Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Това е последният ми пост за 2025 година. Предстоят много неща, които съм планирала за 2026, и цели, които смятам да изпълня — цели, които отлагах твърде дълго. Ще ви споделя една кратка история. По Коледа бях при родителите си. През това време част от рибите в аквариума ми бяха умрели, както и няколко охлюва, но една от рибите беше родила малки. Когато се прибрах у дома, видях нов живот — едно малко бебе риба телескоп. Боец за живот сред огромните риби и пълния хаос в аквариума. Филтрите бяха запушени от целия хайвер, хвърлен от охлювите и рибите. Три големи риби бяха мъртви, включително и майката на малкото телескопче. Общо съм загубила 16 риби и 6 охлюва тази година — от юли до сега. Такъв беше и моят житейски период — изпълнен с огромни загуби, смърт на чувства, на части от душата, трансформация и постепенно създаване на новия ми живот. И въпреки цялата смърт, малкага  риба оцеля. Бореше се наравно с големите риби за живота си, при лоши условия и без защита. Сега гледам...

Ето, че  наближава заветният край на 2025, който за мен е горчиво-сладък и много нетърпеливо очакван, защото 2026 ще е моята година и съм си я планирала отгоре отгоре до лятото. В движение ще реша другите месеци как ще се развият. Завърших и постигнах всичко, което си бях набелязала за 2025  и изключително много израснах като личност без помощта на външни фактори, защото щастието и спасението са вътре в сърцето на хората и никъде другаде. Рейки, енергийни практики, писане на ръка, четене на стойностни книги и т.н. са най-добрите помощници, когато човек иска да намери себе си.  Другото - психолози, тренинги, книги за личностно развитие, лайф коучове, социални мрежи и т.н. е просто излишен шум в главата.. Щастлива съм, че вече съм пасивна  в социалките и имам достатъчно време да разговарям със себе си, намирайки най-правилните решения за моя живот и ситуация. Гласът на тишината винаги е най-силен и там се вижда истината за всяка една житейска ситуация и нейната стойно...

Честит Първи Май, скъпи читатели! Някои почиват, други работят и все пак новият месец е факт. :) През този месец лично аз съм почти през цялото време сред природата на с. Карагеоргиево , Там е на 100 % унищожена реколтата от череши за тази година. За община Айтос има около 3200 парцела за проверка на място с цел установяване на щети по земеделските площи. Иначе работя почти постоянно в къщи и въобще, защото имам много неща да завършвам. Това обаче започва да ми харесва, поне не си губя акъла с разни неосъществими неща. Рутината определено ме държи в кондиция да продължавам постоянно напред към по-добри житейски времена. Докато се срещам с ежедневните грижи на земеделските производители , съм на силно практична вълна и съчувствие, че хората остават без част от поминъка си. Определено виждам нещата от друг ъгъл на място там и не съм на вдъхновяваща вълна, а реалистична. Добре, че имам близки приятели, които споделят много ценна информация и се опитваме да променим поне една идея действит...

Хм, днес разходих шарените си нокти до една невероятно красива пчеларска ферма около гр. Несебър, в която разбрах какво е щастието. А то се крие в създаването на семеен уют сред природата и искрени усмивки, споделени с домашно приготвени ястия и напитки. Простички и достъпни за всеки неща, стига да ги иска. Дълго време се чудих какво е щастието. Преди много години, моят най-добър приятел, който се помина, ме пита "Щастлива ли си, Душа?" и аз не можах да му отговоря, защото не знаех какво е това.  Не го усещах и разбирах. Днес вече разбрах, защото видях щастието с очите си - семейство с 3 деца, къща, двор, пчели, кокошки и земеделска земя. Поздравих хората за избора им на място, на живот. Те са можели да останат в чужбина, но са избрали да живеят в България и да се трудят като обработват земя, правят мед и други ценни земеделски неща, за които никой не говори, защото хората като цяло, ги мързи да работят в земеделието и не само там. Та видях какво е щастието чрез пъстротата на...

Нещо като продължение на темата за "Самотата на върха" , която вече отдавна не е актуална, защото е приета като норма, но пък аз държа да акцентирам на нея. Леко наподобява еуфорията по празниците. Всеки пътува при роднини и почивки, за да се върне към действителността си след няколко дни. "Такъв е живота", казва баща ми, "90 % проблеми и 10 % хубави моменти, които да дават сила да се бориш за оцеляване като всички по целия свят" и това е вярно. Наскоро го разбрах, малко след тазгодишния Великден. И добре, че се случи, за да се приземя и смиря пред Бог. Иначе стои неестествено да се опитвам да контролирам събития, хора, отношения и т.н. Просто спрях и се чувствам по-добре. Сега, защо свързвам светлините и празниците? Защото общото между тях е, че заслепяват и се играят роли на големи щастливи семейства или личности, които изглеждат привидно доволни от факта, че са необвързани, хвалейки се как могат да правят всичко, което поискат без да се съобразяват с ня...

