Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...
Получаване на връзка
Facebook
X
Pinterest
Имейл
Други приложения
Последният ми пост за 2025: нов живот, равносметка и сила да продължа
Получаване на връзка
Facebook
X
Pinterest
Имейл
Други приложения
🖋️
Това е последният ми пост за 2025 година
Понякога животът не ни пречупва. Той ни изчиства.
От хора. От илюзии. От самите нас… такива, каквито сме били.
И точно в този хаос се ражда нещо ново.
Това е последният ми пост за 2025 година.
Предстоят много неща, които съм планирала за 2026 — цели, които отлагах твърде дълго. Но преди да тръгна напред, искам да оставя нещо тук.
Една история.
По Коледа бях при родителите си. Когато се прибрах, аквариумът ми не беше същият.
Част от рибите бяха умрели. Няколко охлюва — също. Филтрите бяха задръстени. Водата — тежка, почти неподвижна.
Имаше хаос.
И загуба.
Но между всичко това… имаше живот.
Малко бебе риба телескоп.
Само. Крехко. И въпреки това — оцеляло.
Три големи риби бяха мъртви, включително и майката му. Общо 16 риби и 6 охлюва загубих тази година.
И в този момент осъзнах нещо.
Това не беше просто аквариум.
Това беше моят живот.
Последните години бяха изпълнени със загуби. Смърт — не само буквална, но и на чувства. На връзки. На части от мен.
Ако трябва да го опиша с една дума — трансформация.
Тиха. Болезнена. Неизбежна.
Точно като в „Житейският аквариум“ — свят, в който границите не се виждат, но се усещат.
И въпреки всичко…
Малкото телескопче оцеля.
Бореше се с големите риби. С лошите условия. С липсата на защита.
Днес го пазя.
Гледам го и си мисля колко много прилича на мен.
Тихо. Упорито. Живо.
През този месец видях и други малки чудеса.
Папагалът ми беше на косъм да загуби крака си. Днес е напълно възстановен.
Любов. Грижа. Молитва.
Понякога това е всичко, което имаме. И понякога… е достатъчно.
Същото съм давала и на хората в живота си.
Но истината е, че не винаги любовта е достатъчна, за да останеш. Не винаги си „правилният човек“ за нечий път.
И това също е урок.
Затова днес избирам да бъда като малкото телескопче.
Да не се доказвам. Да не се боря за място, където не съм желана. Да не се губя в очаквания.
А просто… да живея.
На 01.01 започва нова страница.
Не защото датата го изисква. А защото аз съм готова.
Готова да оставя зад себе си:
болката
разочарованията
илюзиите
нуждата да бъда приета на всяка цена
Кармата си я платих.
С време. С уроци. С части от сърцето си.
Но днес съм тук.
По-цялостна.
През 2026 няма да гоня шум.
Ще вървя тихо.
С цели. С яснота. С вътрешен мир.
След всичко преживяно, знам едно:
Драмата не спира сама.
Тя спира, когато ти решиш.
Какво искам да оставя като послание
Бъдете себе си.
Не утре. Не когато стане удобно. А сега.
Пускайте хората, които ясно са ви показали, че не сте част от пътя им. Не стройте въздушни замъци.
Те винаги се сриват. И оставят след себе си… празнота.
Но именно тази празнота създава пространство за нещо истинско.
Ако търсите още от този вътрешен път, може да прочетете:
Коментари
Публикуване на коментар