Публикации

Показват се публикации с етикета Пътят на коприната

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Пътят на коприната — Пост 27: Цената на едно име

Изображение
ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА  Пост 27 Родар ─────── 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ◆ 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ─────── На другия край на Пътя бурята край каменното убежище на Амин започваше да отстъпва. Пясъкът още се плъзгаше по древните стени, но вятърът постепенно губеше силата си, а сред мътножълтата светлина една дълга сянка приближаваше към къщата. В Ханумар пустинният прах не можеше да скрие небето. Последните часове на нощта лежаха над покривите, улиците бяха притихнали, а в двора на кервансарая товарните животни стояха сгушени едно до друго, сякаш пазеха топлината си за предстоящия път. Родар спеше с кожения тефтер до главата си. Под него беше прибрал малкото криво парче сребро, което майстор Асан му бе дал. От едната страна формата още напомняше смачкана капка, а от другата личаха следите от детските му пръсти и прекалено силния натиск, с който се беше опитал да поправи първата си грешка. През деня Родар беше решил, че ще се върне в работилницата. Следващия път щеше да почука. Вероятно. Заспа, докато си представяше ...

Пътят на Коприната — Пост 26: Историите, които идват с бурята

Изображение
ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА Пост 26  Пустинята не ставаше по-празна, колкото повече Амин навлизаше в нея. Ставаше по-мълчалива. Имаше разлика, която човек разбираше едва след достатъчно години по Пътя. Празното не пазеше нищо, докато мълчанието можеше да бъде пълно с останали следи — от стъпки, от огньове, от хора, които някога бяха спирали на същото място, разговаряли бяха под същото небе и после бяха продължили нататък. Пясъкът заличаваше имената им, но не непременно присъствието им. Белият камил вървеше равномерно по стария труден път, който отдавна почти не приличаше на търговските маршрути, познати на Амин. Нямаше ханове през удобни разстояния, крайпътни огньове и гласове на търговци, които спореха за цената на шафрана така, сякаш от нея зависеше съдбата на света. Кладенците бяха редки, човешките следи още по-редки, а посоката понякога можеше да бъде различена единствено по особеното снижаване между дюните и по камъните, които се показваха от пясъка. През последните два дни камъните бя...

Нефрит – значение, символика и историята на камъка в Китай

Изображение
Нефрит – камъкът, който струвал повече от златото Има богатства, които можем да притежаваме, и други, които трябва да изградим в себе си. Древните китайци виждали в нефрита и двете. Когато днес погледнем нефритено бижу, вероятно първо забелязваме цвета – онова меко зелено, което понякога е почти млечно, а друг път става наситено и дълбоко. Ако обаче можехме да се върнем хилядолетия назад в Китай, пред нас нямаше да стои просто красив материал за украшения, а нещо, натоварено с много по-голяма културна стойност. Нефритът е заемал особено място в китайската история и през различни периоди е бил използван за ритуални предмети, украшения, символи на положение и погребални изделия. С времето около него се изгражда и философска символика, при която физическите качества на материала започват да напомнят за човешки добродетели. Именно това ме привлече много повече от съвременните описания на неговата „енергия“. Защото един камък може да бъде красив и скъп, но е много по-интересно да разберем к...

Пътят на Коприната: Нишките на Изтока

Изображение
ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА — ПОСТ 25 На сутринта Самарканд изглеждаше същият. Това почти я подразни. По улиците вече се чуваха първите гласове на търговците, някъде издрънча метален съд, от съседен двор долетя смях, а над покривите се вдигаше онзи мек утринен прах, който Лейла беше виждала толкова пъти, че отдавна бе престанала да го забелязва. Само че този ден го забеляза. Може би защото знаеше, че след няколко часа ще гледа града от гърба на отдалечаващ се керван. Не беше спала много. Не от страх, а защото мислите ѝ непрекъснато се връщаха към Китай — към земя, която познаваше единствено от разказите на търговците, от коприната, преминала през десетки ръце, и от думите на Ищар за знания, които нямаше как да получи, ако остане в Самарканд. Пътната ѝ торба беше готова. Но преди да я вземе, Лейла имаше още едно място, на което искаше да отиде. ─────── 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ◆ 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ─────── Вратата на Лутра и Ахмед беше отворена. Лейла едва прекрачи прага и усети канелата. Усмихна се още преди да види ...

Онези, които носят знанието | Пътят на Коприната

Изображение
ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА: ИСТОРИИ, КОИТО ПЪТЯТ ПАЗИ Пост 24: Онези, които носят знанието Има момент, в който човек трябва да реши не какво още иска да научи, а кое от вече наученото е достатъчно важно, за да го понесе със себе си. ─────── 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ◆ 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ─────── Докато в Ханумар Родар продължаваше по следобедната улица, без да забелязва непознатия поглед, който се задържаше върху него, далеч на запад Сухандир беше извадила от рафтовете на Бухара всичко, което смяташе, че може да ѝ потрябва по Пътя. Проблемът беше, че ако вземеше всичко, нямаше да стигне далеч. Върху масата лежаха карти, преписи, бележки, две малки книги с кожени корици, няколко отделни листа и три свитъка. До тях беше оставила празна торба, която изглеждаше все по-малка с всяко следващо нещо, към което посягаше. Сухандир премести една карта в купчината за пътуването, поколеба се и я върна обратно, а след малко отново посегна към нея. Идрил наблюдаваше това от другия край на помещението. — Ако я преместиш още три пъти...