Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Днес си мисля по една такава тема на база моя опит като майка. Смятам, че с тези интересни времена, когато жените сами си подаряват рози , претендирайки че са наравно с мъжете, вече изглежда непривлекателно да си стоят вкъщи дамите и да си гледат децата, домакинството. Съответно това води до голям отлив на мъже в мъжка енергия и промяна на ролите. Странни времена, които определено не ми допадат. Моята позиция, понеже съм старомодна е, че жената е най-добре да е до децата си в къщи, докато те станат тийнейджъри и да си гледа уюта в дома. Ако желае, дамата може да върши творческа работа, от която да си докарва някой лев - плетене, готварски блог, рисуване, изработване на мъниста и т.н. за по няколко часа дневно. Творческата енергия е женска и тя създава един по-добър свят за самата жена и за цялото й семейство.   При такава ситуация, децата не се чувстват ощетени заради факта, че майка им работи и не е до тях. Майката е добре да не забравя, че е жена, която заслужава почивк...

- Обичаш ли приказки? – Попита Валери своя събеседник. - Да, че кой не ги обича? – отвърна Сейбър, който по принцип мълчеше и слушаше без да изказва мнение, освен ако не го питаха . Той често гледаше с тъмните си очи някъде извън хоризонта, без да дава знак, че изобщо присъства физически в настоящия разговор. - Е, значи ще ти разкажа една приказка, която вярвам, ще разбереш правилно и ще чуеш, не само ще слушаш. Има разлика между това да се слуша и това реално да се чува какво се говори, както и да се разбира правилно.  Доста хора не желаят да разберат думите и чувствата, които се влагат в тях. Или пък просто се правят, че са наясно и са целите в слух. Имало едно време.. Не, всъщност времето е все още сега, непроменено към днешна дата, пълно със спомени от изминалите години.   Живеели две момичета, на разстояние точно десет минути една от друга, учили заедно, водели се най-добри приятелки. Споделяли всичко, или поне едната така си мисле...