Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Публикации

Показват се публикации с етикета осъзнаване

Годежен пръстен от червено фолио и женска енергия | Lichna-Prizma

Червено фолио, разбити илюзии и малко женска енергия Понякога най-истинският годеж е този със самите нас. Има моменти, в които осъзнаваш, че не чакаш човек. Чакаш усещане. Чакаш някой да те избере така, както ти си избирал другите с цялото си сърце. А после една вечер стоиш сама, с парче червено фолио в ръцете си, и разбираш нещо странно: Можеш сама да си създадеш символа, който цял живот си очаквала някой друг да ти подари. Дълго време си мислех, че искам годежен пръстен. После осъзнах, че мога да си създам собствен. Докато се лутах из дебрите на измислиците и вярвах на хора, които умеят да превръщат лъжите си в красиви речи, открих нови занимания и нови начини да бъда до себе си. Гордея се със своя пръстен от червено фолио. Той ми напомня за Сатурн и неговите кръгове — символ на края на една земя, такава, каквато я познавах. Свят, който сякаш се разруши духовно, емоционално и дори финансово. Но това не са моите световни въпроси. Моето е да се науча да се грижа за себе си — някъде меж...

Прочетете повече

Само-лечението е нужна крачка назад

Към края на май и при Новолунието в близнаци , определено за много хора е чувствителен период. Включително и за мен, но винаги е добре да се осветят проблемните ситуации, да се решат и да се започне на чисто. Знам, че повечето читатели на блога го посещават, за да четат за бизнес, но има и други интересни теми, не само за мен, а по принцип, които са не по-малко важни за подобряването на житието. Една такава ще захвана днес, иначе и за бизнес ще си пиша по-нататък отново. :) Защо само-лечението е от изключителна важност? Като се събудих в 05.00 сутринта рязко си зададох този въпрос. От известно време насам усещам вътрешен дискомфорт и доста часове мислих защо е така и го виждах като причина за липса на моя прогрес в много сфери. Понеже от началото на годината съм в невероятно интензивен период на емоционални, ментални, физически и духовни промени, за които даже се чудя как оцелявам все още, но едва тази нощ намерих отговора. Било е нужно да направя крачка назад и ...

Прочетете повече

Чувства Във Вторник

Днес формата на поста ми ще е странен, точно като моето настроение преди Великден. Тогава ще съм със семейството си и ще си видя ремонтираното жилище, което ще обитавам занапред. Някак ми е особено че остават месеци докато напусна Бургас. Минаха 15 години, а може би и 16, откакто съм тук. Така и не се вписах. Не знам защо се сетих за "Железният Светилник" на Димитър Талев, който ми е любим роман, между другото. Сигурно е, защото там ставаше дума за желанието на жена да отиде при мъж в неговото село и да стане "чуждоземец", но това така и не се случи. Всички знаят за романа. Та и аз така, все си останах чуждоземец в гр. Бургас с много познати и може би 1-2 по-близки хора, които напоследък изчезнаха, но сигурно, защото моето физическо време е ограничено и ангажиментите много. Да, чуваме се по телефона, но не е същото, така че съм си поела кармата за неподдържаните взаимоотношения. А може би срещите се разредиха и разговорите, защото всеки е по своя си път и нямам...

Прочетете повече

Госпожица за три дни

Навремето имаше един хубав български филм " Господин за един ден" . Той е създаден малко след като съм се родила, но съм го гледала като по-голяма и много ми допадна. А днес напълно ми резонира във връзка с мечтата ми да съм известна поетеса. И бях, за няколко дни. Затова и ми хрумна, докато бях в София да търся вдъхновение в метрото, именно за тази тема на моя блог пост "Госпожица за три дни" :) Но беше приятно и забавно в повечето случаи. Основната идея тук е да споделя, че бях започнала да се вземам твърде на сериозно и е добре, че три дни се разхождах по "Витошка" и с дъжда, за да се върна към реалната ситуация на живота си. Наистина, хубаво е човек да се чувства известен, но от там идват и очакванията към него - да дава акъл като по-мъдър и успешен. Всички вярват на думите му, но не и той на себе си. Поне аз така го усещах, особено по време на разпита в съда. Та, в София видях много интересни хора, но изпитах една огромна студенина от отношенията с ...

Прочетете повече

Капанът на думите "Нали това искаше"

Подхванах вече втора седмица са с грип, но дали защото е ретроградна Венера, много хора, с които смятах, че няма да се чуем повече, се обаждат някак си като предизвикани от съдбата да си разчистим миналите енергии и отношения. Преди всяко пълно лунно затъмнение е време за пречистване на тялото, енергията, хората и въобще всичко в живота. През март са две затъмнения, което, дори без да съм астролог, астроном, нумеролог и т.н., ми дава ясни знаци, че месецът ще е много трансформиращ. А всяка метаморфоза минава през болката на загубата на нещо, някого или дори себе си за момент Понеже съм в къщи и доста неща осъзнавам и имам време да осмисля. Разбрах, че с думите ми като "Нищо не искам от никого" или подобни такива, които използвам с цел да премахна всякакви очаквания и илюзии от живота си, се оказа, че страната, на която ги казвам, ги е възприела различно. Именно сега, докато се лекувам физически, а до голяма степен емоционално и ментално, разбирам, че е много важно какво и к...

Прочетете повече

Истината в една чаша кафе

Днес за последно бях в Costa Coffee за тази година. Това ми е едно от любимите заведения. През последните почивни дни боледувах и нямах глас да говоря, но като всяка Коледа и тази ми донесе чудеса. Върна ми се гласа, обадиха ми се много приятели и се почувствах щастлива. Затова и се само-почерпих с една чаша Коледно лате в Costa Coffee . Видях много хора и ситуации от различен ъгъл, докато наблюдавах другите посетители на заведението. Да, вече имам много различна перспектива за нещата от предишната година. Преди много години обичах да стоя на кафе и да наблюдавам хората, но бях забравила това си занимание, а сега си го върнах и ми помага много да осъзная и своята реалност. Мисля, че научих най-важният си урок от тази година - да ценя спокойствието, защото хората отиват там, където е спокойно. Някои завиждат за това, други се чудят как съм го постигнала. Във всички ситуации само аз си знам как съм на това ниво над нещата и да не задълбавам. Множество уроци от предишните годин...

Прочетете повече

Дънките

Днес отново съм по дънки с щриха на размисли. Доста скъсани от поредни разочарования. Които ме направиха по-силна и наясно със себе си. Осъзнах неща, които из кристализираха след среща с позабравени хора. Благодарна съм. Видях плам в очите им, които ми показа ясно, че дълго време съм се скитала по места, които не са моите и дълбини, в които нямам желание да плувам. Нито ги усещам, нито се виждам в тях като част от пъзела на живота си. Превърнах се в пътешественик, който вървеше без посока. В търсене на себе си някъде, където няма как да си освободи лично пространство. Съвсем сърдечно и съзнателно го признавам пред себе си. Без грам разкаяние, защото това даде нова опитност. Намерих парченца за изграждане на пирамида от ситуации, действия и постижения, които да обогатят душата ми и да ме върнат към центъра й. Често пъти се случва да се пътува безцелно и неопределено, за да се види човек ясно отстрани и някак си обективно, за да не се търси там, където няма как да се намери, за...

Прочетете повече