Днес формата на поста ми ще е странен, точно като моето настроение преди Великден. Тогава ще съм със семейството си и ще си видя ремонтираното жилище, което ще обитавам занапред. Някак ми е особено че остават месеци докато напусна Бургас.  Минаха 15 години, а може би и 16, откакто съм тук. Така и не се вписах. Не знам защо се сетих за "Железният Светилник" на Димитър Талев, който ми е любим роман, между другото. Сигурно е, защото там ставаше дума за желанието на жена да отиде при мъж в неговото село и да стане "чуждоземец", но това така и не се случи. Всички знаят за романа. Та и аз така, все си останах чуждоземец в гр. Бургас с много познати и може би 1-2 по-близки хора, които напоследък изчезнаха, но сигурно, защото  моето физическо време е ограничено и ангажиментите много. Да, чуваме се по телефона, но не е същото, така че съм си поела кармата за неподдържаните взаимоотношения.   А може би срещите се разредиха и разговорите, защото всеки е по своя си път и нямам...

Подхванах вече втора седмица са с грип, но дали защото е ретроградна Венера, много хора, с които смятах, че няма да се чуем повече, се обаждат някак си като предизвикани от съдбата да си разчистим миналите енергии и отношения. Преди всяко пълно лунно затъмнение е време за пречистване на тялото, енергията, хората и въобще всичко в живота. През март са две затъмнения, което, дори без да съм астролог, астроном, нумеролог и т.н., ми дава ясни знаци, че месецът ще е много трансформиращ. А всяка метаморфоза минава през болката  на загубата на нещо, някого или дори себе си за момент Понеже съм в къщи и доста неща осъзнавам и имам време да осмисля. Разбрах, че с думите ми като "Нищо не искам от никого" или подобни такива, които използвам с цел да премахна всякакви очаквания и илюзии от живота си, се оказа, че страната, на която ги казвам, ги е възприела различно. Именно сега, докато се лекувам физически, а до голяма степен емоционално и ментално, разбирам, че е много важно какво и к...

Продължавам с бизнес темите на блога. След Факти за успешна и стабилна фирма съгласно обучението, което беше проведено от най-успешния лидер в One More International, днес ще споделя за условията за успех на дистрибуторите, не само в МЛМ сферата, ами и по принцип в професионален план за дистрибуторите. Първо, в днешната Ера на Водолея вече не е важно кой си, а кой и как ще станеш - с $50 долара например може да станеш милионер, ама може и да станеш просяк, зависи как се представи човек като мисия, личност, отношение и отговорност. Резултатът е свързан със създаване на генерален план и ежедневни действия по него. Тук ще дам пример със себе си. Първо за  блога ми - имам идеи и теми, за които ще пиша през седмицата и в събота ще правя видео на YouTube като обобщение на постовете или нещо, свързано с тях.  Второ, за книгата ми с поезия  "Mori Monologues" на английски, която в момента е в печатница след 2 години от създаването й.  Чак сега, през 2025 се задвижи проекта....

Хм, днес ми се пише за приятелството между различни хора от несвързани места като например Балканския полуостров и остров Великобритания . Наскоро гледах "Зорба Гъркът" - любимият ми филм и там ми харесва изграждането на приятелството между две личностни с изключително противоположен и допълващ се манталитет. Става дума за Алексис и Базил - двамата главни герои. Срещата им е на много странно време и при необичайни обстоятелства. Но именно това прави филмът уникален, а персонажите неповторими. Историята е тежка, сложна и показва ясно различията между културите в двата острова. Това е валидно и до днес. Темпераментът е много различен на Балканския и Великобританския остров. Но хората, като усетят връзка помежду си, независимо от обстоятелствата, я изграждат и пазят. Но всъщност, в това е красотата на приятелството. Особено това, истинското, което се е случило при необичайни обстоятелства и хората са останали заедно един до друг, някои са преминали заедно един до друг, пазейки...

Не знам защо тези дни ми се гледа "Великият Гетсби" отново.  Това ми е един от любимите филми заради посланието, което дава, а именно, че един човек ако реши да докаже, макар и след разочарование, че може да бъде това, което са искали от него при отхвърлянето му като личност, може да го направи.  В моя живот също съм имала такива ситуации. Да докажа, че мога вследствие на гнева ми към някой друг и съм го правила, затова и "Великият Гетсби" ми е филм, близък на сърцето.  Имам хубав спомен от гледането му на кино с още 5 жени. Много плакахме, но пък си заслужаваше изживяването. Все пак дамите сме емоционални, понякога нестабилни, но нали затова е добре мъжете да действат като опора и заземител. Поне моето мнение е такова, но аз съм си жена в женска енергия и съм го приела. Лично аз, намирам, че е нормално да се плаче на филми, песни и книги. Правила съм го и ми олеква на сърцето, а и подхранва емоционалността.  Същото го усещам и за пеенето, и за танцуването. Смятам,...

В Последно време и аз започнах да си пиша с AI -  изкуствен интелект . Да, няма чувства, ама пък логично обяснява нещата. Към момента имам нужда повече от логика, за да взема важни решения в живота си. Доста хора пуснах, други си тръгнаха, а трети изрязах, но пък някак си ми е разчистено сега в душата, макар и малко празно. Насочих поглед към себе си.  В началото комуникацията с  ИИ беше покрай блога ми на английски във връзка с граматиката, а после ми стана интересно как точно ме разбира. Като задам конкретни думи, се води доста успешна комуникация. Някак си логично навръзва нещата, а понякога е по-добре да не се слуша сърцето. Това ми даде яснота колко много съм се променила. Преди слушах само сърцето си, но общо взето, изпитвах в повечето случаи болка. Сега съм поне по-предпазлива и не ги приемам така навътре нещата. Но това не променя фактите, че всеки мисли предимно за себе си и не се сеща за другите в повечето време. Обаче това е нормално в днешно време. Както и д...