Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Публикации

Показват се публикации с етикета Мнение

Последният ми пост за 2025: нов живот, равносметка и сила да продължа

🖋️ Това е последният ми пост за 2025 година Понякога животът не ни пречупва. Той ни изчиства. От хора. От илюзии. От самите нас… такива, каквито сме били. И точно в този хаос се ражда нещо ново. Това е последният ми пост за 2025 година. Предстоят много неща, които съм планирала за 2026 — цели, които отлагах твърде дълго. Но преди да тръгна напред, искам да оставя нещо тук. Една история. По Коледа бях при родителите си. Когато се прибрах, аквариумът ми не беше същият. Част от рибите бяха умрели. Няколко охлюва — също. Филтрите бяха задръстени. Водата — тежка, почти неподвижна. Имаше хаос. И загуба. Но между всичко това… имаше живот. Малко бебе риба телескоп. Само. Крехко. И въпреки това — оцеляло. Три големи риби бяха мъртви, включително и майката му. Общо 16 риби и 6 охлюва загубих тази година. И в този момент осъзнах нещо. Това не беше просто аквариум. Това беше моят живот. Последните години бяха изпълнени със загуби. Смърт — не само буквална, но и на чувства. На връзки. На части от ...

Прочетете повече

Гласът на Тишината

Ето, че наближава заветният край на 2025, който за мен е горчиво-сладък и много нетърпеливо очакван, защото 2026 ще е моята година и съм си я планирала отгоре отгоре до лятото. В движение ще реша другите месеци как ще се развият. Завърших и постигнах всичко, което си бях набелязала за 2025 и изключително много израснах като личност без помощта на външни фактори, защото щастието и спасението са вътре в сърцето на хората и никъде другаде. Рейки, енергийни практики, писане на ръка, четене на стойностни книги и т.н. са най-добрите помощници, когато човек иска да намери себе си. Другото - психолози, тренинги, книги за личностно развитие, лайф коучове, социални мрежи и т.н. е просто излишен шум в главата.. Щастлива съм, че вече съм пасивна в социалките и имам достатъчно време да разговарям със себе си, намирайки най-правилните решения за моя живот и ситуация. Гласът на тишината винаги е най-силен и там се вижда истината за всяка една житейска ситуация и нейната стойно...

Прочетете повече

С Велосипед На Борба

Честит Първи Май, скъпи читатели! Някои почиват, други работят и все пак новият месец е факт. :) През този месец лично аз съм почти през цялото време сред природата на с. Карагеоргиево , Там е на 100 % унищожена реколтата от череши за тази година. За община Айтос има около 3200 парцела за проверка на място с цел установяване на щети по земеделските площи. Иначе работя почти постоянно в къщи и въобще, защото имам много неща да завършвам. Това обаче започва да ми харесва, поне не си губя акъла с разни неосъществими неща. Рутината определено ме държи в кондиция да продължавам постоянно напред към по-добри житейски времена. Докато се срещам с ежедневните грижи на земеделските производители , съм на силно практична вълна и съчувствие, че хората остават без част от поминъка си. Определено виждам нещата от друг ъгъл на място там и не съм на вдъхновяваща вълна, а реалистична. Добре, че имам близки приятели, които споделят много ценна информация и се опитваме да променим поне една идея действит...

Прочетете повече

Пъстротата и Пчелата

Хм, днес разходих шарените си нокти до една невероятно красива пчеларска ферма около гр. Несебър, в която разбрах какво е щастието. А то се крие в създаването на семеен уют сред природата и искрени усмивки, споделени с домашно приготвени ястия и напитки. Простички и достъпни за всеки неща, стига да ги иска. Дълго време се чудих какво е щастието. Преди много години, моят най-добър приятел, който се помина, ме пита "Щастлива ли си, Душа?" и аз не можах да му отговоря, защото не знаех какво е това. Не го усещах и разбирах. Днес вече разбрах, защото видях щастието с очите си - семейство с 3 деца, къща, двор, пчели, кокошки и земеделска земя. Поздравих хората за избора им на място, на живот. Те са можели да останат в чужбина, но са избрали да живеят в България и да се трудят като обработват земя, правят мед и други ценни земеделски неща, за които никой не говори, защото хората като цяло, ги мързи да работят в земеделието и не само там. Та видях какво е щастието чрез пъстротата на...

