Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Днес на 31.12.2024 е време да се включа за последно на блога си тази година. Щастлива съм, че възстанових писането си на български в блога от юни месец, когато се върнах от Франция и Швейцария като осъзнал се човек, бил на върха на Айфеловата кула. Ще гледам да съм по-кратка и синтезирана, защото в душата ми се бушуват твърде много емоции, а пък е време да простя на себе си и всички в живота си много неща, разочарования, ситуации. Днешния ден не желая да дълбая в миналото и да се укорявам кой, какво как е направил, включително и себе си. Желанието ми е да започна на чисто и по нов начин новата година, което и започнах да правя още от Ноември. Приключих много дейности и отношения, чиста съм пред себе си. Който ме е разбрал, добре, който не, чудесно!  Аз поемам отговорността за себе си и своята част от ситуациите и отношенията, другите отговарят за себе си и тяхната част.  Това ми напомня за китайската мъдрост " Между двама човека има точно 10 крачки. Ако си минал своите 5 и ня...

Времето е някак мрачно и валежно, донякъде носталгично. Има и такива дни, когато човек си обмисля или припомня някои неща. Откакто се върнах от събитието на "One More International" в Анталия, за което ще разкажа като съм в по-положително настроение, много неща ми се изясних, а други се разпаднаха. Така е в живота по принцип, а още със стъпването ми на българска земя в Бургас, получих доста сериозен шамар в реалността, което доведе до някои житейски предизвикателства, които постепенно, за 1 седмица разреших.  Още в Турция си спомних за покойните ми баби и дядовци, явно нещо родово чистих от душата и съзнанието си. Днес не съм сигурна защо се сетих за тях и разговорите ни. Като дете, почти нищо не разбрах от думите им, но сега вече ми се проясни.  Наистина, "животът е един миг във вечността" и спомените за споделеното време с обичани и обичащи ме хора си струва да продължа напред. Останалото е илюзия и борба за оцеляване. Такива неща си мисля. Понеже не ми се говор...

 Хм.. Днес ми се пише романтична история понеже не ми се мисли дълбоко. Наскоро попаднах във задръстване, докато пътувах от Царево към Бургас след връчването ми на два фиша за превишена скорост :) и чаках около 45 минути да вляза в града. ***** Имаше много коли на магистралата. Свиреха, нареждаха родовете си един на друг до девето коляно и с бавни темпове се придвижваше върволицата автомобили напред. Валери си караше колата и понеже знаеше, че ще чака минимум 40 минути да влезе в града край морето, където живееше към този момент от своя живот, изключи климатика, отвори си стъклата, усили си музиката и започна да пее любимите си песни. Това й действаше успокояващо, а пък и никой нищо не чуваше, докато хората бяха заети твърде много да отделят негативните си емоции вербално сами в колата си. Тук там между колите имаше по двама човека в едно автомобилно средство.  "Хората днес са на тълпи по сами по свой избор", мислеше си Валери "Аз пък ще си пея за да развивам гърлената с...