Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Хм, днес ми се пише за приятелството между различни хора от несвързани места като например Балканския полуостров и остров Великобритания . Наскоро гледах "Зорба Гъркът" - любимият ми филм и там ми харесва изграждането на приятелството между две личностни с изключително противоположен и допълващ се манталитет. Става дума за Алексис и Базил - двамата главни герои. Срещата им е на много странно време и при необичайни обстоятелства. Но именно това прави филмът уникален, а персонажите неповторими. Историята е тежка, сложна и показва ясно различията между културите в двата острова. Това е валидно и до днес. Темпераментът е много различен на Балканския и Великобританския остров. Но хората, като усетят връзка помежду си, независимо от обстоятелствата, я изграждат и пазят. Но всъщност, в това е красотата на приятелството. Особено това, истинското, което се е случило при необичайни обстоятелства и хората са останали заедно един до друг, някои са преминали заедно един до друг, пазейки...

В последно време се случват много промени в животите на всички хора. Някои ги усещат осезаемо, други не толкова. Факт е, че животът продължава и неяснотите в него също. Въпросът тук е ще тръгне ли човек към непознатото или няма. Затова си мислих докато гледах в събота вечер "Най-великият шоумен" - любим мой филм, на който винаги плача, защото е много силен и емоционален за мен. В него има провали, невъзможни мечти, станали възможни и любов между хора от различни класи и нации.  Във филма ясно се вижда как всъщност е създаден цирка, който много обичам да посещавам независимо дали с дъщеря ми или самостоятелно, защото не смятам, че това е забавление само за родители с деца. Всеки е важно да радва детето в себе си, иначе животът ще е скучен и сив. Всеки път като изпитвам колебания, тръгвам по най-неясния път, защото може да открия много по-интересни неща и хора отвъд, отколкото в познатото. Иначе във филма, за който ви споделям и препоръчвам да гледате, се вижда как едно малко ...

Не знам защо тези дни ми се гледа "Великият Гетсби" отново.  Това ми е един от любимите филми заради посланието, което дава, а именно, че един човек ако реши да докаже, макар и след разочарование, че може да бъде това, което са искали от него при отхвърлянето му като личност, може да го направи.  В моя живот също съм имала такива ситуации. Да докажа, че мога вследствие на гнева ми към някой друг и съм го правила, затова и "Великият Гетсби" ми е филм, близък на сърцето.  Имам хубав спомен от гледането му на кино с още 5 жени. Много плакахме, но пък си заслужаваше изживяването. Все пак дамите сме емоционални, понякога нестабилни, но нали затова е добре мъжете да действат като опора и заземител. Поне моето мнение е такова, но аз съм си жена в женска енергия и съм го приела. Лично аз, намирам, че е нормално да се плаче на филми, песни и книги. Правила съм го и ми олеква на сърцето, а и подхранва емоционалността.  Същото го усещам и за пеенето, и за танцуването. Смятам,...