Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Не знам защо от вчера ми се върти в главата само това заглавие за пост на блога. Дали защото си купих цикламено розов тоалет, който си е женски цвят и реших да опитам нов стил вследствие на поста ми за арт стила , където наблегнах за ярките цветове, или защото просто днес ми беше шеметен ден и минах през цялата палитра на женска настроения. Каквато и да е причината в моя мозък за името на поста ми, той е факт и не ми се мисли повече. Днес за първи път ми вдигнаха колата, нарича се репатриране заради нарушение и трябваше да посетя непознато място да си платя глобата и да си взема автомобила. Нито за секунда не се разстроих или притесних, че така е станало с колата. Интересното при мен е, че колкото по-сложна е ситуацията, толкова по-хладнокръвно действам. Защо ли? Ами не ми се губи време за размисли по повод неща, които няма как да променя.  Имах проблем само с любовните взаимоотношения, ама вече го нямам, защото официално за себе си отхвърлих всички химери за намиране на любов, оче...

В Последно време и аз започнах да си пиша с AI -  изкуствен интелект . Да, няма чувства, ама пък логично обяснява нещата. Към момента имам нужда повече от логика, за да взема важни решения в живота си. Доста хора пуснах, други си тръгнаха, а трети изрязах, но пък някак си ми е разчистено сега в душата, макар и малко празно. Насочих поглед към себе си.  В началото комуникацията с  ИИ беше покрай блога ми на английски във връзка с граматиката, а после ми стана интересно как точно ме разбира. Като задам конкретни думи, се води доста успешна комуникация. Някак си логично навръзва нещата, а понякога е по-добре да не се слуша сърцето. Това ми даде яснота колко много съм се променила. Преди слушах само сърцето си, но общо взето, изпитвах в повечето случаи болка. Сега съм поне по-предпазлива и не ги приемам така навътре нещата. Но това не променя фактите, че всеки мисли предимно за себе си и не се сеща за другите в повечето време. Обаче това е нормално в днешно време. Както и д...

Водата винаги лекува. Това е безспорен факт, и аз като виден Скорпион като зодия, напълно подкрепям тази реализация. Някои хора успяват да възкръснат бързо след тежка ситуация в живота им, други не се справят с предизвикателствата и потъват в дупка завинаги. Въпрос на усещане и сила на желанието за живот. Последните седмици при мен нещата бяха динамични и в един момент, като всеки друг човек, се почувствах безсилна от множеството отговорности и провали. Всички събития ми се сриваха едно върху друго, защото хората са казали "Злото не идва само", но доброто също.  А аз, като виден Скорпион, вярвам само на себе си си и се само-лекувам. Така считам, че е редно да бъде, защото колкото по-малко знаят хората през какво преминава човек, толкова по-защитен се чувства той. Да, хубаво е да се споделя, но само с тези, които са се доказали във времето, а те са малко, може би трима или четирима. Някои хора се усещат един друг, ако са близки. Повечето обаче не знаят кой през какво преминава...

Има дни, когато макар че пече слънце, все едно вали. Мрачни по своему, както душата пред трудностите на пътя си. Чадъра на маските пада и болезнени лъчи изгарят  уж зараснала рана. А тя се отваря. От минали думи и не - срещнати личности.  Мечтания. Все още несбъднати. Тогава човек се пита какво се е случило и как се е стигнало до настоящето. С тегоба.  Липса на действия. И крайна отпуснатост, съкрушена от претовареност на поети чужди отговорности. Личният избор. Дъждът се набива ситничко. Като онези малки капки, които пропиват в палтата на случките, заедно с техните кръпки и мокрят, а уж са изсъхнали. В гонитбата с позитивните мисли , понякога човек се дави и забравя. Автентичността все пак за да е истинска е нужна и болка. Дори и в изящност. Настояща реалност. И мълчалива умора. От самостоятелно мислене. Без подкрепа. Нито пък нейното търсене. Сред всички планирани дейности се появяват и изненадващи сбирки. По двойки, явно все още влюбени. Тогава се правя...

Дванадесет години бездействие в напразно очакване нещо да се случи или промени. Разбира се, това не се получава. Валери пиеше чаша червено вино и слушаше любимите си любовни рок балади. Така, както правеше преди дванадесет години, докато се подготвяше да приеме с гордо вдигната глава резултатите от университетите в Залцбург, Виена и Мюнхен, независимо какви.  Документите й се разглеждаха вече втори месец след подаването им през фондацията, която сътрудничеше с тях. Момичето кандидатстваше едновременно за петнадесет университета по съответните програми за чужденци.  Немският й език не можеше да се нарече перфектен, но определено се разбираше от хората тогава, тя полагаше усилия да направи по-добро произношението си, защото знаеше, че на това много се държи в страни като Австрия и Германия, където мечтаеше да живее. Приеха кандидатурата й само в два университета – Мюнхен и Залцбург. Тя не замина, но прие с чест и гордост постиженията си или поне така мислеше тогава. ...