Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Към края на май и при Новолунието в близнаци , определено за много хора е чувствителен период. Включително и за мен, но винаги е добре да се осветят проблемните ситуации, да се решат и да се започне на чисто. Знам, че повечето читатели на блога го посещават, за да четат за бизнес, но има и други интересни теми, не само за мен, а по принцип, които са не по-малко важни за подобряването на житието. Една такава ще захвана днес, иначе и за бизнес ще си пиша по-нататък отново. :) Защо само-лечението е от изключителна важност? Като се събудих в 05.00  сутринта рязко си зададох този въпрос. От известно време насам усещам вътрешен дискомфорт и доста часове мислих защо е  така и го виждах като причина за липса на моя прогрес в много сфери.  Понеже от началото на годината съм в невероятно интензивен период на емоционални, ментални, физически и духовни промени, за които даже се чудя как оцелявам все още, но едва тази нощ намерих отговора.  Било е нужно да направя крачка назад и ...

Днес формата на поста ми ще е странен, точно като моето настроение преди Великден. Тогава ще съм със семейството си и ще си видя ремонтираното жилище, което ще обитавам занапред. Някак ми е особено че остават месеци докато напусна Бургас.  Минаха 15 години, а може би и 16, откакто съм тук. Така и не се вписах. Не знам защо се сетих за "Железният Светилник" на Димитър Талев, който ми е любим роман, между другото. Сигурно е, защото там ставаше дума за желанието на жена да отиде при мъж в неговото село и да стане "чуждоземец", но това така и не се случи. Всички знаят за романа. Та и аз така, все си останах чуждоземец в гр. Бургас с много познати и може би 1-2 по-близки хора, които напоследък изчезнаха, но сигурно, защото  моето физическо време е ограничено и ангажиментите много. Да, чуваме се по телефона, но не е същото, така че съм си поела кармата за неподдържаните взаимоотношения.   А може би срещите се разредиха и разговорите, защото всеки е по своя си път и нямам...

Навремето  имаше един хубав български филм " Господин за един ден" . Той е създаден малко след като съм се родила, но съм го гледала като по-голяма и много ми допадна. А днес напълно ми резонира във връзка с мечтата ми да съм известна поетеса. И бях, за няколко дни.  Затова и ми хрумна, докато бях в София да търся вдъхновение в метрото, именно за тази тема на моя блог пост "Госпожица за три дни" :) Но беше приятно и забавно в повечето случаи. Основната идея тук е да споделя, че бях започнала да се вземам твърде на сериозно и е добре, че три дни се разхождах по "Витошка" и с дъжда, за да се върна към реалната ситуация на живота си. Наистина, хубаво е човек да се чувства известен, но от там идват и очакванията към него - да дава акъл като по-мъдър и успешен. Всички вярват на думите му, но не и той на себе си. Поне аз така го усещах, особено по време на разпита в съда. Та, в София видях много интересни хора, но изпитах една огромна студенина от отношенията с ...

Подхванах вече втора седмица са с грип, но дали защото е ретроградна Венера, много хора, с които смятах, че няма да се чуем повече, се обаждат някак си като предизвикани от съдбата да си разчистим миналите енергии и отношения. Преди всяко пълно лунно затъмнение е време за пречистване на тялото, енергията, хората и въобще всичко в живота. През март са две затъмнения, което, дори без да съм астролог, астроном, нумеролог и т.н., ми дава ясни знаци, че месецът ще е много трансформиращ. А всяка метаморфоза минава през болката  на загубата на нещо, някого или дори себе си за момент Понеже съм в къщи и доста неща осъзнавам и имам време да осмисля. Разбрах, че с думите ми като "Нищо не искам от никого" или подобни такива, които използвам с цел да премахна всякакви очаквания и илюзии от живота си, се оказа, че страната, на която ги казвам, ги е възприела различно. Именно сега, докато се лекувам физически, а до голяма степен емоционално и ментално, разбирам, че е много важно какво и к...

Днес за последно бях в Costa Coffee за тази година. Това ми е едно от любимите заведения. През последните почивни дни боледувах и нямах глас да говоря, но като всяка Коледа и тази ми донесе чудеса. Върна ми се гласа, обадиха ми се много приятели и се почувствах щастлива. Затова и се само-почерпих с една чаша Коледно лате в Costa Coffee .  Видях много хора и ситуации от различен ъгъл, докато наблюдавах другите посетители на заведението. Да, вече имам много различна перспектива за нещата от предишната година. Преди много години обичах да стоя на кафе и да наблюдавам хората, но бях забравила това си занимание, а сега си го върнах и ми помага много да осъзная и своята реалност. Мисля, че научих най-важният си урок от тази година - да ценя спокойствието, защото хората отиват там, където е спокойно. Някои завиждат за това, други се чудят как съм го постигнала. Във всички ситуации само аз си знам как съм на това ниво над нещата и да не задълбавам. Множество уроци от  предишните годин...

Днес отново съм по дънки с щриха на размисли. Доста скъсани от поредни разочарования. Които ме направиха по-силна и наясно със себе си. Осъзнах неща, които из кристализираха след среща с позабравени хора. Благодарна съм. Видях плам в очите им, които ми показа ясно, че дълго време съм се скитала по места, които не са моите и дълбини, в които нямам желание да плувам. Нито ги усещам, нито се виждам в тях като част от пъзела на живота си. Превърнах се в пътешественик, който вървеше без посока. В търсене на себе си някъде, където няма как да си освободи лично пространство. Съвсем сърдечно и съзнателно го признавам пред себе си. Без грам разкаяние, защото това даде нова опитност. Намерих парченца за изграждане на пирамида от ситуации, действия и постижения, които да обогатят душата ми и да ме върнат към центъра й. Често пъти се случва да се пътува безцелно и неопределено, за да се види човек ясно отстрани и някак си обективно, за да не се търси там, където няма как да се намери, за...