В посока извън мрежата...
Хм, не зная защо съм така агитирана в последно време от всички социални мрежи до такава степен, че почти вече не влизам в тях освен ако нямам нещо сериозно и хубаво за мен да споделя. Някак ми е досадно към момента да чета съобщения от хора, които ми имат телефона и можем да се чуем или евентуално видим за по-истинска комуникация. А и не ми се отговаря, защото като си пусна анализа на престоя пред телефонния екран се хващам за главата от ужас колко време съм загубила от живота си. Тъй като този феномен е при мен от последните ми раздели с хора, с които имахме я телефонна любов, я онлайн комуникация между 3 часа, 3 дни, 3 месеца и дори 3 години с прекъсвания, ми писна да се занимавам с предимно несериозно общуване Кой не се обадил в уречения час, кой не написал отговор на съобщение и т.н. Докато преди и аз съм била в този филм за не-отговарянето на съобщения, което обикновено означава игнориране на човека и съм се дразнила от това, сега и аз съм така, но с други хора. Явно е ...