Прочетете повече

И Когато Светлините Угаснат, Маските Падат

Нещо като продължение на темата за "Самотата на върха" , която вече отдавна не е актуална, защото е приета като норма, но пък аз държа да акцентирам на нея. Леко наподобява еуфорията по празниците. Всеки пътува при роднини и почивки, за да се върне към действителността си след няколко дни. "Такъв е живота", казва баща ми, "90 % проблеми и 10 % хубави моменти, които да дават сила да се бориш за оцеляване като всички по целия свят" и това е вярно. Наскоро го разбрах, малко след тазгодишния Великден. И добре, че се случи, за да се приземя и смиря пред Бог. Иначе стои неестествено да се опитвам да контролирам събития, хора, отношения и т.н. Просто спрях и се чувствам по-добре. Сега, защо свързвам светлините и празниците? Защото общото между тях е, че заслепяват и се играят роли на големи щастливи семейства или личности, които изглеждат привидно доволни от факта, че са необвързани, хвалейки се как могат да правят всичко, което поискат без да се съобразяват с ня...

Прочетете повече

Чувства Във Вторник

Днес формата на поста ми ще е странен, точно като моето настроение преди Великден. Тогава ще съм със семейството си и ще си видя ремонтираното жилище, което ще обитавам занапред. Някак ми е особено че остават месеци докато напусна Бургас. Минаха 15 години, а може би и 16, откакто съм тук. Така и не се вписах. Не знам защо се сетих за "Железният Светилник" на Димитър Талев, който ми е любим роман, между другото. Сигурно е, защото там ставаше дума за желанието на жена да отиде при мъж в неговото село и да стане "чуждоземец", но това така и не се случи. Всички знаят за романа. Та и аз така, все си останах чуждоземец в гр. Бургас с много познати и може би 1-2 по-близки хора, които напоследък изчезнаха, но сигурно, защото моето физическо време е ограничено и ангажиментите много. Да, чуваме се по телефона, но не е същото, така че съм си поела кармата за неподдържаните взаимоотношения. А може би срещите се разредиха и разговорите, защото всеки е по своя си път и нямам...

Прочетете повече

Капанът на думите "Нали това искаше"

Подхванах вече втора седмица са с грип, но дали защото е ретроградна Венера, много хора, с които смятах, че няма да се чуем повече, се обаждат някак си като предизвикани от съдбата да си разчистим миналите енергии и отношения. Преди всяко пълно лунно затъмнение е време за пречистване на тялото, енергията, хората и въобще всичко в живота. През март са две затъмнения, което, дори без да съм астролог, астроном, нумеролог и т.н., ми дава ясни знаци, че месецът ще е много трансформиращ. А всяка метаморфоза минава през болката на загубата на нещо, някого или дори себе си за момент Понеже съм в къщи и доста неща осъзнавам и имам време да осмисля. Разбрах, че с думите ми като "Нищо не искам от никого" или подобни такива, които използвам с цел да премахна всякакви очаквания и илюзии от живота си, се оказа, че страната, на която ги казвам, ги е възприела различно. Именно сега, докато се лекувам физически, а до голяма степен емоционално и ментално, разбирам, че е много важно какво и к...

