Публикации

Показват се публикации с етикета Бухара

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Пътят на Коприната – Част 14: Бухара – градът, който пазеше знанието

Изображение
  Пътят на коприната – Част 14 Бухара – градът, който пазеше знанието Някои хора тръгват по пътя, за да намерят богатство. Други – за да намерят любов. Но има и такива, които тръгват, защото търсят отговор. А понякога отговорът се крие зад врата, която чака да бъде отворена от векове. Писмо до читателя Скъпи читателю, след Самарканд Пътят на коприната продължава на запад. Но понякога най-дългите разстояния не се измерват в километри. А в избори. В страхове. В истини, които още не сме готови да чуем. Докато един млад мъж следва гласа на древен камък, едно момиче се учи да тъче нишки, а една жена продължава да търси човека, когото никога не е спряла да обича, друга върви към град, който пази знанието на вековете. Именно там започва следващата глава от нашата история. Самарканд още не беше напълно буден, когато Лейла откри Амин край градската порта. Въздухът беше прохладен. Обсидианът тежеше в торбата му повече от всякога. Не като камък. Като спомен. Като глас. Като чужда воля. – Не и...