Пъстротата и Пчелата

Хм, днес разходих шарените си нокти до една невероятно красива пчеларска ферма около гр. Несебър, в която разбрах какво е щастието. А то се крие в създаването на семеен уют сред природата и искрени усмивки, споделени с домашно приготвени ястия и напитки. Простички и достъпни за всеки неща, стига да ги иска.

Дълго време се чудих какво е щастието. Преди много години, моят най-добър приятел, който се помина, ме пита "Щастлива ли си, Душа?" и аз не можах да му отговоря, защото не знаех какво е това.  Не го усещах и разбирах.

Днес вече разбрах, защото видях щастието с очите си - семейство с 3 деца, къща, двор, пчели, кокошки и земеделска земя. Поздравих хората за избора им на място, на живот. Те са можели да останат в чужбина, но са избрали да живеят в България и да се трудят като обработват земя, правят мед и други ценни земеделски неща, за които никой не говори, защото хората като цяло, ги мързи да работят в земеделието и не само там.

Та видях какво е щастието чрез пъстротата на живота и една непокорна пчела, която настояваше да мине през маската ми да ме ужили. Размина ми се, макар че аз смело влезнах при пчелите само с маска, без костюм, защото вярвам в доброто и че насекомите, а и животните усещат хората какво мислят за тях. Това ми преживяване ми създаде хубав спомен и обогати моя мироглед.

Возих се и на непознато за мен МПС на име АТВ. Почувствах се свободна, докато ме караха с това превозно средство. Да, обичам адреналина, но по-скоро факта, че виждам нови неща и съм благодарна за това, че ми е даден този живот, за да изпитвам нови емоции и да намирам нови преживявания.

Обичам да ходя по селата, хората там са някак по-истински и всъщност виждам какво би могло да се постигне с труд, а и как едно семейство, дошло от висок стандарт в чужда страна е постигнало много в България. Всяка дума на съпруга и съпругата един към друг е мила, докато гледат в една посока, учейки техните три деца да работят. Да, разбрах, че щастието е обща работа и вяра в доброто развитие на обстоятелствата.

"Искам да науча децата ми да са добри хора," ми каза мъжът, "Другото не е толкова важно и с труд се постига." Така е. Аз много се възхитих на този мой набор и неговата съпруга също, която беше направила домашна баница и кекс. 

Да, това е истинският семеен модел - мъжът работи и учи децата на труд, а жената помага като емоционално свързва чрез чистота и хубава храна всички членове на семейството.

И преди да ме погнат еманципираните дами и мързеливите, безотговорни господа, ще кажа само едно - Изборът си е ваш, последиците от него също. 

Моето виждане за живота е различно, а и аз съм просто една блогърка, която описва реалността такава, каквато е от наблюденията и опита ми, а чувствата - в цялата им пъстрота, мрак и хаотичност, защото те правят човека различен вид от животните и машините.

Защо се спрях на Пчелата?

Пчелите живеят максимум 40 дни, в които създават поколение, работят усилено, пазят пчелата майка и това, което са изградили. 

А какво правят голяма част от хората? Живеят много години, мърморят колко е сложен и труден живота и не поемат отговорност нито за изграждане на нещо, нито за опазването му, каквото и да им струва това.  Това са Страхливци. Фактите са такива. Иначе зададох риторичен въпрос. :)

Все повече харесвам животните и насекомите, някак си има искреност в тях. Като те харесват, не те хапят и жилят, като не те харесват, полагат усилия да те умъртвят. 

При човешкия род е различно - като те обичат, те убиват, като не те искат, са с теб по интереси. Странна работа. А може би аз не разбирам реалността, понеже съм чувствителна и романтично - поетична блогърка.  Затова пък обичам да мисля и да разсъждавам в моя си личен свят. 

Та такава е пъстротата на живота. Днес бях и на море, и в гора, с много и малко хора. Видях различни реалности. Ето затова, обожавам да пътувам по всички възможни начини, защото виждам много истини и чувам различни гледни точки.