала като по-голяма и много ми допадна. А днес напълно ми резонира във връзка с мечтата ми да съм известна поетеса. И бях, за няколко дни.  Затова и ми хрумна, докато бях в София да търся вдъхновение в метрото, именно за тази тема на моя блог пост "Госпожица за три дни" :) Но беше приятно и забавно в повечето случаи. Основната идея тук е да споделя, че бях започнала да се вземам твърде на сериозно и е добре, че три дни се разхождах по "Витошка" и с дъжда, за да се върна към реалната ситуация на живота си. Наистина, хубаво е човек да се чувства известен, но от там идват и очакванията към него - да дава акъл като по-мъдър и успешен. Всички вярват на думите му, но не и той на себе си. Поне аз така го усещах, особено по време на разпита в съда. Та, в София видях много интересни хора, но изпитах една огромна студенина от отношенията с ...