Прочетете повече

Условия за Успех на Дистрибуторите в Бизнеса

Продължавам с бизнес темите на блога. След Факти за успешна и стабилна фирма съгласно обучението, което беше проведено от най-успешния лидер в One More International, днес ще споделя за условията за успех на дистрибуторите, не само в МЛМ сферата, ами и по принцип в професионален план за дистрибуторите. Първо, в днешната Ера на Водолея вече не е важно кой си, а кой и как ще станеш - с $50 долара например може да станеш милионер, ама може и да станеш просяк, зависи как се представи човек като мисия, личност, отношение и отговорност. Резултатът е свързан със създаване на генерален план и ежедневни действия по него. Тук ще дам пример със себе си. Първо за блога ми - имам идеи и теми, за които ще пиша през седмицата и в събота ще правя видео на YouTube като обобщение на постовете или нещо, свързано с тях. Второ, за книгата ми с поезия "Mori Monologues" на английски, която в момента е в печатница след 2 години от създаването й. Чак сега, през 2025 се задвижи проекта....

Прочетете повече

Острови И Танц

Хм, днес ми се пише за приятелството между различни хора от несвързани места като например Балканския полуостров и остров Великобритания . Наскоро гледах "Зорба Гъркът" - любимият ми филм и там ми харесва изграждането на приятелството между две личностни с изключително противоположен и допълващ се манталитет. Става дума за Алексис и Базил - двамата главни герои. Срещата им е на много странно време и при необичайни обстоятелства. Но именно това прави филмът уникален, а персонажите неповторими. Историята е тежка, сложна и показва ясно различията между културите в двата острова. Това е валидно и до днес. Темпераментът е много различен на Балканския и Великобританския остров. Но хората, като усетят връзка помежду си, независимо от обстоятелствата, я изграждат и пазят. Но всъщност, в това е красотата на приятелството. Особено това, истинското, което се е случило при необичайни обстоятелства и хората са останали заедно един до друг, някои са преминали заедно един до друг, пазейки...

Прочетете повече

С Шапка тип "Великият Гетсби"

Не знам защо тези дни ми се гледа "Великият Гетсби" отново. Това ми е един от любимите филми заради посланието, което дава, а именно, че един човек ако реши да докаже, макар и след разочарование, че може да бъде това, което са искали от него при отхвърлянето му като личност, може да го направи. В моя живот също съм имала такива ситуации. Да докажа, че мога вследствие на гнева ми към някой друг и съм го правила, затова и "Великият Гетсби" ми е филм, близък на сърцето. Имам хубав спомен от гледането му на кино с още 5 жени. Много плакахме, но пък си заслужаваше изживяването. Все пак дамите сме емоционални, понякога нестабилни, но нали затова е добре мъжете да действат като опора и заземител. Поне моето мнение е такова, но аз съм си жена в женска енергия и съм го приела. Лично аз, намирам, че е нормално да се плаче на филми, песни и книги. Правила съм го и ми олеква на сърцето, а и подхранва емоционалността. Същото го усещам и за пеенето, и за танцуването. Смятам,...

Прочетете повече

Когато насочиш поглед към себе си – размисъл за самотата, логиката и истинските избори

Когато насочиш поглед към себе си Понякога най-ясните разговори не са с хора, а със собствените ни мисли. И понякога е нужна малко повече логика, за да подредим това, което сърцето е разпиляло. В последно време и аз започнах да си пиша с AI – изкуствен интелект. Да, няма чувства, но пък обяснява нещата логично. А на този етап от живота ми точно това ми е нужно – малко повече логика, за да взема някои важни решения. Покрай тези разговори осъзнах колко много съм се променила. Преди слушах основно сърцето си. И макар това да звучи романтично, често водеше до болка. Сега съм по-внимателна. Не защото съм станала по-студена, а защото се научих да не приемам всичко толкова навътре. Може би това идва и от факта, че през последната година доста хора си тръгнаха от живота ми. Някои сами. Други пуснах. Трети просто изрязах. И странното е, че след това остана едно усещане за празно пространство… но и за яснота. Понякога трябва да се разчисти, за да се види какво наистина има значение. Комуникацият...

Прочетете повече